Р Е Ш Е Н И Е № 192 София, 19.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1531 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Д. И. А., Ф. П. Д., В. Н. Х. и Г. Н. Х. чрез адв. В. Г. - САК обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 23.02.2009 година, постановено по гр. възз.д. Nо 4347/2003 година на Софийския градски съд.С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК при възприетия довод на касаторите , че въпроса за възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142 изр.2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Д. А. Г., с който се поддържа , че доводите на касаторите за незаконосъобразност на обжалваното решение са неоснователни. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 281 ГПК и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение, Софийският градски съд е отменил по реда на члл. 196 и сл. ГПК / отм./ решението на районни съд по допускане делбата на земеделски земи в землището на [населено място] и е постановил ново решение, с което предявеният от С. А. С./ починала в хода на делото и заместена от наследниците по закон- Ц. Г. П., Н. Г. П./ деца/ и наследниците по завещание- В. Н. Х. и Г. Н. Х./, Д. П. А. и Ф. П. Д. иск за делба на земеделски земи – 4 ниви, възстановени с решение на ПК К., е отхвърлен . За да направи фактическия извод , че не е налице съсобственост , подлежаща на съдебна делба , решаващият съд е приел, че решението на ПК К. по чл. 27 ППЗСПЗЗ е нищожно, а реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е завършила. При липсата на спор между наследниците , че възстановените по ЗСПЗЗ земеделски земи / процесните 4 ниви / са принадлежали на общия наследодател и че е налице решение на ПК като титул за възстановената собственост на наследодателя Т. П. Б. /Т./ п. 1933 година , решението на съда , без каквито и да спорове в тази насока , да изненада страните с преценка за действителността на титула за собственост , настоящият състав намира за неправилно от гл.т. на процесуална защита на страните , но правилно от гл.т. на процесуално задължение на съда в рамките на правилното разрешаване на спора в делбения процес . Правото на съдебна делба е обусловено от основния правопораждащ юридически факт - наличието на съсобственост. В конкретната хипотеза титула за собственост, легитимиращ всички страни в процеса като съсобственици , е Решение на ПК , издадено на основания ЗСПЗЗ. Правилно е прието , че се касае до административен акт с конститутивно действие, чиято материална доказателствена сила може да бъде зачетена само доколкото този акт е валидно постановен и действителен от гл.т. на спазена форма и процедура. Решаващият съд е бил длъжен да направи преценката за действителността–респ. за недействителността на административния акт , не само доколкото страните нямат възражения или спор в тази насока.Такава преценка на действителността на административния акт като юридическо основание за възникване на спорната съсобственост, не нарушава диспозитивното начало, защото преценката се прави в рамката и по повод на поисканата от съда защита и касае преценката на доказателствата и тяхното правно действие за конкретния правен спор. Само ако основанието за наличие на твърдяната съсобственост , предмет на иска за делба , е сделка , може да се поддържа тезата за нарушено диспозитивно начало ,тъй като оспорването действителността на една сделка съставлява по своята правна същност , пряко заявен или чрез възражение , установителен иск , какъвто само страните по сделката могат да заявят, а ако няма позоваване –тогава, евентуалното произнасяне от страна на съда , би било извън предметната рамка на спора. Ето защо с обжалваното решение , въззивният съд правилно е приел, че следва да се произнесе , в рамката на преценката на доказателствата , легитимиращи страните като съсобственици на делбените имоти, относно действителността на представения по делото титул за собственост- Решение на ПК, издадено по реда и на основание ЗСПЗЗ, предвид и на релевираните с въззивната жалба на А. Ц. С. и Д. А. Й.- възражения в хода на въззивното производство / л. 25/ и по отношение действителността на Решението на ПК от гл.т. спазени основания по чл. 60 ал.4 на ППЗСПЗЗ. Изводите за нищожност на Решението на ПК Ч. от 1999 година на основание чл. 60 ал.4 от ППЗСПЗЗ обаче са неправилни и необосновани. Представеният от страните препис , който не съдържа определен брой подписи, съответстващи на броя на членовете на поземлената комисия /според действащата редакция на закона /, не може единствено да обуслови извод недействителност поради неспазена форма на вземане на решението на ПК, като властническо волеизявление. Безспорно разпоредбата на чл. 60 ал.4 от ППЗСПЗЗ / в различните и действащи по време редакции/ определя състава на поземлената комисия като колективен орган, но не сочи начина по който този орган взема решенията си. Липсата на специална нормативна уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, препраща към приложение на общите правила на административното производство- а именно към чл. 15 ал.2 т.6 изр. 2 от отменения З.. Когато административният орган е колективен , той взема решенията си с обикновено мнозинство от членовете си, а решението се подписва от председателя или секретаря. Именно в тази насока е налице и задължителна съдебна практика, постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение Nо 460/27.05.2010 година по гр.д. Nо 768/2009 година на ВКС-I отд. По делото, Решението на ПК е следвало да се цени не от гл.т. на броя на подписите / четен брой или нечетен / а според установения от закона състава на ПК и принципа за вземане на решенията на административния орган , посочени по-горе. Ако се поддържа довод за незаконен състав на комисията от гл.т. неучастие на компетентни лица , то задължението да установи този факт е на оспорващия официалния документ. Констатираният порок на обжалваното решение по приложението на чл. 60 ал.4 ППЗСПЗЗ, налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново произнасяне , при законосъобразна и обоснована / от гл.т. на ангажираните от страните доказателства / преценка на решението на ПК , като надлежно волеизявление на административния орган , имащо характера на правопораждащ за твърдяната между страните по делото съсобственост , юридически факт. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази точно и се произнесе изцяло в предметната рамка на спора, съгласно уточнение на л.10 производство районен съд, молба-становище л.35 на ответниците по иска , в насока , че се касае до стопански имотите от първи брак на Т. П. Б., по отношение на които наследниците от втория брак не могат да имат нямат дял , да определи кои са съсобствените между страните имоти , предвид на посочените по решението на ПК правоимащи лица , чиято собственост се възстановява, като , определяйки правата на всеки един в съсобствените земеделски имоти, съобрази разпоредбите на отменения ЗН. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение от 23.02.2009 година, постановено по гр. възз.д. Nо 4347/2003 година на Софийския градски съд по отхвърления иск за делба на земеделски земи, останали в наследство на Т. П. Б. / п. 1933 г./ и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд, друг състав, в правомощията на §2 ал.2 от ПЗР на ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: