1 Р Е Ш Е Н И Е № 453 София, 12 октомври 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретаря Л. Гаврилова и в присъствието на прокурора от ВКП М. М., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 431/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения И. П. И. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 11/2010 г. на П.ския окръжен съд и НОХД № 4196/2008 г. на П.ския районен съд и отмяна на постановените по тях решение и присъда. В искането се съдържат аргументи за допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК. Твърди се , че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания на окръжния съд, дадени в отменителното му решение от 12.12.2008 г., касаещи събирането на доказателства за елементите на престъпните състави, в които се твърди, че осъденият е набедил гл. с-т В. В., както и правилното приложение на нормата на чл. 26 ал.1 от НК. В резултат на неспазване на дадените указания са били нарушени правата на осъдения, тъй като е бил признат за виновен по несъставомерни обвинения, а с неприлагането на чл. 26 ал.1 от НК по повод отделните деяния е било влошено положението му, тъй като за всяко от тях е било определено отделно наказание и общо такова при условията на чл. 23 от НК. Поддържа се и тезата, че съдът е нарушил забраната за реформацио ин пеюс. Прави се искане за отмяна на първоинстанционния и въззивния съдебни актове и оправдаване на осъдения И. или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитата на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на В. касационна прокуратура намира искането за частично основателно с оглед допуснатото нарушение на принципа за влошаване на положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото, при което му е било наказание, което е по-тежко от наложеното при предходното осъждане, без да е бил подаден протест от прокурора. С оглед на това предлага на съда да възобнови производството по делото и да измени потвърдителното въззивно решение, като намали размера на наложеното на осъдения наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваните въззивен и първоинстанционен съдебни актове, установи следното: Искането е подадено в законоустановения шестмесечен срок от влизането на присъдата в сила, поради което е допустимо. Същото е основателно, макар и не по съображенията, изложени в него. С трета поред първоинстанционна присъда № 685-VІІ, постановена на 30.11.2009 г. от П.ски районен съд по НОХД № 4196/2008 г. подс. И. П. И. е бил признат за виновен в извършването на четири отделни престъпления по чл. 286 ал.1 от НК съответно на 16.06.2000 г., 26.06.2000 г., 11.04.2002 г. и в периода 05.12.2002 г.- 15.12.2003 г. За всяко от тях му е било наложено наказание от по една година лишаване от свобода и обществено порицание. На осн. чл. 23 ал.1 от НК е било определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието обществено порицание. На осн. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода било отложено за срок от три години, а наказанието обществено порицание било постановено да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел на с. Ясен. С възз.ивно решение №133 от 09.04.2010 г., постановено по ВНОХД № 11/2010 г., присъдата била потвърдена. Касационната инстанция намира, че и двете предходни инстанции са постановили актовете си при съществено нарушение на материалния закон. При вярно установени фактически положения съдилищата не са приложили правилно нормата на чл. 286 ал.1 от НК. Набедяването е престъпление, което съществено засяга интересите на правосъдието, но и лични интереси на неоснователно набеденото лице. По същество то се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършването на определено престъпление. От субективна страна престъплението по чл. 286 от НК може да бъде осъществено само умишлено. Именно съзнанието на субекта на престъплението, че приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава престъплението по чл. 286 от НК като тежко посегателство срещу правосъдието. При прекия умисъл субектът на престъплението трябва да съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки през надлежния орган точно обратното. Възможно би било и осъществяването на престъплението и при евентуален умисъл – в случай, че деецът прави категорично изявление пред надлежния орган за осъществено престъпление от някого, без каквито и да е резерви, но със съзнанието, че нещата може и да не са се осъществили точно по начина, по който той твърди. Следователно, ще липсва умисъл за набедяване / а оттам ще е налице и несъставомерност на деянието по чл. 286 от НК /, когато деецът е добросъвестен, ако действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта достоверна информация за определени факти. Израз на добросъвестността на дееца може да бъде демонстрираното от него възможно съмнение, несигурност, която чувства, но и я заявява пред компетентния орган на власт. Винаги, когато се установи, че е деецът не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление набедяване. В противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези обстоятелства се окажат неистински. Това не може да бъде цел на нормите на НК, както и ще е в разрез със задължението на гражданите да сигнализират компетентните органи в случаите, в които станат свидетели на престъпление. И двете съдебни инстанции по фактите са установили, че по повод на жалбите на осъдения са били провеждани проверки, които са установявали неистинността на изнесените от И. обстоятелства в тях, поради което са приключвали с отказ за образуване на предварително производство. В същото време са счели, че това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че с подаването на всяка жалба е осъществен състава на набедяването по чл. 286 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е действал при пряк умисъл. За да мотивира извода си за наличието на последния въззивният съд е приел, че „... подсъдимият е вменяем. След като е вменяем, то същият очевидно следва и да съзнава, че сочените в многобройните му жалби обстоятелства, с които се свързват твърденията му за извършени от В. престъпления, не са съобразени с обективната действителност и не са проявени в нея.” /л.9 от въззивното решение/ Този извод на съда е голословен, формален и е израз на незадълбоченото проучване на личността на подсъдимия, която също е предмет на доказване съгласно чл. 102 от НПК. Съдът се е задоволил само с един от крайните изводи на съдебно-психолого-психиатричната експертиза за подсъдимия, а именно, че той „е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си”. В същото време игнориран и недооценен е останал вторият извод на експертите „че при осв. И. са налице съзнавана убеденост и стенично отстояване на собствената субективна истина вследствие свръхценностна интерпретация на факти и събития, свързани с настоящето дело и възприемането на същите обстоятелства като истински” /л.53-58 от първоинстанционното дело/. У него е констатирано личностово разстройство – смесено с доминиращи сензитивно-мнителни и емоционално-нестабилни черти. Това състояние представлява значително отклонение от начина, по който повечето хора възприемат, мислят, чувстват и се отнасят спрямо другите /пак там/. Ето защо при тази личностова на характеристика на осъдения, не може да се приеме, че той е съзнавал неистинността на изнасяните от него факти в жалбите, адресирани до Военно-окръжна прокуратура – П.. Всички те са били израз на неговата субективна увереност, че нещата са се осъществили точно по начина, по който той твърди, което обективно не се е оказало така. Изложените в жалбите обстоятелства са „субективната истина” на подсъдимия, която той последователно отстоява. Поради това поведението му, изразило се в подаването на инкриминираните жалби, не може да се квалифицира като умишлено с цел набеждаване на св. В., тъй като у него не е съществувало и най-малкото съмнение, че изнесената информация може и да не е истинна. При това положение е безспорно, че липсва субективната страна на престъплението по чл. 286 ал.1 от НК за всяко едно от инкриминираните деяния. Правилното приложение на материалния закон към установените факти е изисквало съдът за приложи правомощието си по чл. 304, респ. чл. 334 т.2 от НПК и да оправдае подсъдимия. Като не е сторил това той е приложил неправилно закона, поради което е допуснал съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Отстраняването му обаче не изисква връщане на делото на предходната инстанция след възобновяването, тъй като касационният съд сам следва да оправдае подсъдимия. С оглед изхода на делото – оправдаването на подсъдимия, ВКС отстранява всички останали нарушения, твърдени в искането за възобновяване, които иначе принципно намира, че са налице, без да намира, че следва изрично да се мотивира. С оглед на това и на основание чл. 425 ал.1 т.2 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 11/2010 г. по описа на П.ски окръжен съд. ОТМЕНЯ въззивно решение № 133, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционна присъда № 685-VІІ, постановена на 13.11.2009 г. по НОХД № 4196/2008 г. по описа на П.ски районен съд, като вместо нея ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА подс. И. П. И. /ЕГН 6403114168/ за НЕВИНОВЕН в това на 16.06.2000 г. в гр. П. пред надлежен орган на властта – В. прокуратура , да е набедил главен сержант В. Р. В. от Р. – П. в извършване на престъпление по чл. 282 ал.1 от НК на 14.06.2000 г., като знаел, че е невинен, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 286 ал.1 от НК. ПРИЗНАВА подс. И. П. И. /ЕГН 6403114168/ за НЕВИНОВЕН в това на 26.06.2000 г. в гр. П. пред надлежен орган на властта – В. прокуратура , да е набедил главен сержант В. Р. В. от Р. – П. в извършване на престъпление по чл. 282 ал.1 от НК през 2000 година г., като знаел, че е невинен, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 286 ал.1 от НК. ПРИЗНАВА подс. И. П. И. /ЕГН 6403114168/ за НЕВИНОВЕН в това на 11.04.2002 г. в гр. П. пред надлежен орган на властта – В. прокуратура , да е набедил главен сержант В. Р. В. от Р. – П. в извършване на престъпление по чл. 282 ал.1 от НК на 21.06.2001 г., като знаел, че е невинен, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 286 ал.1 от НК. ПРИЗНАВА подс. И. П. И. /ЕГН 6403114168/ за НЕВИНОВЕН в това в периода 05.12.2002 г. – 15.12.2003г. в гр. П. пред надлежен орган на властта – В. прокуратура, на два пъти – на 05.12.2002г. и на 15.12.2003 г. да е набедил главен сержант В. Р. В. от Р. – П. в извършване на престъпления по чл. 311 ал.1 ., като знаел, че е невинен, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 286 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.