Р Е Ш Е Н И Е № 102 София, 28 юли 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми февруари ........ 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев .................... .. Севдалин Мавров ............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от В. .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 78 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Н. Г.. Иска се възобновяване на неподлежащо на касационен контрол решение № 115 от 14.11.13 год., постановено по ВНОХД № 211/13 год. по описа на Видинския окръжен съд. Със същото е изменена в санкционната част присъда № 425 от 03.06.13 год. по НОХД № 1562/12 год. на Видинския районен съд, с която Г. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, вр. чл. 155, , ал. 3, вр. чл. 155, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Искането е на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК. Алтернативно се иска да се отменят решението и присъдата и делото да се върне на досъдебното производство или да се измени въззивния акт, като се намали наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и се приложи института на условното осъждане. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът посочва доводи за неоснователност на искането. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посочените с него основания и доводи и становищата на страните от съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда Н. Г. е признат за виновен в това, че за времето от м. ноември 2011 год. до м. януари 2012 год. на неустановени дати, в [населено място], като съизвършител, в съучастие с Ц. Г., действайки в условията на продължавано престъпление, с користна цел – получаване на парични средства, склонил към проституция и свождал към блудствени действия и съвкупления непълнолетната М. М., поради което и на осн. чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, вр. чл. 155, , ал. 3, вр. чл. 155, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, търпими в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С решението присъдата е изменена. Наказанието на Н. Г. е намалено на ТРИ години лишаване от свобода, търпими в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. С искането се претендира, че на досъдебното производство е нарушена процедурата по чл. 219, ал. 5, вр. чл. 179, ал. 1 НПК, поради което не е дадена възможност на Г. да организира защитата си. Твърди се, че за привличането му в качеството на обвиняем не е призоваван, като призовката не му е връчена в предвидения тридневен срок. Безспорно, по делото не е налице редовно връчена призовка на Г. за призоваването му в качеството му на обвиняем, за разлика от много други документи, в това число и процесуални такива, които са приложени в няколко копия, абсолютно ненужно. Неизвестно за настоящата инстанция остава, по какъв начин е призован осъдения. Този факт, обаче, не нарушава съществено правото на защита. Разпоредбата на чл. 219, ал. 5, вр. чл. 179, ал. 1 НПК с предвидения в изр. 2 НПК тридневен срок е създадена с цел процесуална икономия – призованото лице своевременно да организира защитата си, за да не се налага отлагане на привличането му в качеството на обвиняем. В случая, видно от приложеното на л. 157 от д.п. от 20.09.12 год. постановление, на Г. са разяснени всички права на обвиняемо лице, в това число и правото на защита и назначаването на служебна такава, ако не разполага със средства и интересите на правосъдието изискват това от момента на привличането му в качеството на обвиняем. Осъденият е подписал постановлението без забележки, в това число и по отношение на защитата. Съгласно протокола за разпит на обвиняем от същата дата /л. 159/, Г. изрично е заявил, че разбира в какво е обвинен и няма да се ползва от правото си на адвокатска защита към момента. Постановлението за привличане в качеството на обвиняем съдържа всички необходими реквизити, като Г. не е поискал и е нямало нужда разследващият орган да му дава допълнителни разяснения. От съдържанието на обясненията му като обвиняем е ясно, че същият е разбрал в какво е обвинен, като не се е признал за виновен. В същия протокол Г. изрично е заявил, че не желае да му се предявяват материалите по делото, възможност, регламентирана в чл. 227, ал. 2 НПК. По тази причина не е призоваван за предявяване на разследването и не е осъществено това процесуално действие спрямо него. По същата причина не е реализирано и задължението на разследващия орган да разясни правата му и да му предостави за проучване материалите по делото. Съгласно чл. 223, ал. 2 НПК, органът на досъдебното производство осигурява възможност на обвиняемия и неговия защитник да участва при провеждането на разпит на свидетел пред съдия. Свидетелите М. М. /л. 58-63 д.п./ и Л. А. /л. 70-75 д.п./ са разпитани пред съдия на 10.02.12 год., а П. Й. /л. 111 д.п./ и Й. П. /л. 113 / на 23.07.12 год. Към двете посочени дати Н. Г. не е бил привлечен в качеството на обвиняем /20.09.12 год./, поради което разследващият орган не е бил длъжен, по силата на посочената разпоредба, да го призовава за тези следствени действия. В искането се сочи, че по реда на чл. 281 от НПК в съдебно заседание са прочетени показания на свидетели, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство, без първоинстанционният съд да изпълни задълженията си по чл. 281, ал. 7 НПК – не е разяснил на осъдения, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Такова задължение на съда е предвидено в закона единствено в хипотезата на прочитане на показанията на свидетел по реда на чл. 281, ал. 3 и ал. 5 НПК. По делото няма констатирани противоречия по реда на чл. 281, ал. 3 НПК, тъй като всички свидетели са разпитани на досъдебното производство преди Г. да е привлечен в качеството на обвиняем. Единствено показанията на свидетелите К. К. /л. 147, НОХД № 1562/12 год./ и Красимир А. /л. 178, НОХД № 1562/12 год./ са прочетени на осн. чл. 281, ал. 5 НПК, но това е станало със съгласието на осъдения и неговата защита. От друга страна, техните свидетелски показания не са от естество, което допринася за изясняване на факти по делото, значими за решаването му по същество. В искането се акцентира върху молбата до първоинстанционния съд и приложената към нея декларация от 18.02.12 год. /л. 52 и л. 53/ на пострадалата М. М., че се отказва от показанията си, депозирани на досъдебното производство. Същите нямат доказателствена сила, тъй като не са предвидени като доказателствено средство по НПК. Напротив, в открито съдебно заседание, проведено на 09.04.13 год. /л. 147/, М. категорично е заявила пред съда, че поддържа свидетелските си показания, дадени на досъдебното производство, в това число и пред съдия. Единствено е заявила, че не си спомня всичко с подробности. Това е наложило по искане на прокурора на осн. чл. 281, ал. 1 НПК да и бъдат прочетени показанията и пред съдия. След прочитането им, М. с категоричност е заявила, че прочетеното и е истина. На следващо място Г. твърди, че по делото са разпитани две групи свидетели /същите на са индивидуализирани/, като присъдата е постановена единствено на основата на свидетелските показания на тези, разпитани на осн. чл. 281 НПК. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 281, ал. 8 НПК – осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Твърдението не е подкрепено с конкретни доводи, като същото е единствено препис на законовата разпоредба. В тази насока, първоинстанционният съд е спазил изцяло правилата за разпит на свидетели в съдебното производство. Дал е възможност всеки от свидетелите свободно да депозира фактите, които е възприел, имащи значение за решаване на делото по същество. В предвидените в закона случаи е констатирал противоречия и на съответното основание е прочел свидетелските показания от досъдебното производство на свидетелите. Направил е суверенна преценка на депозираното от двете групи свидетели /едната не допринася за разкриване на обективната истина/, за което е посочил своите съображения в мотивите. На свой ред, въззивният съд изцяло е споделил доказателствената дейност на предходната инстанция. В искането е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона. По отношение на същото не са развити конкретни доводи, поради което настоящият съдебен не дължи произнасяне. Следва само да се посочи, че на базата на възприетите от контролираните инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Н. Г. по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, вр. чл. 155, , ал. 3, вр. чл. 155, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а по отношение на неговия брат Ц. Г. наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК – смърт на дееца. На осъдения е наложено минималното наказание, предвидено в закона, във връзка със законосъобразно приетата правна квалификация по чл. 155, ал. 5, вр. 155, ал. 3 НК – три години лишаване от свобода. При определянето му са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, в това число и посочените в искането – чистото му съдебно минало, полаганите от него грижи за двете му деца, детето на починалия му брат и майка му, както и обстоятелството, че не е бил с водеща роля в извършване на престъплението. Посочените обстоятелства не са многобройни и сред тях няма изключително такова. Същите не са подценени. Особеното мнение на съдията-докладчик по делото е без значение, тъй като не се отнася до размера на наказанието, а само за отказа на състава на въззивната инстанция за прилагане на института на условното осъждане. По отношение липсата на предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК спрямо Г., настоящият състав на ВКС е длъжен да посочи, че определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и на начина на неговото изтърпяване са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката по чл. 54-55 НК и на тези по чл. 66 НК. Приложението на условното осъждане е възможност, която се преценява на базата на всички обстоятелства по делото и целите на наказанието. В този смисъл, възприетите смекчаващи отговорността обстоятелства и чистото съдебно минало на осъдения, обосновали налагането на наказание три години лишаване от свобода, не са абсолютно условие за условна присъда. Приложението на чл. 66, ал. 1 НК зависи от редица други обстоятелства, свързани с индивидуалната и генерална превенция, като ръстът и динамиката на даден вид престъпления, очакванията в обществото да се преодолеят определени престъпни посегателства, характерови особености на извършителя и др. Във връзка с посочените съображения искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. В. Г. за възобновяване на решение № 115 от 14.11.13 год., постановено по ВНОХД № 211/13 год. по описа на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: