4 решение по гр.д.№ 1118 по описа за 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 220 София, 12.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1118 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. "Л.-99-Юг" срещу решение от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 1877 от 2010 г. на Софийския градски съд, II-А въззивен състав, с което е отменено решение от 05.06.2009 г. по гр.д.№ 28493 от 2006 г. на Софийския районен съд, 35 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от горепосочената Ж. срещу А. Д. З., З. Д. З., С. А. З., Д. А. З. и М. Н. С. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в [жилищен адрес] в сградата на Ж. "Л.-99- Юг", [улица],[жк] м.р., [населено място]. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В писмен отговор от 21.10.2011 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците по касационната жалба А. Д. З., З. Д. З., С. А. З. и Д. А. З. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Ответницата М. Н. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 141 от 20.02.2012 г. на ВКС по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречиво разрешаване в незадължителна съдебна практика на следния правен въпрос: дали молба за приемане за членуване в Ж. представлява признание на правото на собственост на Ж., което е годно съгласно чл.116, б.”а” от ЗЗД да прекъсне придобивната давност за имот, собственост на тази Ж.. По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл.116, б.”а” от ЗЗД признанието на вземането от длъжника води до прекъсване на погасителната давност за това вземане. На основание чл.84 от ЗС правилата на ЗЗД за прекъсване и спиране на погасителната давност се прилагат съответно и за придобивната давност. Тоест, признанието на правото на собственост може да прекъсне придобивната давност на владелеца. За да бъде прекъснат давностният срок, обаче, е необходимо едностранното изявление на владелеца да е съобщено или узнато от собственика и да съдържа недвусмислено заявление, че собственикът има вещни права върху владяната вещ. Признанието на правото на собственост в това заявление може и да не е изрично, а да следва от съдържанието на изявлението. Такъв е случаят, когато, макар и да не заявява изрично, че адресатът на изявлението е собственик на вещта, авторът на това изявление претендира за права, произтичащи от правото на собственост на адресата на изявлението, например когато претендира за заплащане на направените от него подобрения в чуждия имот. Признанието на правото на собственост може да бъде извършено и с конклудентни действия, например ако владелецът плати на собственика обезщетение за лишаването му от ползване на вещта през определен период от време. Молбата, с която владелецът на обект, построен от Ж., иска да бъде приет за член-кооператор на тази Ж., също може да прекъсне придобивната давност, ако в нея се съдържа недвусмислено изявление на владелеца, че счита Ж. за собственик на владения от него конкретен имот. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос приетото, макар и не изрично, в обжалваното решение, че молбата за приемане на владелец за член в Ж. в никакъв случай не може да прекъсне придобивната давност за имот, намиращ се в сграда на Ж., е неправилно. Като краен резултат обаче решението е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила поради следното: Напълно обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че възражението на ответниците З. за придобиване на процесния апартамент по давност е основателно и поради това е отхвърлил предявения от Ж. „Л.-99-Юг” иск за собственост. Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че сградата, в която се намира процесния апартамент № 10, е била построена от [фирма] в изпълнение на договор за изработка от 01.11.1993 г., сключен с Ж. „Л.-99-Юг”. С този договор [фирма] се е задължил да построи сградата, а Ж. се е задължила да приеме за членове на Ж. посочени от [фирма] лица за апартаменти, извън тези които по договор са били запазени за Ж. /ап.5, 9, 13, 17, 21, 25/ и да снабди тези лица с нотариални актове за собственост. Видно от договор от 23.08.1994 г., ответникът А. З. е сключил договор с [фирма], по силата на който се е задължил да изплати цената на процесния апартамент № 10, а [фирма] е поел задължение да изгради и продаде на З. този апартамент. Представени са доказателства /квитанции, платежни нареждания, писмо-покана от строителя да се яви за приключване на финансовите им взаимоотношения и предприемане на необходимите действия за уреждане на въпроса за собствеността изх.№ 151 от 18.07.1996 г., протокол от 03.09.2006 г./, че А. З. е изпълнил задължението си по договора да заплати цената на апартамента. Поради това с писмо № 45 от 10.05.1997 г. [фирма] е помолил Ж. да изпълни задължението си по договора между тях от 01.11.1993 г., като приеме за член-кооператор А. З., а с протокол от 14.11.1996 г. му е предал ключовете за този апартамент. От момента на получаване на ключовете на апартамента З. и семейството му са установили фактическа власт върху този имот. Владение обаче може да бъде установено само върху годен обект на собственост, който съгласно чл.181 от ЗУТ възниква от момента на завършването в груб строеж на сградата, в която се намира този обект. В случая е безспорно установено, че грубият строеж на сградата е бил завършен най-късно на 25.11.1996 г. /когато е бил съставен акт обр.15, с който се установява годността на строежа за приемане съгласно Наредба № 6 от 1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите/. От тази дата З. са установили владение върху процесния апартамент и до датата на завеждане на исковата молба на 22.12.2006 г. са го владяли непрекъснато, необезпокоявано и явно в продължение на повече от 10 години. Поради това и на основание чл.79, ал.1 от ЗС те са станали собственици на този апартамент по давност. Неоснователно е твърдението на пълномощника на ищцовата Ж., че ответниците З. не са могли да установят владение върху апартамента преди 19.03.1997 г.- датата на издаване на разрешението за ползване на сградата, в която се намира този апартамент: За владението на един имот /осъществяване на фактическа власт с намерение да се свои/ е без значение кога администрацията ще издаде разрешение за ползването на този имот, тъй като фактическата власт върху имота, като елемент на владението, може да се реализира не само чрез прякото ползване на имота, а и чрез други действия, като например извършване на довършителни работи и подобряването му. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 718 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Неоснователно е и твърдението, че ответниците З. не са били владелци на апартамента през горепосочения период /25.11.1996 г.- 22.12.2006 г./, тъй като не са установили трайна фактическа власт- не са живели в него. Осъществяването на фактическата власт върху имот с намерение да се свои може да бъде извършвано лично или чрез другиго и с различни действия според вида, предназначението и начина на ползване на имота. Макар владението да трябва да е постоянно, не е необходимо владелецът непрекъснато да осъществява фактическо въздействие върху имота, а може да осъществява това и с периодични посещения, ако те сочат на намерение за своене и не са прекъсвани от действията на трети лица. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. В случая ответниците З. са получили ключа за апартамент № 10, влезли са във владение на същия, като са го ползвали през определен период от време чрез трето лице /наемател/, а през друг период- лично, но през целия период от 25.11.1996 г. до 22.12.2006 г. не са допускали в него ищцовата Ж. или нейни членове. Неоснователно е и твърдението, че не било доказано намерението на ответниците З. да своят имота: С оглед събраните по делото доказателства правилно е прието от въззивния съд, че З. са осъществявали фактическа власт върху процесния апартамент с намерението да го своят- със съзнанието, че са изпълнили задълженията си по горепосочения договор с „Б. Е. и че Ж. „Л.-99-Юг” ще изпълни поетото в договора с [фирма] от 01.11.1993 г. задължение да ги снабди с нотариални актове, поради което няма основание да не станат собственици на апартамента. За това тяхно намерение да своят имота свидетелстват осъществените от тях действия: плащане на данъците за апартамента, плащане на разноските за този апартамент, извършване на довършителни работи и обзавеждане на апартамента с цел пригодяването му за живеене, отдаването му под наем на трето лице и лишаването на Ж. „Л.-99-Юг” от възможност да ползва апартамента /същият е бил заключен, а ключовете през цялото време са били в ответниците З./, което е установено от представените приходни квитанции и разписки и от показанията на свидетелите С. П., Д. М., С. П., Надежда К., А. Г. и Г. Р.. Неоснователно е и твърдението, че установеното от ответниците З. владение не било явно, тъй като през част от периода на владение за сградата имало установен пропусквателен режим: Въпреки установения и съществуващ пропускателен режим за сградата до м.03.1997 г., владението на З. върху процесния апартамент № 10 е било явно спрямо Ж. „Л.-99-Юг”, тъй като предаването на ключовете за този апартамент на ответника А. З. /тоест предаването на владението/ е станало със знанието и съгласието на Ж. „Л.-99-Юг” /съгласие, изразено още в подписания от Ж. „Л.-99-Юг” със строителя [фирма] договор от 01.11.1993 г., че право да владеят и да станат собственици на апартаментите в сградата извън посочените в т.8 от договора 6 апартамента /ап.5, 9, 13, 17, 21, 25/ ще имат посочени от строителя на сградата лица, които не са членове-учредители на Ж./. Доказателство затова, че владението на ответниците е било явно спрямо Ж. „Л.-99-Юг” е и обстоятелството, че фактически ключовете за апартамента са били предадени на З. от член на тази Ж.. Срокът на придобивната давност не е бил прекъснат с подаването на молбите за членство в Ж. „Л.-99-Юг” поради следното: В представените по делото молби от 07.06.1995 г. и от 04.07.2004 г. на А. и С. З. не се съдържа недвусмислено признание на правото на собственост на Ж. „Л.-99-Юг” върху процесния апартамент № 10. В тях се съдържа само искане към Ж. да изпълни задължението си по договора от 01.11.1993 г. да съдейства за издаване на актове, легитимиращи владелците като собственици на апартамента. Останалите подадени молби, които са цитирани в молбата от 2004 г., не са представени по делото, поради което не може да се направи извод дали в тях се съдържа такова недвусмислено признание на правата на Ж. „Л.-99-Юг” върху конкретния апартамент. Неоснователен е касационния довод за недопустимост на въззивното решение, поради постановяването му по въззивна жалба, депозирана след изтичане на срока за въззивно обжалване: П. решение е било съобщено на ответниците А. З., С. З., Д. З., З. З. и М. С. съответно на 20.06.2009 г., 17.06.2009 г., 17.06.2009 г., 17.06.2009 г. и 18.06.2009 г. , а въззивните жалби са подадени по пощата на 01.07.2009 г., тоест преди изтичане на предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК двуседмичен срок за въззивно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 1877 от 2010 г. на Софийския градски съд, II-А въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.