5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 578 С.,13.07.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : К. Е. Б. Й. изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 429/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу определение № 353 от 07.03.2011 г. по ч. гр. д. № 1617/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 16.04.2010 г. по ф. д. № 257/2005 г. на Софийски градски съд, ТО, 5 състав, за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения от дружеството - частен жалбоподател против [фирма] иск с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушение на закона. Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за отпадане на правния му интерес от водене на иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ и излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като обуславящи за изхода на делото са формулирани следните процесуалноправни въпроси : 1. Съставлява ли самостоятелен източник на правен интерес и свързано ли е с резултата на производството по иска с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ правото на дружеството - ищец да се възползва от извънредния способ по чл.303, ал.1, т.3, пр.1 от ГПК /съотв. чл.231, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./ за отмяна на неправилното решение, с което е уважен ревандикационен иск на ответника единствено въз основа на вписване в търговския регистър на решение на общото събрание на акционерите от 10.06.1996 г. за увеличение на капитала чрез апортиране правото на собственост върху процесния имот; 2. Съществува ли за решаващия съдебен орган задължение да следи служебно за законосъобразността на постановения акт за спиране на производството по делото /при положение, че в случая незаконосъобразно е спряно производството по обуславящия спор до приключване на обусловения спор/, съответно какви са правните последици от неизпълнението на това задължение, ако то е довело до преклудиране на правото на иск на титуляра поради разпростиране на силата на пресъдено нещо спрямо предмета на спора; 3. Възможно ли е силата на пресъдено нещо на недопустимо, но влязло в сила съдебно решение по обусловеното правоотношение, да бъде пречка за упражняване на правото на иск по обуславящото правоотношение, ако грешната преценка за преюдициалност е резултат на процесуално нарушение на решаващия състав в производството, завършило с решение със сила на пресъдено нещо. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с решение № 971/17.12.2009 г. по ч. гр. д. № 2311/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 995/30.12.2009 г. по гр. д. № 209/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., както и че поради липса на съдебна практика е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с втория въпрос се навеждат доводи за отклонение на обжалваното определение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.8. Достъпът до касационно обжалване по повод на третия въпрос е аргументиран със значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] със седалище в [населено място] не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение състав на Софийски апелативен съд е потвърдил постановеното от Софийски градски съд определение за прекратяване на производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ за установяване несъществуването на вписано в търговския регистър с решение от 16.10.1996 г. по ф. д. № 16566/95 г. на СГС, ФО, обстоятелство по партидата на ответното дружество - увеличение на капитала на [фирма] чрез непарична вноска /апорт/ на недвижим имот в [населено място], извършена от Добруджанска търговска банка, след като е възприел изводите на първата инстанция за недопустимост на иска поради отпадане на правния интерес на ищеца от търсената съдебна защита вследствие влязлото в сила решение по гр. д. № 569/2005 г. на Добрички окръжен съд, потвърдено с решение по гр. д. № 1258/2007 г. на ВКС, І г. о., с което ответникът е признат за собственик на апортирания имот. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото ищецът обосновава правния си интерес с твърдения, че е собственик на апортирания имот и че ответникът оспорва това негово право, с разрешаване на спора за собствеността правният интерес от водене на иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ следва да се счита за изгубен, а искът - за недопустим. Като неоснователен е преценен довода на ищеца - частен жалбоподател, че правният му интерес не е отпаднал с оглед процесуалната възможност след успешно провеждане на иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ да инициира производство за отмяна на неправилното /според него/ решение по чл.108 от ЗС на предвиденото в чл.303, ал.1, т.3, пр.1 от ГПК основание. Съдът е посочил, че евентуалната бъдеща възможност за отмяна не може да обоснове правен интерес поради неотносимост на хипотезата на чл.303, ал.1, т.3, пр.1 от ГПК към конкретния случай. Наведените в частната жалба доводи за неправилно спиране на производството по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ до приключване на спора по чл.108 от ЗС поради „обратна” преюдициална връзка между делата са счетени за относими към обжалването на определението за спиране на вече приключилото дело, не и към правилността на атакуваното с жалбата определение. По допускане на касационното обжалване : Решаващите мотиви, с които въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на инициираното от частния жалбоподател исково производство, позволяват да се приеме, че обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е първият поставен в изложението процесуалноправен въпрос - за правния интерес от водене на иска с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ с оглед правото на дружеството - ищец да се възползва от извънредния способ за отмяна на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 от ЗС при предпоставките на чл.303, ал.1, т.3, пр.1 от ГПК /аналогичен на чл.231, ал.1, б.”в” от ГПК - отм./. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по повод на посочения въпрос на визираните в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания. Представените с изложението съдебни решения касаят предпоставките по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение и не съдържат отговор на релевантния за конкретното дело правен въпрос, поради което са неотносими. Осъществено е обаче алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на което въззивното определение следва да се допусне до касационен контрол, предвид отсъствието на константна и задължителна практика на ВКС по значимия за спора правен въпрос. Касационно обжалване не следва да се допуска по другите два въпроса в изложението, които не съответстват на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация. Същите са относими към предмета на вече приключилото производство по иска с правно основание чл.108 от ЗС и нямат обуславящо значение за изхода на производството по иска с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. По основателността на частната касационна жалба : Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Дружеството - частен жалбоподател е сезирало първоинстанционния съд с иск за установяване пороци на вписване в търговския регистър, извършено с решение от 16.10.1996 г. по ф. д. № 16566/95 г. на Софийски градски съд по партидата на ответника [фирма]. Атакуваното като порочно вписване се отнася до увеличение на капитала на [фирма] чрез непарична вноска /апорт/ на недвижим имот в [населено място], извършен от Добруджанска търговска банка. В исковата молба, уточнена с последващи допълнителни молби, ищецът е поддържал, че е собственик на апортирания имот от 1991 г. и че ответникът не е придобил правото на собственост по силата на вписаното увеличение на капитала чрез апортна вноска, тъй като вследствие допуснати нарушения на закона апортната сделка не е породила правни последици и вписването в регистъра не го легитимира като носител на правото на собственост. С молба от 05.01.2009 г. ищецът е конкретизирал петитума на исковата молба като е посочил, че чрез предявения иск цели да установи със сила на пресъдено нещо несъществуване на вписаните с регистърното решение обстоятелства поради липсата на вещно - транслативен ефект на вписания апорт. В хода на производството по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ е постановено решение № 328/10.12.2006 г. по гр. д. № 569/2005 г. на Добрички окръжен съд, оставено в сила с решение № 231 от 12.05.2008 г. по гр. д. № 1258/2007 г. на ВКС, І г. о., с което е уважен предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС като е признато за установено, че [фирма] е собственик на имота в [населено място] и е осъдено [фирма] да предаде владението върху имота на собственика. В мотивите към решенията е прието, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на спорния имот по силата на извършения от Добруджанска търговска банка апорт и вписване на апортната вноска в търговския регистър. При така изложените обстоятелства по делото не могат да се приемат за правилни изводите на въззивния съд за отпадане на правния интерес от предприетото с иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ съдебно установяване на пороците на извършеното с решението от 16.10.1996 г. вписване по партидата на [фирма] като последица от влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 от ЗС. Разрешаването на спора за принадлежност на правото на собственост върху апортирания недвижим имот по никакъв начин не рефлектира върху съществуването и надлежното упражняване на притежаваното от [фирма] право на иск за установяване порочността на вписването, с което ответникът се легитимира като собственик на имота. Правният интерес от водене на иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ не е отпаднал, а напротив - съществува и след разрешаване на спора по чл.108 от ЗС, с оглед зачетеното от съда, разгледал иска по чл.108 от ЗС, конститутивно действие на решението, с което е осъществено вписването на апорта. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че успешното провеждане на иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ и установяването по съдебен ред на релевираните в исковата молба пороци на вписването ще представлява самостоятелен източник на право в негова полза да инициира производство за отмяна на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 от ЗС на предвиденото в чл.303, ал.1, т.3, пр.1 от ГПК основание. Неправилно въззивният съд е отрекъл относимостта на посоченото отменително основание към процесния спор. Влязлото в сила решение по спора за собственост е основано на конститутивното действие на вписването, извършено с решението от 16.10.1996 г. Поради това при евентуално уважаване на иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ и заличаване по реда на чл.498 от ГПК на вписаните с регистърното решение обстоятелства ще е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 от ГПК - отмяна на постановление на съд /в широкия смисъл на понятието/, на което е основано решението по иска с правно основание чл.108 от ЗС. Правото да се инициира отмяна на посоченото решение обуславя и правния интерес от формиране на сила на пресъдено нещо по правния спор, въведен с основания на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ установителен иск. Отмяната е единственият възможен способ за защита на частния жалбоподател срещу последиците на влязлото в сила решение по чл.108 от ЗС и макар към настоящия момент възможността за постигането й да е само евентуална, позволява да се направи извод, че правният интерес на ищеца от постановяване на положително решение по иска с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ не е отпаднал, респ. че искът е допустим и подлежи на разглеждане от сезирания съд. Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено като неправилно, ведно с потвърденото прекратително определение на първоинстанционния съд. Делото следва да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на въведения с иска на [фирма] правен спор. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд определение № 353 от 07.03.2011 г. по ч. гр. д. № 1617/2010 г. и потвърденото с него определение от 16.04.2010 г. по ф. д. № 257/2005 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :