Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
гр. София,28 ноември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора......КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2112 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. П. М. срещу решение № 90/ 25.05.2011 г. по внохд № 46/11 г. на Великотърновския апелативен съд. Посочени са нарушения, относими към трите касационни основания и се оправят алтернативни искания- делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, деянието да се преквалифицира по чл.124 от НК или да се намали размера на наказанието.
В съдебно заседание подсъдимият и неговата защита поддържат жалбата и доразвиват доводите, подкрепящи оплакванията им.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението, установи следното:
С присъда № 5/ 18.01.2011 г. по нохд № 526/2010 г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 29.12.2009 г. предумишлено умъртвил А. Ч. и на основание чл.116 ал.1 т.9 от НК го осъдил на 20 години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 и т.11 от НК. Осъдил го и за противозаконно придобиване и държане на огнестрелно оръжие по чл.339 ал.1 от НК, за което наложил наказание три години лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание лишаване от свобода за срок от 20 години. Осъдил подсъдимия да заплати на В. Р. Ч. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 хиляди лева и за имуществени вреди в размер на 1223.50 лв., а на Б. Х. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 хиляди лева.
С атакуваното решение Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като преквалифицирал деянието в престъпление по чл.115 от НК и намали размера на наказанието на 17 години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част.
Първото оплакване е за допуснати нарушения на процесуалните правила при установяване на авторството на престъплението. Сочи се, че осъдителната присъда се базира единствено на показанията на анонимния свидетел, което е в разрез със забраната по чл.124 от НПК. В същото време се акцентира върху свидетелската годност на пострадалата, като с оглед времето на стрелбата, осветеността на местопроизшествието и очното й заболяване се оспорва възможността тя да е разпознала правилно нападателя. Защитата претендира, че съдът е ценил избирателно и превратно доказателствата, както и че неоснователно е отхвърлил исканията за събиране на нови доказателства, с което съществено е нарушил правото на защита на подсъдимия.
Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Великотърновският апелативен съд е извършил цялостна проверка на събраните от първата инстанция доказателства, подложил ги на собствен анализ и е изложил убедителни мотиви за решението си, че авторството на М. е установено по несъмнен и категоричен начин. Констатирал е пълно съответствие между показанията на пострадалата и на анонимния свидетел относно съществените факти на случилото се- времето на стрелбата, самоличността на стрелеца, броя на произведените изстрели и начина на възпроизвеждането им. Съдът е анализирал изключително подробно показанията на тези ключови свидетели и е мотивирал виждането си за тяхната последователност, логическа цялост и подкрепеност и от други доказателствени източници. Проверени са твърденията на анонимния свидетел относно закупуването на пушката от подсъдимия, като в същия смисъл са показанията на свидетелите Б. и В.. Чрез следствения експеримент са проверени показанията му за начина, по който двамата с М. са се оттеглили от местопрестъплението и времето, необходимо за придвижването им по посочения маршрут. От протокола за оглед на местопроизшествието, в който е отразено намирането на ловен патрон и празна гилза и от заключенията на балистичните експертизи съдът е установил, че се потвърждават показанията на пострадалата и анонимния свидетел относно мястото на стрелбата и броя на изстрелите. Проверени са и показанията на последния за изхвърлянето на пушката след деянието, като същата е намерена от полицията на посоченото от него място.
Великотърновският апелативен съд е анализирал внимателно и показанията на пострадалата, като е изложил убедителни съображения защо ги кредитира. Изследвал е всички обстоятелства, свързани с времето на снемане на нейните показания и физическата и психическата й годност правилно да възприема и възпроизвежда фактите. Съдът е съобразил показанията на офталмолога д-р Л., че въпреки намаленото зрение, Ч. без проблеми може да възприема и разпознава обекти на разстояние от около 50 метра и е мотивирал извод, че е имала обективна възможност на разпознае М.. Изследвана е и менталната и физическа годност на пострадалата да дава показания на 30.12.2009 г., ден след прострелването й и след проведени хирургически интервенции с прилагане на анестезия, като въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, анализирано подробно и в съпоставка с показанията на св. К. и св. К. съдът е отговорил положително на този въпрос.
Съдът е подложил на проверка и обясненията на подсъдимия, че няма отношение към деянието и по време на стрелбата се е намирал в дома си и е изложил подробни съображения защо ги възприема като недостоверни. Акцентирано е преди всичко върху противоречието им с показанията на Ч. и свидетел № 4, които категорично го посочват като извършител. От друга страна съдът е съобразил показанията на св. Б., който съобщава за предприетите от подсъдимия действия по изграждане на алибито си. Анализирани са показанията на свидетелите В. и Ц., които съдът е отхвърлил като недостоверни, предвид на близките им отношения с подсъдимия. Следва да се отбележи и обстоятелството, че показанията на тези свидетели не подкрепят твърденията на М., тъй като В. съобщава за проведен телефонен разговор с него около 18 ч., т.е около час преди деянието, а за Ц. е напълно възможно да се заблуждава относно часа на срещата, както е посочено в мотивите на присъдата. От резултатите от проведения следствен експеримент съдът е възприел за напълно възможно подсъдимият и анонимния свидетел да извършат всички действия, сочени от последния в рамките на около 45 минути и така е отхвърлил възражението на защитата, че данните за проведени телефонни разговори от мобилния телефон на касатора изключват авторството на деянието. Изследвани са и всички доказателства, установяващи наличие на мотив у подсъдимия- показанията на близките на пострадалата, показанията на св. М. и К., подадените от св. М. оплаквания до органите на МВР и приложените по делото протоколи за предупреждаване на М. по чл. 56 от ЗМВР.
Неоснователно е оплакването за нарушено право на защита. По делото е налице балистична експертиза, която дава заключение, че не е възможно да се установи позицията на стрелеца при възпроизвеждане на изстрелите, поради което не е било необходимо да се назначава друга такава. Що се отнася до предявяването на пушката, то от съдебните протоколи е видно, че при провеждане на разпитите им, на свидетелите Б. и В. са показани снимки на оръжието, което В. е разпознал, а Б. е заявила, че поначало не би могла да го разпознае. В последното съдебно заседание страните изрично са заявили, че не желаят да се предявява пушка тип помпа, поради което няма основание за извод, че са нарушени правата им.
Затова Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция е формирала вътрешното си съдийско убеждение при спазване на процесуалните изисквания за пълнота и обективност при изследване на доказателствата, поради което изводите по фактите, включени в предмета на доказване не подлежат на преоценка. Решението съдържа аргументи кои доказателства се кретидират с доверие и защо са отхвърлени другите, както и подробен отговор на всички възражения на защитата, както изисква разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което искането за връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно.
Второто оплакване е за неправилно приложение на материалния закон, като защитата намира, че правилната правна квалификация е по чл.124 от НК. В подкрепа на тезата се посочва заявеното от анонимния свидетел относно намеренията на подсъдимия- да осакати пострадалата, а не да я лиши от живот.
Решението на въззивния съд съдържа пространни и убедителни съображения за субективната страна на извършеното от касатора деяние, които настоящият касационен състав споделя напълно. Поначало, за умисълът на дееца се правят изводи не толкова от неговите изявления, колкото от съвкупността на всички обстоятелства по престъплението. Както неведнъж е посочвал ВКС в свои решения, за изясняване на субективното му отношение към извършеното са от значение предшестващото му поведение, взаимоотношенията му с пострадалия, способа и оръдието на престъплението, характера на нараняването, силата на ударите и мястото на локализацията им и т.н. Изхождайки от тези принципни съображения и с оглед приетите фактически положения, Великотърновският апелативен съд е стигнал до законосъобразния извод за липса на предумисъл в действията на М., като деянието е осъществено с пряк умисъл, възникнал в момента, когато той видял Ч. пред дома й.
Върховният касационен съд намира за неоснователно искането на защитата за преквалификация на деянието по чл.124 от НК. Причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда има тогава, когато деецът цели нанасяне на телесно увреждане, без да предвижда настъпването на смъртта, която обаче е бил длъжен и е могъл да предвиди, или когато е предвиждал по-тежкия резултат, но е мислел да го предотврати. Установените по делото факти, свързани с механизма на причиняването на смъртта на пострадалата- чрез използване на оръжие, чиито технически възможности подсъдимият е познавал /стреля се с ловни патрони, изстрелващи сачми във формата на сноп/, както и възпроизвеждането на два изстрела от сравнително близко разстояние в посока тялото на Ч. изключват непредпазлива вина по отношение на съставомерния резултат и в двете й форми- небрежност и самонадеяност.
Основателно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. След направената от въззивния съд преквалификация на деянието по основния състав на умишленото убийство, то се явява несъразмерно тежко по размер. За подсъдимия са налице положителни характеристични данни, той е трудово ангажиран и полага грижи на детето си. Коментираните от въззивния съд минали осъждания на М. са с относително голяма давност и са за деяния, извършени през 1985г., 1994 г. и 2000 г., две от които за престъпления по непредпазливост. Съдът е придал ненужно голяма тежест на съдебното му минало, което с оглед вида на престъпленията и наложените за тях наказания, не го очертава като личност с висока степен на обществена опасност. Върховният касационен съд намери, че за постигане на целите на специалната и генерална превенция, наказанието следва да бъде отмерено при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, в рамките на 14 години лишаване от свобода.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 90/ 25.05.2011 г. по внохд № 46/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на подсъдимия В. П. М. на четиринадесет години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |