Р Е Ш Е Н И Е № 416 гр.София , 10 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1513/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъдената Л. М. С., чрез упълномощения й защитник – адв. В. П., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 266/12 г. на РС Панагюрище, като бъде отменено решение № 116/2013 г. на Окръжен съда Пазарджик по внохд № 297/2012 г. и присъдата по нохд № 266/2012 г. на Районен съд Панагюрище и осъдената бъде оправдана, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В искането се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Излагат се доводи за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди, че неправилно е прието С. да е осъществила състава на престъплението, в което е била обвинена – по чл. 172б, ал. 1 НК вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО. Конкретно се посочва, че след като обвинението е било за предлагане за продажба на стоки с надписи и фигури, идентични с посочените марки, то става въпрос за неистинска марка, и следователно, не може да се твърди необходимост от лицензионен договор. Изводите за съставомерност на деянието, направени от инстанциите на същество, се оспорват и с доводи за това, че стоката е била на консигнация, че е предоставена на подсъдимата от непознато лице, което било нормална търговска практика. В тази връзка се излагат съображения, че е нормално в търговския оборот при закупуване на стока от дистрибутор търговецът да предполага, че стоката е законна и отговоря на необходимите нормативни изисквания, а не да ползва експерти, че се предполага изчерпване на правото на марка. Оспорва се правилността на изводите в мотивите на присъдата и във въззивното решение за това, че цялата иззета стока е предмет на деянието, като се твърди неизясненост на въпроса коя точно стока е била предлагана за продажба. Излагат се възражения срещу възприетото от решаващите инстанции по отношение на субективната страна на деянието, като се твърди, че подсъдимата не е могла и не е била длъжна да знае, че стоката е „имитация на оригиналната”. Навежда се оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила – неизпълнение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 НПК. В рамките на това оплакване се възразява срещу оценката на доказателствата, като се твърди, че в основата на осъждането са залегнали само показанията на един свидетел – полицейският служител В. Г., игнорирайки другите доказателства по делото. Оспорва се кредитирането на показанията на посочения свидетел, съответно – се възразява срещу липсата на кредитиране на показанията на св. С. и на обясненията на подсъдимата. Твърди се, че при изготвяне на фотоалбума при извършване на претърсване и изземване е допуснато съществено процесуално нарушение. Навежда се довод за нарушаване на правата на подсъдимата, като не са разпитани като свидетели поемните лица по посочения протокол. Излагат се твърдения, че присъдата почива на предположения. Излага се и формално оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Представляващият осъдената – адв. П., моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело и да бъде постановен справедлив съдебен акт. Осъдената С., депозирала искане за възобновяване на делото, не участва лично в производството. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 25 от 20.05.2013 г., постановена по нохд № 266/2012 г. по описа на РС – Панагюрище подс. Л. М. С. е призната за виновна в това, че на 29.05.2012 г. в [населено място] на ул. „Георги Бенковски” № 25, в търговски обект – магазин за спортни стоки, стопанисван от фирма [фирма], на която е управител, без съгласието на притежателите на изключителните права – фирма „” – Германия /фирма/ DE – притежател на изключителното право на словна марка регистрационен номер/ , CTM/рег.номер/, фигуративна марка CTM /рег.номер/ и комбинирана марка CTM № 5271580, и/фирма/ООД - САЩ /фирма/., USA/ фирма/- притежател на изключителното право на словна марка рег. номер/и фигуративна марка СТМ 4288486 с юридически представител на територията на РБ [фирма] [населено място] с управител В. С., е използвала в търговската си дейност чрез предлагане за продажба стоки – спортни облекла, с надписи и фигури, визуално идентични с посочените марки, без правно основание – липса на сключен лицензионен договор по смисъла на чл. 22 ЗМГО, а именно: - с марка „Адидас” – 44 бр. къси три четвърти панталони на стойност 792 лв., 83 бр. тениски на стойност 1 328 лв., 80 бр. потници на стойност 216 лв., 46 бр. долнища на спортни комплекти на стойност 1 252 лв., 11 бр. суитчъри на стойност 385 лв., 86 бр. спортни комплекти на стойност 4 405 лв., 9 бр. якета на стойност 504 лв. и 17 бр. горнища на стойност 476 лв., всичко на обща стойност 9 358 лв.; - с марка „Найк” – 2 бр. тениски на стойност 32 лв., 1 бр. грейка на стойност 40 лв., 4 бр. долнища от спортни комплекти на стойност 88 лв., всичко на стойност 160 лв., като общата стойност на спортните облекла с марки „Адидас” и „Найк” е 9 518 лв., поради което е на основание чл. 172Б, ал. 1 НК във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 ЗМГО, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” НК и чл. 55, ал. 3 НК, във вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК й е наложено наказание „пробация” с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес”, която да се изпълнява два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. На основание чл. 172Б, ал. 3 НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата и е постановено неговото унищожаване след влизане в сила на присъдата. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подс. С., на основание чл. 189, ал. 3 НПК. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от С. и с Решение № 116 от 28.06.2013 г. по внохд № 311/13 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд същата е била потвърдена. В искането за възобновяване се релевират оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. На практика, съдържанието на искането за възобновяване пресъздава в значителната си степен съдържанието на въззивната жалба, по която е образувано и разгледано производството пред Пазарджишки ОС. При аргументиране на основанията за възобновяване в искането не е налице диференциране на доводите и възраженията с оглед предвидените в закона основания, като освен това едни и същи съображения се излагат като съставляващи нарушение на процесуалните правила и като неправилно приложение на материалния закон. Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са свързани с годността на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и с неизпълнение от решаващите съдебни инстанции на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото по чл. 13 и чл. 14 НПК. Тази аргументация на посоченото основание – допуснати съществени процесуални нарушения, не намира основание в материалите по делото. За да възприемат по фактите, че С. като управител на [фирма] в търговски обект – магазин за спортни стоки, стопанисван от посоченото дружество, находящ в [населено място], е използвала в търговската се дейност чрез предлагане за продажба на стоки – спортни облекла, с надписи и фигури, визуално идентични с търговски марки „Адидас” и „Найк”, двете инстанции по фактите са извършили внимателен и подчинен на формалната и правна логика анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Спорните моменти по делото и в частност фактите за това, дали намерените при извършеното претърсване и иззети стоки, са били предлагани за продажба в търговския обект, са били предмет на преценка както в мотивите на първоинстанционния съд, така и от въззивната инстанция, която е отговорила на възраженията, релевирани в жалбата. Първостепенният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като е обективирал изводите си за това, каква е доказателствената основа на фактическите изводи, значими за съставомерността на деянието, а при констатираното противоречие в доказателствените материали именно по отношение на обстоятелството дали спортните облекла с поставени надписи и фигури, визуално идентични с определени посочени търговски марки, са били предлагани за продажба, е изложил съображения във връзка с кредитирането им. Несъмнено чрез писменото доказателствено средство – протокол за претърсване и изземване от 29.05.2012 г. в търговския обект, стопанисван от подс. С., както и чрез показанията на св. Г. се установява обстоятелството, че в магазина за спортни стоки са се намирали спортни артикули, индивидуализирани по вид и количество. Спорното обстоятелство е това, дали тези стоки са били предлагани за продажба и в тази връзка правилно са кредитирани показанията на св. Г.. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, не са имали основание да не дадат вяра на посочените свидетелски показания, като те са оценени самостоятелно като последователни и вътрешно непротиворечиви, а във връзката им с други доказателствени източници – като кореспондиращи с тях. Не се констатират пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, тъй като при констатацията за обективност и последователност на показанията на св. Г., и при подкрепеност на тези показания от други доказателствени източници, те правилно са използвани при обосноваване на изводите по фактите. Твърдението в искането за възобновяване за необективност на посочените свидетелски показания поради това, че свидетелят като полицейски служител, е зависим от служебното си положение, не могат да бъдат възприети като състоятелни, защото упражняването на функциите в рамките на служебното качество не може само по себе си да обоснове пристрастност у свидетеля, при липса на каквито и да е данни, обосноваващи обективно съмнения за достоверността на показанията му. Св. Г. посочва, че спортните стоки с поставени знаци на съответните марки са били на манекени, на рафтове и в чували. Твърдението в искането за противоречие между тези свидетелски показания и удостовереното в протокола за претърсване и изземване, не може да бъде възприето, доколкото посочването от свидетеля на видовете стоки, както и твърдението му, че част от стоките са били в чували, съответства по отношение на последното обстоятелство на отразеното в писменото доказателствено средство. Оплакването на защитата за допуснато процесуално нарушение при изготвяне на фотоалбума, на първо място не е аргументирано, освен с оплакването, че липсва посочване какво изобразяват снимките. На второ място – фотоалбумът, които се изготвя при заснемане при извършване на определено процесуално следствено действие, е част от протокола за това действие и служи за неговото онагледяване, поради което няма самостоятелно доказателствено значение. Не може да бъде подминато без внимание това, че макар да възразява срещу възможността фотоалбумът да бъде ползван в процеса на доказване, защитникът обосновава оспорването си на кредитирането на гласните доказателства именно чрез отразеното в този албум, който, както вече се посочи, няма самостоятелно доказателствено значение. По отношение на използването в доказателствената съвкупност на протокола за претърсване и изземване, това писмено доказателствено средство е правилно ценено, доколкото протоколът отговаря на изискванията за съдържание, визирани в чл. 129 НПК и отразява валидно извършено процесуално следствено действие, понеже е осъществено при спазване на правилата по чл. 159 и сл. НПК. С оглед изводите за доказателствена годност на посоченото писмено доказателствено средство и при липсата на оспорване в тази насока, не е било необходимо да бъдат разпитвани поемните лица, участвали при извършване на съответното действие. В този смисъл, оплакването, свързано с това, че не са разпитани по инициатива на съда поемните лица по протокола, е лишено от основание. По-нататък, при възприемане на релевантите факти, решаващите съдилища не са допуснали необосновано игнориране на доказателства, каквито оплаквания се навеждат от защитата. Действително и двете съдебни инстанции по фактите са отказали да възприемат заявеното от подс. С. в обясненията й в хода на съдебното следствие и показанията на св. С. – неин съпруг, но това не е сторено произволно, а след преценка на достоверността и подкрепеността на тези изявления от други доказателства. В тази връзка, инстанциите по същество са отчели двояката правна природа на обясненията на подсъдимата като доказателствено средство и средство за защита, както и са съобразили факта на съпружеска връзка - обстоятелство, сочещо на възможна заинтересованост при св. С.. При тези съображения и преценявайки посочените гласни доказателствени източници във връзка с останалите доказателства, както районният, така и окръжният съд, са преценили, че твърденията на осъдената и на св. С. за това, че стоките – предмет на обвинението, са се намирали в чували и не са били предлагани за продажба в магазина, са изолирани и са в противоречие с други обективни доказателства по делото. При тези съображения, настоящата инстанция не констатира нарушения в дейността по оценка на доказателствата, извършена от първата или въззивната инстанция, които да обуславят наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че неправилно е приета съставомерност на деянието, осъществено от Л. С., по чл. 172Б, ал. 1 НК, не намира опора в материалите по делото. Двете съдебни инстанции са изложили обосновани и правилни съображения за това, че с установеното фактическо поведение подсъдимата е реализирала както от обективна, така и от субективна страна посочения престъпен състав, като въззивният съд е изпълнил задължението си да даде аргументиран отговор на възраженията на защитата по приложението на закона. В състава на престъплението по чл. 172Б, ал. 1 НК е предвидено престъпно използване на обекти на индустриална собственост, като нормата е бланкетна и изисква установяване на кръга обстоятелства, очертани в специалния закон – чл. 9, чл. 10, чл. 13 ЗМГО. Правилно е аргументирано от двете съдебни инстанции, че се установява осъществяване от С. на изпълнителното деяние на престъплението – използване в търговската дейност чрез предлагане за продажба на стоки – спортни облекла, с надписи и фигуративни знаци, визуално идентични с регистрираните марки „Адидас” и „Найк”, без съгласието на притежателите на изключителните права. Видно от приетата по делото експертиза, на установените и иззети стоки от търговския обект, стопанисван от С., са поставени знаци, които са идентични на регистрирани на територията на РБ марки, както и че същите стоки са идентични на стоките, за които са регистрирани марките, като съществува реална възможност за объркване на потребителя относно произхода на тези стоки и свързването им със съответните марки. От обективна страна, също така, липсва съгласието на притежателя на изключителните права върху марките. Престъплението, за което е осъдена С., е осъществено чрез използване в търговската дейност на марки, без съгласието на носителите на изключителното право на марка. Несъмнено, поставените словни и фигурални знаци върху стоките, намирали се и предлагани за продажба в търговския обект на осъдената, изобразяват регистрирана марка, съобразно понятието за търговска марка по чл. 9, ал. 1 ЗМГО. Налице е изискуемата регистрация на търговските марки „Адидас” и „Найк”, по силата на която притежателите на изключителното право върху тези марки разполагат с правата по чл. 13 ЗМГО. Изпълнителното деяние на престъплението е дефинирано като използване в търговската дейност на марка, без съгласието на притежателя на изключителното право, като конкретиката на формите на изпълнителното деяние се изяснява чрез разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Осъществяването от осъдената на инкриминирата й форма на използване в търговската дейност на регистрирани марки, без съгласие на притежателите на изключителното право – предлагане за продажба на стоки – спортни облекла, с надписи и фигури, визуално идентични с регистрираните марки „Адидас” и „Найк”, се установява несъмнено от доказателствата по делото и в тази насока решаващите съдебни инстанции са изложили мотивирани съображения. Установено е наличието в търговския обект, стопанисван от дружеството, представлявано от С., на спортни стоки, носещи словни и фигурални знаци, визуално идентични с регистрирани търговски марки „Найк” и „Адидас”, като от кредитираните показания на св. Г., намиращи се в кореспонденция и с други обективни доказателства, е видно, че на манекени и по рафтовете в магазина е имало спортни артикули с такива знаци на регистрирани марки. При тези обективно установени обстоятелства инстанциите по същество правилно и в съответствие с материалния закон са приели, че спортните стоки, носещи знаците на посочените регистрирани марки, са били предлагани от осъдената за продажба. Този извод не се променя от факта, че част от стоките са се намирали в чували, защото, за да е налице предлагане за продажба е достатъчно да са обективирани действия, чрез които на купувача да е предложена дадена стока и съответно да му е дадена възможност да закупи такава. От обстоятелствата, че стоките са се намирали в търговски обект – магазин за спортни стоки, че част от тях са били представени на вниманието на купувачите, се извеждат фактическите обстоятелства, сочещи на осъществяване на изпълнителното деяние – предлагане за продажба на стоки в нарушение на правото на марка. Възраженията на защитника, че не всички стоки с поставени обозначения на марките, са предмет на деянието, доколкото не цялата стока е била изложена за продажба, не може да бъде възприето. Неоснователността на това възражение се обосновава именно от установените факти, че спортните стоки – различни артикули, са се намирали в магазин, предназначен за продажба именно на такива стоки, че доколкото такива стоки са били изложени на вниманието на клиентите, за тях е съществувала възможност да закупят който и да е от намиращите се в търговския обект артикули, носещи знаците на марките „Адидас” и „Найк”. По-нататък, тезата на защитата, че след като обвинението е било за предлагане за продажба на стоки с надписи и фигури, идентични с посочените марки, то става въпрос за неистинска марка, и следователно, не може да се твърди необходимост от лицензионен договор, е лишена от основание. Марката, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, е знак, способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Защитата на марката възниква след регистрацията й като знак (словен, фигуративен), за определени стоки, като се касае до обект на интелектуална собственост, по отношение на който от значение е ефекта, икономическата полза, която се получава при използването на този обект. Поради това, нарушение на правото на марка е използването й в търговската дейност без съгласието на притежателя на правото и без основание. След като на стоките е поставен графичен знак, визуално идентичен с регистрирания за марките „Адидас” и „Найк”, като няма доказателства марките върху тези стоки да са поставени със съгласието на притежателите на изключителните права и няма данни търговецът да е разполагал с лицензионен договор, то тези стоки са неоригинални, фалшифицирани, при които е налице съчетание на идентичен знак – идентична стока. Според ТР № 1/2013 Г. на ОСНК на ВКС, „Различието между оригинални и фалшифицирани стоки е по линията на съгласието на маркопритежателя за използване на търговската марка за идентични стоки, а не по линията на тъждественост на неправомерно използваното означение на регистрирания знак. При фалшификатите е нарушена основната функция на марката – да указва произход.” В случая, освен това, подсъдимата не разполага с каквато и да е документация, касаеща произхода на стоките, така че да е защитимо твърдение, че се касае до оригинална стока. Сочените от защитата обстоятелства за това, че стоките – предмет на деянието, са били на консигнация, което било нормална търговска практика, също не се възприемат от настоящата инстанция. На първо място – не са налице доказателствени източници, сочещи наличието на твърдяните договорни отношения с друг търговски субект. На второ място, дали търговецът предлага за продажба стоки, закупени от него, или дадени му на консигнация, или стоките са му предоставени на друго основание, включително и безвъзмездно, е без значение за съставомерността на деянието, след като търговецът използва в търговската си дейност стоки, с поставени знаци, идентични с регистрирани марки, без правно основание. Доколкото се касае до фалшифицирана стока, принципът на изчерпване на правото на марка, залегнал в чл. 15 ЗМГО, не е приложим, тъй като този принцип касае единствено и само оригинални стоки. (В този смисъл ТР № 1/2013 Г. на ОСНК на ВКС). Настоящата инстанция не възприема като основателни и възраженията на защитата, касаещи несъставомерност на деянието от субективна страна. Правилно инстанциите по същество са приели, че осъдената е реализирала деянието при пряк умисъл. Нейното субективно психическо отношение към деянието и неговия резултат (а не субективната страна в подсъзнанието на С., както се посочва в искането), се очертава в представата на осъдената за обществената опасност на инкриминираното посегателство и на волево психическо отношение към общественоопасните последици. Обективираното поведение на предлагане за продажба като проява на използване в търговската дейност на спортни стоки с налични поставени върху тях словни и фигуративни знаци, визуално идентични с регистрирани марки „Адидас” и „Найк”, на фона на липсата на документи за закупуване на стоките и за техния произход, очертават прекия умисъл у осъдената при осъществяване на престъпното деяние. Съображенията на защитата, че е нормално в търговския оборот при закупуване на стока от дистрибутор търговецът да предполага, че стоката е законна и отговоря на необходимите нормативни изисквания, не могат да се противопоставят на липсата на каквито и да е документи за произхода на тази стока, съответно – на използването им в търговската дейност без съгласието на притежателя на правата върху марките. Основанието явна несправедливост на наложеното на осъдената С. наказание за така извършеното престъпление само е посочено в искането, без да е обосновано. При това, не са констатират обстоятелства, обосноваващи смекчаване на наказателно правното й положение. Наказанието е определено в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, като предвиденото в специалната норма наказание е заменено с по-леко и е наложено наказание „пробация”, съдържащо само задължителните пробационни мерки, при това за срок на предвидения минимум. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че не са налице сочените в искането основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, които да обосноват отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдената, или връщане на делото за ново разглеждане. Искането за възобновяване, следователно, е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Л. М. С. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 266/12 г. на РС Панагюрище. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.