В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори април, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ

БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Райна Пенкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5803/2007 г.

Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. К. и М. И. Р., град С., срещу въззивно решение №355 от 16.07.2007 г. по гр. дело № 4853/2002 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че не трябва да се обсъждат по същество доводите относно нищожността на приватизационната сделка по чл.35 ЗППДОбП/отм./, тъй като не е сезиран с такъв иск. Освен това към момента на сделката земята вече не е общинска. По делото е доказано, че С. о. е продала нещо, което не и принадлежи въпреки положените усилия да бъде осуетена тази приватизация по административен ред.

Ответникът по касационната жалба Д. Г. С. , действащ като ЕТ”Д”, град С., оспорва жалбата.

Ответникът по касационната жалба С. о. , не е заявила становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Софийският градски съд е отменил решение от 11.07.2002 г. на Софийския районен съд по гр. д. №3170/2001 г. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлил предявените от Т. И. К. и М. И. Р. срещу Д. Г. С. , действащ като ЕТ”Д” и С. о. искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД за обявяване нищожност на сключения на 23.09.1999 г. между С. о. и Д. Г. С. , действащ като ЕТ”Д”, договор за продажба на общински нежилищен имот на основание чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОбП/отм./ с разгърната застроена площ 135.80 кв.м., състоящ се от зала за консумация, кухня с офис и бар-бюфет, склад и санитарен възел заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находяща се в кв.187, парцел ****, м. „Ю” по действащия ЗРП, при съседи: изток - П. река, запад - парк и алея, север - парк и юг – парк. Според въззивния съд са предявени искове за обявяване договора за нищожен поради противоречие на закона и заобикаляне на закона, тъй като са били нарушени правата на ищците по чл.2 ЗОСОИ да изберат по какъв начин да бъдат обезщетени и поради продажбата на обекта с право на строеж, при условие, че земята е деактувана със заповед на кмета на СО №РД-57-83 от 20.02.1999 г. Ищците не са включили в предмета на делото въпросът за валидността на продажбата с оглед наличието на предпоставките по чл. 35 ЗППДОбП/отм./ и съдът не може да се произнася служебно по тях. Разпоредбата на чл.2 ЗОСОИ е неотносима относно валидността на извършената продажба, тъй като не урежда изисквания към начина за извършването и. Липсва и заобикаляне на закона поради продажбата на обекта с право на строеж при условие, че земята вече не е общинска.

Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените от касаторите доводи, че при предявяване на иск за обявяване нищожност на договор не е необходимо да има изрично позоваване на конкретно противоречие на закона, а съдът следва да следи за това служебно, както и за възможността във всяко положение на процеса да се въвеждат нови основания за нищожност на сделката. По начало спорният предмет по делото се включва в процеса с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните елементи, посочени в разпоредбите на чл.98 и чл.99 ГПК/отм./. Впоследствие в хода на делото и при определени условия по реда на чл.116 ГПК/отм./ в предмета на делото може да бъде въведен и друг иск. Посочените по-горе законови изисквания за съдържанието на исковата молба не се налагат самоцелно. Без индивидуализация на спорния предмет /основание и петитум на иска/ въобще не е възможно провеждането на исково производство. Тя е абсолютно задължителна за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса. По начало ищецът е длъжен да уточни обстоятелствата, върху които основава искането си, да изложи фактите, от които черпи правото, чиято защита желае, още с исковата молба и не може да прави това по всяко време в процеса като въвежда нови и различни основания за нищожност на договора. Ето защо правилно е прието, че след като ищците не са включили в предмета на делото въпросът за нищожността на продажбата поради противоречие с разпоредбата на чл. 35 ЗППДОбП/отм./, то съдът не може да се произнася служебно по това.

Неоснователен е и другият довод на касаторите за неправилност на обжалваното решение, тъй като договорът е нищожен поради заобикаляне на закона, поради това, че С. о. е продала нещо, което не и принадлежи въпреки положените усилия да бъде осуетена тази приватизация по административен ред. По начало продажбата на чужд имот не е нищожна, а няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/.

Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба Д. Г. С. , действащ като ЕТ”Д”, град С., трябва да бъдат присъдени 1 200 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №355 от 16.07.2007 г. по гр. дело № 4853/2002 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Т. И. К. и М. И. Р., град С., да заплатят на Д. Г. С. , действащ като ЕТ”Д”, град С., 1 200 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.