Р Е Ш Е Н И Е № 435 София, 02.02.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2299 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 939 от 20.07.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 2089 от 15.12.2014 година по гр.д. № 2685/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. с ал.1 КТ, предявен от А. Л. А. от [населено място] против Т..., [населено място], филиал [населено място] за прогласяване на недействителност на клауза „срок” в допълнително споразумение от 21.06.2012 г. към трудов договор № ЛС-039 от 19.01.1990 г. поради противоречие с чл. 67, ал.3 КТ. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите относно правния интерес на работника от прогласяване на недействителност на клауза за срок в случаите, когато към момента на влизане в сила на съдебното решение трудовото правоотношение е със срочен характер по силата на закона; валидна ли е клауза за срок, при уговорка договорът да се трансформира в безсрочен ако до края на срока работникът придобие изискващата се по закон научна степен за длъжността и намира ли приложение в тази хипотеза чл. 68, ал. 4 КТ. По въпроса за правния интерес от иск по чл. 74 КТ за прогласяване недействителност на клауза за срок в трудов договор, когато в хода на процеса трудовото правоотношение е уредено като срочно по силата на закона: Съгласно установената съдебна практика, страните по трудовия договор имат правен интерес да искат прогласяване на недействителността му по време на действие на трудовото правоотношение – решение № 319 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. ІV г.о. и решение № 320 от 26.11.2014 г. по гр.д. № 2420/2014 г. ІV г.о. ВКС. Когато трудовият договор е прекратен, правният интерес от иска за недействителност на трудовия договор или негова клауза произтича от уреждане на отношенията във връзка с прекратеното трудово правоотношение – има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратен трудовият договор, съответно за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност или за дължимостта на трудови възнагражедения, обезщетения или други престации по трудовото правоотношение – решение № 161 от 08.05.2015 г. по гр.д. № 4848/2014 г. ІV г.о. ВКС. Когато искът за прогласяване на клауза за срок в трудов договор е предявен по време на действие на трудовото правоотношение, несъмнено за работникът е налице правен интерес от иска. Правен интерес от предявения вече иск е налице и когато в хода на съдебния процес по силата на закона трудовото правоотношение трябва занапред да бъде уредено като срочно. В този случай работникът/служителят има интерес да претендира да се обяви за недействителна клаузата за срок, уговорена преди да е настъпило законовото основание за това, тъй като с изтичането на уговорения срок трудовият му договор се прекратява по право, което не би настъпило ако клаузата за срок е недействителна. По приложението на чл. 74 КТ вр. с чл. 48 и чл. 54 от Закона за висшето образование вр. с § 5, ал. 5 от Закона за развитие на академичния състав в Република България, а именно валидна ли е клауза за срок, при уговорка договорът да се трансформира в безсрочен ако до края на срока служителят придобие изискващата се по закон научна степен за длъжността: Съгласно чл. 48, ал.1 ЗВО, длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са „доцент” и „професор” за хабилитирани преподаватели, а за нехабилитирани – „асистент” и „главен асистент”. Съгласно чл. 54, ал. 1 и ал. 3 ЗВО (ред. ДВ, бр. 101 от 2010 г.), длъжностите „професор”, „доцент” и „главен асистент” се заемат по трудов договор за неопределено време, а длъжността „асистент” се заема по срочен трудов договор. Така длъжностите от академичния състав са съобразени с Закона за развитие на академичния състав в Република България /Обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г./, в който са определени и научните степени – „доктор” (образователна и научна) и „доктор на науките” - чл. 2, ал. 2 ЗРАСРБ. В § 5 ПЗР ЗРАСРБ е уредено запазването на правата, свързани с научните степени и звания, придобити при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, както и условията при които се запазват трудовите правоотношения за съответните академични длъжности. Така съгласно § 5, ал. 4, т. 2 ПЗР ЗРАСРБ, длъжностите "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник" II и I степен се запазват на академичната длъжност "главен асистент". След изменението на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ ( ДВ, бр. 101 от 2010 г.) длъжността „главен асистент” може да се заема само от лице с придобита образователна и научна степен "доктор" в съответната научна област, поради което в ал. 5 на § 5 2 ПЗР ЗРАСРБ (обн. ДВ, бр. 101 от 2010 г.) е постановено лицата, заемащи длъжността "старши асистент" и "главен асистент" да се преназначават на академичната длъжност "асистент" в случай, че в срок до четири години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен "доктор". При така действащата уредба, работодателите висши училища и научни организации е следвало да преназначат заемащите длъжността „главен асистент” по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „асистент” по срочно трудово правоотношение, ако заемащият длъжността не е придобил образователна и научна степен „доктор” до 01.01.2015 г. – изтичане на четиригодишния срок по § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ (ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г.). В рамките на четиригодишния срок за придобиване на степента „доктор” работодателят е могъл да сключва трудов договор за изпълняващ длъжността „главен асистент” с лице, което не притежава образователната и научна степан „доктор” със срок до 01.01.2015 г. с условие, че договорът ще се трансформира в безсрочен, ако лицето придобие изискващата се научна степен. В този случай уговорката за срок не е недействителна, а съобразена с изменението на закона, предвиждащ срок за придобиване на научната степен за заемане на длъжността. В този случай хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ не намира приложение – текстът касае работи имащи временен, сезонен или краткотраен характер, което няма отношение към преподавателската работа, изпълнявана от академичния състав на висшите училища и научните организации, уредбата на която е в ЗВО и ЗРАСРБ. В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че от 1990 г. ищецът е работел по трудов договор с ответника като преподавател по електроенергатика по безсрочно трудово правоотношение. От 1993 г. ищецът е придобил научна степен „главен асистент”; трудовото правоотношение е било променяно неколкократно с допълнителни споразумения, без да се засяга безсрочността му като пред 2009 г. му е било определено място на работа Технически колеж към филиала на Университета в [населено място]. Със заповед № І-608 от 10.06.2010 г. на Ректора на Техническия университет, ищецът е бил прехвърлен в Катедра „Електротехника” на Факултет „Електроника и автоматика” на академична длъжност „асистент”, считано от 01.07.2010 г. за срок от две години. Въпреки изричното писмено несъгласие на ищеца за изменението на трудовия договор в срочен, на 24.06.2010 г. между страните е било подписано допълнително споразумение, съдържащо клауза за срок на трудовия договор до 30.06.2012 г. С допълнително споразумение от 21.06.2012 г., ищецът е преназначен на длъжност „главен асистент” в Катедра „Електротехника” със срок на договора до 30.06.2014 г. при въведено условие, че ако до изтичането му ищецът придобие научна степен „доктор”, трудовият договор ще се трансформира в такъв за неопределено време. При така установените факти е прието, че промяната в трудовия договор, изразяваща се в клауза за срок, е извършена в нарушение на чл. 67, ал. 3 КТ – без ищецът да е изразил писмено съгласие за това и при изричното му достигнало до работодателя несъгласие за трансформиране на трудовото правоотношение в срочно. Прието е, че клаузата за срочност не е въведена и в изпълнение на Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн. ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.); че към момента на сключване на допълнителните споразумения от 24.06.2010 г. и 21.06.2012 г. не е бил изтекъл срокът по § 5 ПЗР ЗРАСРБ, поради което за работодателя не е възникнало задължение за трансформиране на трудовия договор съобразно изискванията на чл. 18, ал.1 ЗРАСРБ и чл. чл. 54, ал.1 ЗВО. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. с ал.1 КТ, обявявайки клаузата за срок за недействителна поради противоречието и с императивната норма на чл. 67, ал. 3 КТ. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Т., филиал П. се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене условието за трансформиране на трудовия договор в срочен е настъпило, с което правния интерес на ищеца от предявения иск е отпаднал. Изложени са оплаквания, че съдът е формирал неправилни изводи за недействителност на клаузата за срок на трудовия договор, която клауза е била съобразена със законоустановените изисквания на ЗВО и ЗРАСРБ. Ответникът по касационната жалба А. Л. А. я оспорва като неоснователна. По въведените касационни оплаквания, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Въззивното решение е валидно и допустимо. Решението по иска за прогласяване на недействителност на клаузата за срок в трудовия договор е от преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което трудовият договор е прекратен по право, поради което за ищеца е налице правен интерес от иска както към момента на предявяването му, така и към момента на постановяване на въззивното решение. Касационното оплакване за неправилно приложение на § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ е основателно. След влизане в сила на тази разпоредба, работодателите висши училища са могли да назначават преподаватели, които нямат научна степен „доктор” на длъжност „главен асистент” безсрочно, но при условие, че до 01.01.2015 г., когато изтича четиригодишният срок по § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ ще придобият научна степен, като при несбъдване на условието договорът ще се трансформира в срочен за длъжността „асистент” или да сключват срочен трудов договор до изтичане на срока по § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ с условие, че трудовото правоотношение ще се трансформира в безсрочно, в случай, че до изтичане на срока се придобие научна степен – условия за срок на договора, еднакви по правната си същност и последици. Предвид изложеното, въведената с допълнително споразумение от 21.06.2012 г. клауза за срок на трудовия договор при условие, при трудовото правоотношение ще се трансформира в безсрочно в случай, че ищецът придобие изискващата се в закона научна степен за длъжността е поначало валидна. В нарушение на закона обаче работодателят е определил срок на действие на договора до 30.06.2014 г., тъй като четиригодишният срок по § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ е определен в закона до 01.01.2015 г. – текстът е публикуван в ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г., поради което в тази и част клаузата за срок е недействителна като противоречаща на закона. Предвид изложеното, обжалваноното въззивно решение, с което е прогласена недействителността на клаузата за срок в допълнително споразумение от 21.06.2012 г. към трудов договор от 19.01.1990 г. следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което да се прогласи недействителност само на уговорения срок до 30.06.2014 г. Задължението на работодателя да преназначи ищеца на длъжност „асистент” по срочен трудов договор (в случай, че не е придобил научна степен „доктор”) е възникнало на 01.01.2015 г., която дата замества по силата на закона вписаната в допълнителното споразумение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 2089 от 15.12.2014 година по гр.д. № 2685/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. ПРОГЛАСЯВА за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 вр. с ал.1 КТ клаузата за срок в допълнително споразумение от 21.06.2012 г. към трудов договор № ЛС-039 от 19.01.1990 г., сключен между А. Л. А. от [населено място] и Т., [населено място], филиал [населено място] в частта и, с която срокът на действие на договора е определен до 30.06.2014 г. ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Л. А. от [населено място] против Т., [населено място], филиал [населено място] иск в останалата му част за прогласяване недействителност на клаузата за срок в допълнително споразумение от 21.06.2012 г. към трудов договор № ЛС-039 от 19.01.1990 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: