Р Е Ш Е Н И Е № 562 София, 05 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2669 по описа за 2011 година. Постъпил е протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр.София против решение на Апелативния съд-гр.София, постановено по внохд № 183/11 г., с който се възразява, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия по всички предявени му обвинения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и изразява становище, че оправдаването по пункт първи на обвинението е правилно. Подсъдимият и защитата му преценяват протеста като неоснователен. Последният представя писмена защита. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2424/05 г. Софийският градски съд признал подсъдимия К. И. С. за невинен и го оправдал по предявените му обвинения - за три престъпления по чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1 НК и едно по чл.255, ал.1 НК. С решение по внохд № 851/07 г., образувано по протест на прокурора срещу оправдаването и с искане за осъждане по предявените обвинения, САС отменил изцяло присъдата и върнал делото за ново разглеждане на прокурора. С присъда по нохд № 3370/08 г. СГС осъдил подсъдимия, както следва:1) за деяние, извършено до 15.04.2002 г., на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1 и чл.2, ал.2 НК – пункт 3 от обвинението - на три години лишаване от свобода условно за срок от три години, като го оправдал за разликата над 22 503, 60 лева; 2) за деяние, извършено до 15.04.2003 г., на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1 и чл.2, ал.2 НК – пункт 4 от обвинението – на три години лишаване от свобода условно за срок от три години; 3) на основание чл.23, ал.1 НК съдът наложил на подсъдимия едно общо наказание, най-тежкото, а именно три години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от три години; 4) на основание чл.189, ал.3 НПК разноските по делото в размер на 802 лева са възложени на подсъдимия; 5) по обвинението за деяние, извършено до 15.04.1999 г., по чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1 НК – пункт 1 от обвинението, подсъдимият е оправдан изцяло; 6) по обвинението за деяние, извършено до 15.04.2000 г., по чл.255, ал.1 НК – пункт 2 от обвинението, подсъдимият е оправдан изцяло. С решение по внохд № 256/10 г., образувано по жалба на подсъдимия срещу осъдителната част на присъдата с искане за оправдаване, САС отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното следствие. С присъда по нохд № 2180/10 г.СГС оправдал подсъдимия изцяло – по всички обвинения. С решение № 158 от 21.04.11 г. по внохд № 183/11 г., образувано по протест на прокурора срещу оправдаването на подс.С. по пунктове 3 и 4 от обвинителния акт с искане за осъждане на подсъдимия по тези обвинения на наказания лишаване от свобода условно и глоба, САС потвърдил изцяло последно посочената присъда на СГС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Касационният протест следва да се остави без разглеждане, както следва: 1 - в частта, с която се иска осъждане на подс.С. за престъпленията по пунктове 1 и 2 от обвинението, както и по пункт 3 за сумата над 22 503,60 лева. В тази част, протестът цели утежняване положението на подсъдимия, като игнорира, че по-долустоящият прокурор е пропуснал да поиска това от въззивната инстанция (нохд № 3370/08 г. на СГС и внохд № 256/10 г. на САС). 2 – в частта, с която се претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Прокурорът е заявил, „че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, като САС не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото...”(л.2 от протеста), но е пропуснал да посочи кои конкретни обстоятелства, от кръга по чл.102 НПК, са останали неизяснени по начина, указан в чл.14, ал.1 НПК. Така формулираното възражение за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, без да са посочени данните в негова подкрепа, било по реда на чл.351, ал.1 НПК, било по този по чл.351, ал.3 НПК, го характеризира като декларативно. И не само, липсата на данните в подкрепа на релевираното основание предпоставя опасност касационният съд да не се съобрази с действителната воля на иницииралия образуването на настоящото производство и невъзможност да осъществи възложената му от закона проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК и изготви решение, съответно на изискванията на чл.354, ал.4 НПК. Изложеното пряко рефлектира върху пределите по чл.347, ал.1 НПК, като ограничава касационната проверка на оспореното въззивно решение, а именно - по приложението на закона при потвърждаване на оправдаването на подсъдимия по пунктове 3 и 4 от обвинението, за първо посочения от тях – за сумата до 22 503,60 лева. В тази част протестът е допустим, а по същество – неоснователен. При казаното по-горе, проверката относно правилното приложение на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивната инстанция. ВКС не установи наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК и съображенията за това са следните: С протеста се поддържа, 1) че при липсата на данни за източника на доходите на едно физическо лице следва да се приеме наличието на тъждество между неговите приходи и доходи; 2) че в кръгът по чл.10, т.18 от ЗОДФЛ попадат и доходите, за които не е известна дейността довело до натрупването им. Най-напред следва да се отбележи, че правилно решаващият съд е преценявал фактите, с оглед на приложимия закон, на плоскостта на чл.2, ал.1 НК, а именно - Законът за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) в редакцията от Дв.бр.118/02 г., в сила от 01.01.2003 г. и чл.255 и чл.257 НК в редакцията им от Дв.бр.62/97 г.. Съображенията на въззивната инстанция по приложението на закона изцяло се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо преповтарянето им. 1.С протеста не се оспорва, че доходите, подлежащи на деклариране са положителна разлика между приходите на едно физическо лице и направените от него присъщи и законово признати разходи и тя формира размера на данъчната основа, но се иска при липсата на данни за източника на доходите да се приеме наличието на тъждество между приходи и доходи. Така направеното възражение не само игнорира съображенията на САС по неприложимостта на ДПК, но и пренебрегва изначални принципи в наказателния процес, каквито са тези по чл.13 и чл.14 НПК. Единствената презумпция, регламентирана в НПК е тази по чл.16 НПК. Всички факти от кръга по чл.102 НПК, позволяващи или не разкриването на обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление следва да бъдат изяснени обективно, всестранно и пълно, по реда и със средствата, предвидени в процесуалния закон, като което и да било доказателство или негов източник не може да има предварително определена сила, респ. значение. Нещо повече, очевидно се игнорира и ЗОДФЛ, който не оставя съмнение относно значението на източника на доходите, подлежащи на облагане – разпоредбите на чл.9, 10 и 11 детайлно и ясно указват на необходима връзка между доходите, подлежащи на облагане и техните източници. 2.Възражението, че в кръгът по чл.10, т.18 ЗОДФЛ попадат и доходите, за които не е известна дейността, довела до натрупването им е неоснователно. Фактическото обвинение, формулирано в обвинителния акт е за това, че подсъдимият е реализирал доход по чл.10, т.4 ЗОДФЛ, поради което и дължимите от него данъчни задължения са изчислени, съгласно чл.22, ал.1, т.1, б.”г” ЗОДФЛ, който ред, според прокурора, бил най-благоприятния режим на облагане, какъвто подход, при формиране на данъчната основа, не се предвижда в ЗОДФЛ(Част втора). При очертаното по-горе процесуално развитие на делото, така предявеното фактическо обвинение не е коригирано по единствено възможния ред – този по чл.287 НПК. Видът на източникът на доходите, подлежащи на облагане има съществено значение за дължимото данъчно задължение (обективен признак на инкриминирания престъпен състав). Последното е в зависимост от данъчната основа, която за различните източници на доход, се определя по предвидения от ЗОДФЛ съответен ред – Част втора. В случаите на чл.10, т.4 ЗОДФЛ този ред е по чл.21 във връзка с чл.22 ЗОДФЛ, а в случаите по чл.10, т.18 ЗОДФЛ – по реда, очертан в чл.26 ЗДФОЛ. С оглед на изложеното, ВКС установи, че в рамките на фактическото обвинение, предявено с обвинителния акт, законът правилно е приложен. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 от 21.04.11 г., постановено по внохд № 183/11 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: . .