1 3 Р Е Ш Е Н И Е № 8 Гр.София 24.02.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ. РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора А. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията Н. Трифонова н. д. № 735/2020 година. Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от подс. Р. Й. от защитника му адв. Д. И., и от защитника на подс. Т. А. - адв. Ж. П., срещу въззивно решение № 101 от 20.07.2020г., постановено по ВНОХД № 138/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. В жалбите се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Излагат се съображения срещу решението на въззивния съд да увеличи наложените на двамата подсъдими наказания и се твърди, че това е станало, при неправилна преценка на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства. Иска се от касационната инстанция да измени решението на апелативния съд, като намали наказанието на подс. Р. на три години „лишаване от свобода“ или до размера, определен от първата инстанция, а за подс. А. - да се редуцира наказанието до предвидения минимум в санкционната част на чл.199, ал.1 НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подс. Й. - адв. И., заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания. Подс. Й. споделя становището на защитника си. Защитникът на подс. А. - адв. П., също поддържа касационната жалба. Подробно излага доводи за липса на мотиви във въззивното решение относно увеличаване размера на наказанието на подзащитната й. Подс.А. се солидаризира с искането на защитника си. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбите на двамата подсъдими са неоснователни, а решението на апелативния съд следва да се остави в сила като законосъобразно и справедливо. В последната си дума подс. Й. и подс. А. молят касационната инстанция да намали наказанията им. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 14 от 13.02.2020г., постановена по НОХД № 2303/2019г., Окръжен съд гр. Пловдиве признал подсъдимите Р. А. Й. и Т. С. А. за виновни в това, че на 01.10.2019г. в гр. Пловдив, в съучастие, като съизвършители, при условие на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи - пари в размер на 300лв. от владението на З. К., с намерение противозаконно да ги присвоят, и употребили за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.29, вр. чл.20, вр. чл.58а, ал.1 НК са им наложени наказания, както следва: на подс. Й. - 4 години „лишаване от свобода“ , а на подс. А. - 3 години и 8 месеца „лишаване от свобода“. И за двамата е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанията, приспаднато е времето на предварителното им задържане и са осъдени за заплатят направените по делото разноски. По повод постъпил протест от представителя на прокуратурата и жалби от подсъдимите с оплаквания единствено относно справедливостта на наказанието е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 101 от 20.07.2020г., постановено по ВНОХД № 138/2020г. по описа на Пловдивския апелативен съд присъдата на окръжния съд е била изменена в наказателно-санкционната й част, като е увеличен размера на наложеното наказание на подсъдимите, както следва: на подс. Й. на 5г. и 4м., а на подс. А. на 4 години и 8 месеца. Касационните жалби на подсъдимите са неоснователни. Общото възражение касае справедливостта на наложените наказания, което прави възможно разглеждането им заедно. Недоволството на защитниците на подсъдимите е предизвикано от увеличения размер на наказанията. Изразява се несъгласие с мотивите на въззивния съд, свързани с оценката на фактите, относими към смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Посочва се, че неправилно характера на упражнената принуда по отношение на пострадалия е изведена на преден план, че отнетата сума от 300лв. е твърде малка, което би следвало да се приеме от апелативния съд като смекчаващо вината обстоятелство, както и че не е оценено обективно тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимите, социалната среда, в която живеят, младата възраст на подс. Й.. По отношение на подс. А. се посочва, че въззивният съд не е съобразил обстоятелствата, които са определено смекчаващи според защитата, а именно - че тя е участвала единствено в отнемането на парите и че мотивът за това е бил, че пострадалият не е заплатил уговорената предварително сума за сексуална услуга. Настоящата инстанция не може да се съгласи с направените възражения. Мотивите към решението на въззивния съд съдържат пространни и изчерпателни доводи, касаещи индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимите. Не се констатират пропуски, които да наложат намесата на касационната инстанция, тъй като не са игнорирани обстоятелства в полза на подсъдимите, нито е предадена прекомерна тежест на носещите негативна оценка. В тази насока са неоснователни възраженията на адв. П. за липса на мотиви към въззивното решение, досежно индивидуализирането на наказанието на подс. А.. С нужната пълнота и прецизност апелативният съд е аргументирал изводите си, като е отделил внимание на всяко обстоятелство, относимо към въпроса за наказанието - обществената опасност на деянието, личността на подсъдимите, данните за съдимостта им, спецификата в извършването на конкретното престъпление, формата на съучастие и т.н. Несъмнено аргументите, свързани със съдебното минало на подсъдимите са верни и правилно оценени. Като отегчаващи вината обстоятелства са приети предходните осъждания и на двамата подсъдими, които са извън тези, определящи по-тежката квалификация на деянието - извършено при условията на опасен рецидив. Правилно е оценено от въззивния съд като отегчаващо вината обстоятелство и това, че при подс. Й. опасният рецидив покрива признаците и на двете хипотези на чл.29 НК Не биха могли да се споделят доводите на защитниците, че ниската стойност на отнетото имущество е следвало да се интерпретира от въззивния съд като смекчаващо вината обстоятелство. Съотнасянето на предмета на престъплението към минималната работна заплата за страната, се явява некоректно, доколкото въззивният съд ясно е посочил, че на твърденията на защитата се противопоставя явно обективираното намерение на подсъдимите да отнемат всичко, което успеят да вземат от пострадалия. Грабежът, като съставно престъпление, включва както противозаконното отнемане на движими вещи, така и принуда или заплашване. При определяне тежестта на стореното, следва да се държи сметка и на формите, с които принудата или заплашването са реализирани. В тази насока трябва да се отбележи, че са неоснователни възраженията на защитата на подс. А., че пасивната роля на подсъдимата при упражняването на силата и отправянето на заплахите, следва да се третира решаващо в нейна полза при определяне на наказанието. Съдебната практика е имала повод нееднократно да отбележи, че с оглед естеството на грабежа като съставно престъпление, за да е налице съучастие под формата на съизвършителство не е необходимо всеки от съизвършителите да участва непосредствено в принудата и в отнемането. Достатъчно е всеки от тях да осъществи поне един от двата акта при наличие на съзнание, че действат заедно за постигане на резултата от общата им дейност. Що се отнася до доводите на защитата на подс. Й. за социалния статус на подсъдимите, определящ ги като живеещи в лоша социална среда, то същите могат до голяма степен да дадат житейско обяснение на случилото се, но не могат да се третират като такива в полза на извършителите като смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на посочените аргументи, въззивният съд е счел правилно, че наказанията на подсъдимите следва да се определят под средния размер, при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не в границите на минимума, както е сторил това окръжният съд. Завишаването на размера на наказанията съответства на обществената опасност на стореното от подсъдимите и на данните за личностите им. Може да се обобщи, че в настоящия случай не се констатира наказанието да не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дейците, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Не се съдържат характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което не се налага намесата на касационната инстанция в рамките на правомощията по чл.354, ал.2, т.1 НПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбите на подсъдимите касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 101 от 20.07.2020г., постановено по ВНОХД № 138/2020г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.