Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 257   София, 31 май 2010 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА         Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 05  май  две хиляди и десета година, в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                              ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                   при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 162/2010 година.       Производството е образувано по протест на апелативна прокуратура-гр. Пловдив против въззивно решение № 11/ 01.02.2010 год. по в.н.о.х.д. № 541/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. В касационния протест, като основания за проверка на въззивното решение, са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Заявено е искане за отмяна решението на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Недоволни от въззивния съдебен акт са останали и частните обвинители и граждански ищци З. К. В., С. П. В. и А. П. В., които са го атакували в срок, с изтъкнати доводи за материална и процесуална незаконосъобразност. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста на апелативна прокуратура. Частните обвинители и граждански ищци поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата. Върховният касационен съд, след като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение №464/09.12.2009год., по н.д. № 543/09год., ВКС на РБ, първо НО е отменено решение по в.н.о.х.д. № 189/09год. на апелативен съд-Пловдив и делото-върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане. С въззивно решение/предмет на настоящата проверка/ е потвърдена присъда № 114/ 30.09.2008год., постановена по н.о.х.д. № 1208/06г. на Старозагорския окръжен съд, с която е признат за невинен и оправдан подсъдимия Е. К. Ц. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.115 НК.   Протестът на АП-Пловдив и жалбата на частните обвинители и граждански ищци са основателни. Касационната инстанция намира, че оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е основателно. Въззивната инстанция в разрез със задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК, не е дала аргументиран отговор на всички поставени въпроси във въззивния протест и жалба. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението, че решението на въззивния съд не е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни обстоятелства.становяването на фактите, включени в предмета на доказване, не е извършено след внимателен и съвкупен анализ на доказателствения материал. Поначало, касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на инстанциите по същество, но следи за спазване на процесуалните правила при неговото формиране. Изложените съображения, относно възприемането като последователни и логични на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И, Р. И. ,д-р С. , изводите на съдебно-медицинските експертизи и съдебно-психиатричната и психологична, не е аргументирано достатъчно убедително. Предвид на това е вярно твърдението, че съдът не е положил в необходимия обем усилия за разкриване на обективната истина, в разрез с разпоредбата на чл.13 НПК. При липсата на съвкупна оценка на събрания доказателствен материал, макар да е извършен анализ на всяко доказателствено средство и изложени съображения, защо са кредитирани едни доказателства и не е дадена вяра-на други, е разкъсана логичната връзка по между им. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.107, ал.3 НПК- отдаване на приоритетно значение на някои от тях и игнориране на други. Обясненията на подсъдимия са получили безусловен кредит на доверие, без да се държи сметка за двояката им правна природа-средство за защита и източник на информация, относно правнозначими обстоятелства. Броят на изстрелите, посочен от подсъдимия е факт, безспорно, относим и от кръга на подлежащите на установяване по смисъла на чл.102НПК, но апелативният съд е акцентирал върху него, за да обоснове „непротиворечивия”характер на това доказателствено средство. Вън от вниманието на съда обаче остава разликата в намерените три броя гилзи на местопроизшествието и възпроизведените изстрели/след като първият, според Ц. е бил неуспешен,т.е. на мястото би следвало като обективна находка да се намира патрон, а не гилза. При наличието на патрон в цевта, с който не е могло да бъде възпроизведен изстрел, то за да се приведе оръжието в готовност за следващ такъв, са необходими определени манипулации, а именно чрез издърпване на затворната рама на пистолета назад, издърпването от затворено положение и изхвърлянето на същия патрон от гилзоизхвъргача и впоследствие чрез механизмите на оръжието автоматично в цевта на оръжието да се вкара друг патрон от пълнителя /л.36 от съд.протокол/. В хронологията на изложеното, обясненията на подсъдимия, звучат най-малкото неубедително и това е следвало да бъде проверено, чрез балистичната експертиза, което не е сторено от въззивната инстанция. На второ място, несъмнено обясненията на подсъдимия, относно нанесения му побой, корелират с установените травматични увреждания. Но от показанията на д-р С е видно, че същият е констатирал съвпадение между предоставения му от Ц. резервен пълнител и две от раните по главата, експертите в съдебно заседание са заявили, че ударите са нанесени с твърд предмет, без да могат да определят какъв е той, а съдът е „разширил” тези констатации, относно ударите по главата на Ц. , нанесени с различни части на пистолета-пълнител, дръжка, чукче и др, при констатирано сходство само с пълнителя. На трето място,независимо, че в отменителното решение на ВКС е посочено, че не е далечен изстрел, този, възпроизведен от разстояние 225 мм., отново във въззивното решение, е изведен аналогичен фактически извод. Еспертите-балистици са категорични, че смъртоносният изстрел не е от упор, поради липсата на нагар по дрехите на пострадалия и разстоянието е от 225мм. до над един метър, но всички свидетели-очевидци са категорични, че извън групата, която се е борела”на кълбо”, друго лице не са възприели, т.е. разстоянието, от което е стреляно в тялото на пострадалия, логично не би могло да бъде голямо, противоречие, останало, непреодоляно в мотивите на атакувания акт. Въззивният съд обстойно е обсъдил показанията на всеки един свидетел, но е разкъсана хронологичната последователност на всеки един от тези доказателствени източници и не е извършена съвкупната им оценка. От показанията на свид. Ив. И. се установява, че той е „издърпал” най напред свид. Т. Л. , след това подсъдимия и възприел на земята тялото на пострадалия, което описание на събитията съвпада с положение на телата едно върху друго на земята, изходна база във фактическите изводи на апелативния съд за физическата невъзможност подсъдимият да възпроизведе „фаталния”изстрел, но това обстоятелство е в противоречие с възприетото от останалите-борба в изправено положение, противоречие, което отново не е изяснено. На четвърто място, съдът не е положил достатъчно усилия за установяване на правнозначимия факт, свързан с калибъра на оръжието, с което е възпроизведен”фаталния”изстрел. Безспорно намерените три броя гилзи на мястото на произшествието са от оръжие 9мм. Съдът, чрез разпита на експертите от комплексната съдебно-медицинска и балистична експертиза в съдебно заседание, не е изяснил, на базата на какво експертите са допуснали възможността огнестрелната рана да е получена от оръжие с калибър 12мм., възможност, чийто хипотетичен характер не се променя от показанията на свид. Заимова, а безрезервно е приета тезата за наличие на втори пистолет на мястото на инцидента. На пето място, изцяло са игнорирани показанията на свидетелите-очевидци Т. Л. и Д. А. Действително, същите се опитват да омаловажат участието си в инцидента-иницирането му, последващите им действия, но това съвсем не означава недобросъвестност, годна изцяло да минира тези източници на информация. Задължителният анализ през призмата на останалите доказателства би могъл да доведе до различни фактически изводи. В съответствие на заявеното в протеста и жалбата при неверен подход са оценени част от доказателства и е извършен обстоен, но едностранчив анализ от апелативния съд -чрез разкъсване хронологичната последователност на събитията, възпроизведени от свидетелите, с поставяне акцент върху определени детайли и игнориране на други.   Въз основа на противоречиво установената фактическа обстановка, съдът е приложил материалния закон. Прието е,че не може да бъде установено категорично и несъмнено, че на инкриминираната дата и място подсъдимият с деянието е осъществил както обективните,така и субективните признаци на престъпния състав по чл.115 НК, с „хипотетичната”възможност, ако Ц. е автор, деянието да е извършено при условията на чл.12,ал.1НК. Но оправдателната присъда също не може да почива на предположения, а още по-малко да се обсъждат „хипотетични”възможности, свързани с авторството на извършеното деяние и отговорността.   По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че протестът на апелативна прокуратура и жалбата на частните обвинители и граждански ищци следва да бъдат уважени, като основателни, а решението-подлежи на отмяна и делото на връщане за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание.   При новото разглеждане на делото, е задължителен съвкупен,прецизен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност, проследяване хронологията на събитията, на базата не на фрагментарна оценка на доказателствените източници, а същите да бъдат анализирани в тяхната цялост и съвместно по между им.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т.3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И     ОТМЕНЯ въззивно решение № 11/ 01.02.2010 год. по в.н.о.х.д. № 541/2009 год. на Пловдивския апелативен съд . ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: