Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 18.12.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1090 /2019 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 433 от 30.09.2019 г.. по касационна жалба на Ж. П. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 2051 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 2283/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3673 от 09.08.2018 г. по гр.д.№ 19325/2017 г. на РС-Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката искове по чл. 109 ЗС и чл. 49 ЗЗД да бъде осъдено „ВиК-Варна” ООД: 1. да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищцата, като премахне незаконно изградените в собствения й недвижим имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], район Приморски, местност „Франга дере“, с площ 1080 кв. м., при описани граници стоманобетонова шахта с размери 2.0 м. на 3.50 м., височина около 2.10 м., спирателен кран, както и четири сградни водопроводни отклонения от съществуващия водопровод, преминаващи през имота й за други имоти; 2 да й заплати сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответника към нея, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от неправомерните действия на ответника – извършване на неразрешени от ищцата строително-монтажни действия в собствения й имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, чл. 193 ЗУТ, Закон за водите /ЗВ/, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на всички събрани доказателства и оплаквания във въззивната жалба, изместване на предмета на спора към съществуващият водопровод, който не е предмет на иска, а не към новоизградената шахта и водопроводни отклонения по него, излагане на противоречиви мотиви и необоснованост на извода, че новоизградените съоръжения пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, както и на извода, че не е претърпяла неоснователно неимуществени вреди. Ответникът по касация оспорва жалбата. Счита, че съдебното решение е съобразено с нормативната уредба и с фактите по делото, защото водопровода е изграден преди влизане в сила на ЗВ, а водопроводната шахта е изградена върху водопровода – в границите на съществуващия сервитут и обслужва обществен интерес. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по преформулираният обединен въпрос за задълженията на въззивната инстанция, обобщени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ да разгледа оплакванията във въззивната жалба, като анализира всички относими към спора доказателствата в тяхната взаимна логическа връзка и последователност, да обсъди всички факти и обстоятелства, като формира самостоятелни изводи от тях и реши спора по същество. По касационната жалба: По делото е установено, че Ж. П. Д., собственик на имот с идентификатор .... по плана на [населено място] с площ 1080 кв.м. на основание наследство и давностно владение. /н.а. № .... г./ Идентичността между имотите по нот. акт и имот с идентификатор .... се установява от скица № 15-331093-0707.2018 г. Имота е с наклон, не е ограден и застроен, но има растителност. Няма ток и вода. Безспорно е, че през периода 1934-1940 г. е изграден централен тръбопровод за питейна вода, преминаващ през имота на касаторката-ищца, който създава сервитут в обществена полза по силата на закона – чл. 103 ЗВ и водоснабдява имотите в м. Пчелина” и „Изгрев”, землището на [населено място]. Този водопровод е собственост на общината на основание чл. 19, ал.1 т.4 от Закона за водите. Той не е предмет на иска за премахване по чл. 109 ЗС. Безспорно е, че през 2016 г. работници на ответното дружество са извършили строеж в имота на ищцата – изграждане на шахта над съществуващият водопровод с размери 7,30 х 4,80, която е на ниво 1,50 м. под най-високото ниво на имота и на отстои на 17 м. от пътя и на 7-8 м. от южната граница на имота. Шахтата е с метален капак и дълбочина 2,50 м., дебелина на стените 20 см., и в нея са монтирани на водопровода редуцил-вентил, за да поддържа постоянно налягане на водата, въздушник, филтър и спирателен кран. Шахтата заема площ от 7 кв.м. и е почти в средата на имота. Под нивото на шахтата в посока юг на отстояние 0,50 м. има не затрупан изкоп с площ около 1 кв.м., в който се виждат монтирани две скоби на водопровода, но не са поставени водопроводни отклонения на тях. Към имот № 574 са монтирани две водопроводни отклонения за имотите в тази посока. Едното отклонение е с тръба 3/4 цол и е с дължина 12 л.м., а другото – с ПЕВП 63 и е с дължина 13,48 л.м. За изграждането на шахтата и водопроводните отклонения няма никакви строителни книжа – проекти, строително разрешение, въвеждане в експлоатация. „ВиК-Варна” ООД се позовава на това, че съоръжението е изградено аварийно, за да осигури водоподаване за продължителен период от време на много абонати. В имота се предвижда застрояване до кота-курниз - 7 м., т.е. два етажа. Плътността на застрояване 0,6 не се нарушава от изградената шахта, но собственикът следва да се съобразява при застрояването със съществуващият сервитут и да осигурява достъп до съоръжението за поддръжката му. Според обясненията на в.л. в с.з. от 11.06.2018 г., разположението на двете отклонения и на шахтата пречат за пълноценното застрояване на имота, защото основите на сграда, която би се застроила ще повлияят на понататъшната експлоатация на двете отклонения. Въззивният съд е приел, че за обслужване на изграденият още през 1934-1940 г. тръбопровод за питейна вода, преминаващ през имота на ищцата, е възникнал сервитут по силата на закона, който създава тежест върху имота. Този сервитут включва и правото да се изгради съоръжение за експлоатация на съществуващият тръбопровод. Съдът е приел, че изградената без строителни книжа шахта и две водопроводни отклонения са „аварийно изграждане на инсталация върху вече съществуващ обект” в рамките на съществуващ за него сервитут, за което не са необходими строителни книжа, защото не се променя трасето и техническите характеристики. При така приетото, съдът е формирал извод, че изграденото съоръжение не създава пречки за ищцата, по-големи от тези, които е създал съществуващият тръбопровод и сервитутът към него, съставляващ тежест върху имота, възникнала преди да го придобие. Искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен, защото действията на ответника не са без основание, а съответстват на чл. 23 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, която не изисква строителни книжа при аварийно изграждане на обект и са в обществен интерес, които ищцата следва да търпи. Прието е, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря, защото изграденото съоръжение не е в негов, а в обществен интерес. С въззивното решение не са обсъдени оплакването за необоснованост на извода, че шахтата е в границите на сурвитута на съществуващия тръбопровод, че не може да се премести шахтата, за това, че не са били налице основания за изграждане на шахтата без строителни книжа, тъй като не е имало авария. Не е обсъден и довода, че за водопроводните отклонения няма нито сключени договори със собственика, нито административен акт, който да постановява възможността за прекарването им от ответника. Изложеното представлява нарушение на процесуалните правила, уреждащи въззивното производство и е в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В нарушение на материалния закон е прието, че изграждането на шахтата и водопроводните отклонения е станало при условията на авария поради което не са били необходими строителни книжа. Нормата на чл. 83, ал.1 ЗУТ изисква водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения да се изграждат по одобрени проекти в съответствие с общите и подробните устройствени планове и съответните специализирани схеми към тях и с плановете за вертикално планиране. Изключение от това правило предвижда чл. 151, ал.1 т.2 ЗУТ, според който не се изисква разрешение за строеж при текущ ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите характеристики. Въззивният съд не е съобразил, че размерите на шахтата са по-големи от тези на водопровода и разширяват по площ сервитутните граници. Водопроводните отклонения са прекарани по ново трасе през средата на имота. Не е налице и поддържане на стария съществуващ водопровод, защото водопроводните отклонения са изцяло нови и не обслужват поддържането му, както и шахтата и винтила, който е поставен на водопровода в нея за увеличаване на налягането. От становището на ответника и от показанията на св. Е. И. се установява, че това решение се е наложило за да се разреши проблем с водоснабдяването на два квартала който е съществувал продължително време преди това. Не е бил налице елемент на внезапност, който да оправдае извършването на авариен ремонт без спазване на нормативните изисквания за това – съгласие на собственика, изготвяне на проекти изследване на това кое е най целесъобразното технологично разрешение. За прекарване на водопроводни отклонение, съгласно чл. 193 ЗУТ е необходимо да е сключен писмен договор между собствениците на поземлените имоти / служещия/ и този, който следва да се водоснабди. Формата на договора е с нотариална заверка на подписите и с него се придобива правото да се изгради и придобие собствеността върху отклонението от техническата инфраструктура в чужд имот, а ако такъв не се сключи поради липса на съгласие между собствениците на имота през който трябва да премине отклонението и собственика на имота който то ще обслужва, и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. В конкретния случай не са изготвяни проекти и не е сключен договор между ищцата и собствениците на съседните имоти, които се обслужват от водопроводните отклонения. Не е издавана и заповед от общината, поради което не е изследвано и дали има други технически решения, които да са икономически по-целесъобразни и да не влошават условията за застрояване на имота. Нормата на чл. 193, ал.5 ЗУТ изисква с прокарването на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1, какъвто в случая не е сключван. Предвид изложеното, за новоизградената шахта, която е с по-големи размери от съществуващият тръбопровод и за водопроводните отклонения не е възникнал сервитут защото не са спазени нормативните и технически изисквания за изграждането им. В нарушение на материалния закон и необосновано съдът е приел, че ответното дружество не отговаря за прокараните водопроводни отклонения, тъй като те водоснабдяват съседен имот и пасивно легитимирани са неговите собственици. Техническата дейност по свързване на недвижими имоти към водопроводната мрежа се извършва от В и К операторите, съгл. чл. 83-84 ЗУТ и чл. 22 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а и в конкретния случай е безспорно, че именно ответникът е изградил шахтата и двете водопроводни отклонения без да спазва нормативните и технически изисквания за това. Те не са станали собственост на собствениците на имотите, които обслужват, тъй като не са изградени след сключване на договор с тях по чл. 193, ал.1 ЗУТ или издаване на административен акт по чл. 193, ал.3 ЗУТ, а това са правопораждащите основания за възникване правото на прокарване на водопроводни отклонения. Нормата на чл. 53 ЗС допуска ограничение правото на собственост с оглед благоустройствени или здравни цели, но те могат да се установяват само със закон. В случая ответното дружество е изградило водопроводната шахта и е прекарало двете водопроводни отклонения без да спазва нормативно установените изисквания за това. Изключенията, на които се позовава ответното дружество – прекарването им в условия на авариен ремонт не са налице. Поради изложеното, действията на ответника са неоснователни по смисъла на чл. 109 ЗС. В резултат от тях са влошени условията за застрояване на поземления имот, собственост на ищцата по-големи от тези, които е създавал централния водопровод и съществуващият сервитут към него. Затова предявеният иск по чл. 109 ЗС е основателен с изключение на частта за премахване на другите две водопроводни отклонения от общо четирите по исковата молба. Въззивното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС /с изключение на две от водопроводните отклонения/ е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон, при избирателно обсъждане на доказателствата и формирани необосновани изводи, което налага отмяната му. Поради това, че не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като уважи иска по чл. 109 ЗС с изключение на две от водопроводните отклонения. За две от общо четирите водопроводни отклонения, искът е неоснователен, защото се установи, че за тях са поставени само скоби на централния водопровод, които не пречат на ищцата, а самите отклонения не са прекарани. В тази част, решението ще се остави в сила. В частта, с която е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД, решението е необосновано. Както вече се посочи, извършените от ответника действия в имота на ищцата са неоснователни. От показанията на св. П. П. / племенник на ищцата/ и Р. Д. / син на ищцата/ се установява, че когато тя разбрала за шахтата се разстроила много, кръвното налягане започнало да варира, влошил се диабета, притеснявала се е, че имота с тази шахта и водопроводните отклонения става неизползваем и непродаваем поради това, че шахтата се намира в центъра на имота, а през него преминават и двете отклонения. Изгубили четирима купувачи. Подавала оплаквания до „В и К – Варна”, но това не разрешило въпроса. От материалите по делото е видно, че ищцата е подавала оплаквания и до РДНСК и до [община], които не са разрешили проблема, а това безспорно е повишило напрежението и безпокойството й. При тези доказателства и предвид неоснователността на действията на ответника, искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответника към нея, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от неправомерните действия на ответника – извършване на неразрешени от ищцата строително-монтажни действия в собствения й имот, е доказан и основателен. Претендираният размер от 1000 лв. съответства на степента и времетраенето на въздействие върху психиката и здравето на ищцата, поради което искът следва да се уважи в този размер. Сумата е дължима ведно с претендираната законна лихва от 22.12.2017 г. - датата на подаване на исковата молба Предвид уважаване на иска по чл. 109 ЗС по по-голямата му част и изцяло иска по чл. 49 ЗЗД и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторката следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за трите инстанции по тези искове в общ размер 2485 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2051 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 2283/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3673 от 09.08.2018 г. по гр.д.№ 19325/2017 г. на РС-Варна, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Ж. П. Д. искове по чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищцата Ж. П. Д., като премахне незаконно изградените в собствения й недвижим имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], район Приморски, местност „Франга дере“ стоманобетонова шахта с размери 2.0 м. на 3.50 м., височина около 2.10 м., спирателен кран, както и две сградни водопроводни отклонения от съществуващия водопровод, преминаващи през имота и за сгради в други имоти; и по чл. 49 ЗЗД да бъде осъдено „В и К-Варна” ООД да й заплати сумата 1 000 лв., и вместо това постановява: ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищцата Ж. П. Д., като премахне незаконно изградените в собствения й недвижим имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], район Приморски, местност „Франга дере“ стоманобетонова шахта с размери 2.0 м. на 3.50 м., височина около 2.10 м., спирателен кран, както и две сградни водопроводни отклонения от съществуващия водопровод, преминаващи през имота й за сгради в други имоти ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД да плати на Ж. П. Д. ЕГН-[ЕГН] сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответника към нея, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от неправомерните действия на ответника – извършване на неразрешени от ищцата строително-монтажни действия в собствения й имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2051 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 2283/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на другите два сградни водопроводни отклонения от съществуващия водопровод. Осъжда „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД да плати на Ж. П. Д. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2485 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: