Р Е Ш Е Н И Е № 551 гр. София, 22.01.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар Кристина Павлова и с участието на прокурор М. ВЕЛИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 2072/2013 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Я. И. И. за възобновяване на ВНОХД № 13/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, отмяна на постановеното по него решение № 32 от 25.02.2013 г., с което първоинстанционната присъда по НОХД № 2339/ 2011 г. е била потвърдена, и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В молбата на осъденото лице, отправена чрез неговия защитник адв. К., са релевирани подробно мотивирани доводи за допуснато от ПАС при разглеждане на делото съществено процесуално нарушение, представляващо основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането е мотивирано с твърдения за нередовно призоваване на подсъдимия в проведеното на 11.02.2013 г. съдебно заседание на ПАС, което го е лишило от правото на лично участие във въззивното съдебното производство. В съдебно заседание на ВКС осъденият Я. И. И. и неговият защитник поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на ВКП развива съображения в подкрепа на становището, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 95 от 14.11.2012 г. по НОХД № 2339/2011 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Я. И. И. за виновен в това, че през периода 23.04.2007 г. – 31.05.2010 г. в гр.Пл., гр.С. и гр.Ас., област Пловдивска, в условията на продължавано престъпление представил пред Областна разплащателна агенция на държавен фонд „Земеделие”, гр.Пл., Общинска служба по земеделие, гр.С., и Общинска служба по земеделие, гр.Пл., неверни сведения в общи заявления за плащания на единица площ от 23.04.2007 г., 15.05.2008 г., 22.05.2009 г., 15.05.2010 г. в нарушение на задължение да представи такива, регламентирано в чл. 3, ал. 1, т. 3, б. „в” на Наредба № 107/23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ (действаща за кампания 2007 г. и 2008 г. – отм.), и чл. 3, ал. 1, т. 3, б. „в” на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ (действаща за кампания 2009 г. и следващите), издадени от министъра на земеделието и горите на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по „Схема за единно плащане на площ” (СЕПП), по „Схема за национални доплащания” (СНД) и „Схема за необлагодетелствани райони” (НР1), поради което и на основание чл. 248а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалба на подсъдимия Я. И., подадена чрез защитниците му адв. С. Д. и адв. С. Х., срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 13/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като с решение № 32 от 25.02.2013 г. съдебният акт на окръжния съд е бил потвърден. Решението на ПАС № 32 от 25.02.2013 г. не е било проверено по касационен ред, тъй като с разпореждане от 10.04.2013 г. на съдия от въззивния съд, потвърдено с определение № 102 от 05.07.2013 г. на ВКС, трето наказателно отделение, по ЧНД № 1313/2013 г., касационната жалба на подсъдимия вх. № 1701/05.03.2013 г. е била върната. Въззивното решение на ПАС по ВНОХД № 13/2013 г. е влязло в сила на 05.07.2013 г. – датата на произнасяне на ВКС по НЧД № 1313/2013 г., а молбата на осъдения И. за ревизия на въззивното наказателно дело по реда на възобновяването е внесена на 10.10.2013 г., поради което ВКС намери, че искането е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок. Разгледано по същество, искането на осъдения Я. И. И. за възобновяване е основателно. С определение по реда на чл. 327 от НПК от 17.01.2013 г. образуваното въззивно дело ВНОХД № 13/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд било насрочено за съдебно заседание на 11.02.2013 г. от 9:00 ч. На известния по делото адрес на подсъдимия Я. И. – Пл.,[жк], [жилищен адрес], вх. „...”, ет. .., ап. ..., била изпратена призовка (л. 12 от ВНОХД № 13/2013 г. на ПАС), адресирана до „Я. И. И., представляван от адв. Ст. Д., адв. Сл. Х. – П., [улица], ет. 1, ап. 1”. Призовката била върната по делото в цялост, невръчена. Връчителят М. Т. отразила върху бланката забележка, че лицето било търсено многократно (четири пъти – на 18.01.2013 г. в 12:00 ч., на 20.01.2013 г. в 11:00 ч., на 26.01.2013 г. в 17:00 ч. и на 02.02.2013 г. в 14:00 ч.), в това число и в почивен ден, но не било открито, като не се обадило и след оставени писмени съобщения с телефон за връзка. С разпореждане от 04.02.2013 г., вписано върху призовката, съдия от ПАС постановил призоваването на подсъдимия да се осъществи „чрез пълномощника”. По делото били изготвени и изпратени още две призовки (л. 13 и л. 15 от въззивното дело), оформени, както и първата – с адресат „Я. И. И., представляван от адв. Ст. Д., адв. Сл. Х. – Пл., [улица], ет. 1, ап. 1” и посочен домашен адрес на подсъдимия (гр. П.,[жк], [жилищен адрес], вх. „..”, ет. .., ап. ..). Разписките били подписани и връчени на лице, по отношение на което било отразено, че е „мл. адвокат Т. И., колега”. В насроченото за 11.02.2013 г. съдебно заседание жалбоподателят Я. И. не се явил. Явил се неговият защитник адв. Д., който заявил пред съда буквално следното (л. 16 от въззивното дело): „Доверителят ми е уведомен за днешното съдебно заседание лично от мен и колегата Х.. Може би той е възпрепятстван служебно да се яви днес. Може да е в операция и да си е изключил телефона. Не ни е казал, че иска отлагане на делото по някаква причина”. При тези данни, въззивният съдебен състав приел, че подсъдимият И. бил редовно призован чрез защитниците си, дал ход на делото, разгледал го и го обявил за решаване. Настоящият състав на ВКС намира, че изложената по-горе конкретика сочи на неизпълнение на императивните законови предписания, гарантиращи правото на лично участие на подсъдимия в наказателния процес. Обстоятелствата, свързани с уведомяването на жалбоподателя И. за датата на провеждане на въззивното съдебно заседание, са обсъдени формално от въззивния съдебен състав, което е станало причина за неправилно разрешаване на въпроса за даване ход и разглеждане на делото, и като краен резултат е довело до лишаване на подсъдимия от правото на лично участие във въззивното производство. Правото на лично участие е съществен елемент от правото на справедлив процес. Чл. 15, ал. 1 – 3 и чл. 55, ал. 1 от НПК гарантират в пълен обем правото на участие на обвиняемия, респ. подсъдимия, в цялостния ход на наказателния процес, включително и във въззивното производство. Субектите на правото на защита имат неотменимо право да участват в съдебното заседание на втората инстанция и да отстояват своите права и законни интереси, като обосновават необходимостта присъдата да се отмени, измени, потвърди. Вярно е, че съгласно чл. 329, ал. 2 от НПК неявяването на страните без уважителни причини във въззивното съдебно заседание по дела от общ характер, с изключение на прокурора, не е пречка за разглеждане на делото. Това обаче не означава, че законът занижава стандартите за осигуряване на правото на участие на подсъдимия в съдебно заседание на въззивната инстанция, като позволява снизходителност към практическото подценяване на това право. Разглеждането на делото без участието на страните е възможно, само когато те не са се явили без уважителни причини. Разумното тълкуване на чл. 329, ал. 2 от НПК обуславя извод, че неучастието на страните във въззивното съдебно заседание е допустимо единствено в контекста на диспозитивността на правото на защита – ако те са се отказали да реализират правото си на участие в производството. Отказът да се упражни това право трябва да е действителен и да бъде установен по несъмнен начин. За да се приеме за реално съществуващо, нежеланието за лично участие в съдебното заседание следва да е недвусмислено обективирано (с изрично волеизявление или чрез процесуалното поведение на страната), а изводите на съда за наличието му задължително трябва да се базират на достатъчна по обем и яснота информация. В разглеждания случай, за да приеме, че са били налице предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия И., въззивният съд се е ограничил единствено с предоставената от адв. Д. информация, че подсъдимият е уведомен за съдебното заседание. От вниманието на съда обаче е убягнала останалата част от изявлението на защитника, която не сочи на нежелание на подсъдимия да участва лично във въззивното производство. Изрична декларация в такъв смисъл защитникът не е направил, а изказаните от него предположения във връзка с неявяването на жалбоподателя – че било възможно да е служебно възпрепятстван, че можело да оперира и да си е изключил телефона – всъщност разкриват обстоятелството, че адв. Д. не е имал представа за причините за отсъствието на жалбоподателя, нито е знаел дали последният иска или не иска да участва лично във въззивното производство. Съдът не е отчел и цялостното процесуално поведение на подсъдимия И., който неизменно е участвал лично в хода на първоинстанционното съдебно производство, въпреки че по арг. от чл. 269, ал. 1 от НПК, с оглед повдигнатото му обвинение по чл. 248а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, присъствието му в съдебно заседание не е било задължително. По изложените съображения ВКС счита, че в специфичната конкретна процесуална ситуация единствено изявлението на защитника на подсъдимия, че го е уведомил за заседанието, не представлява сигурна и безусловна основа за заключение, че с неявяването си в заседанието подсъдимият И. е манифестирал отказ да се яви по делото и да се защитава лично. В разглеждания случай, по арг. от чл. 329, ал. 2 от НПК, са били налице пречки за разглеждане на делото в негово отсъствие, тъй като причините за неявяването му са останали неизяснени. Извън изложеното, при внимателния анализ на приложените по делото документи се констатира и наличието на обективни данни, индициращи съмнителност и на самия основен извод за редовност на призоваването на подсъдимия И., които обстоятелства няма как да бъдат пренебрегнати при формирането на убеждението на състава на ВКС за допуснато нарушение на правото на осъдения на лично участие във въззивното производство. В процесуалната дейност на ПАС са допуснати отклонения от регламента на процедурата по връчване на призовката на подсъдимия И., които компрометират убедителността на заключението на въззивния съд за редовното му призоваване. Присъствието на субектите на правото на защита при извършване на процесуалната дейност, в която могат да вземат участие, се обезпечава преди всичко чрез тяхното призоваване. С оглед същественото значение на процесуалните гаранции, осигуряващи правото на лично участие в производството, при решаването на въпроса дали призоваването е надлежно осъществено, органът, който осъществява процесуалното ръководство, следва да проверява и установява действителното положение, като избягва формалния подход. Разпоредбите на чл. 180 от НПК установяват принципните положения, че задължението за призоваване предполага връчване на призовката лично на лицето, за което е предназначена, или, при отсъствието му, на лице от кръга по чл. 180, ал. 2 от НПК. Задължението за призоваване поначало е възложено на органа, който осъществява процесуалното ръководство. По изключение то може да се прехвърли върху страните по делото, каквато възможност е предвидена от чл. 180, ал. 3 от НПК. Съгласно този законов текст, призоваването на подсъдим чрез неговия защитник е допустимо, но при кумулативното наличие на определени предпоставки – ако подсъдимият отсъства и е невъзможно връчването на призовката на лицата по чл. 180, ал. 2 от НПК. Следователно, редовността на осъщественото чрез защитник призоваване предполага констатации за отсъствие на лицето от адреса и невъзможност за връчване при условията на чл. 180, ал. 2 от НК, каквито в разглеждания случай липсват (Р № 533/28.02.2012 г. по НД № 2640/2011 г., ВКС, ІІІ н.о.). След като призовката на подсъдимия е била върната по делото в цялост, съдията-докладчик, без да спази разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от НПК, директно е разпоредил призоваването му чрез неговите защитници. Изпратената на защитниците призовка, предназначена за подсъдимия, е била връчена не лично на някой от защитниците, а на техен колега, вероятно поради което в разписката не е било отразено и задължението за предаването й на жалбоподателя И.. Отделен е въпросът, че всички призовки – определената лично за подсъдимия, тези, предназначени за неговите защитници като самостоятелни страни, а и изпратената до защитниците за връчване на подсъдимия – са оформени по един и същ подвеждащ начин. На всички тях е посочен адресат „Я. И. И., представляван от адв. Ст. Д., адв. Сл. Х. – Пл., [улица], ет. 1, ап. 1”, като в същото време е изписан и домашния адрес на подсъдимия (гр. П.,[жк], [жилищен адрес], вх. .., ет...., ап...). Този начин на изготвяне на призовките не позволява да се разграничи ясно призоваването на подсъдимия от призоваването на защитниците му, а създава и объркване по отношение на точния адрес, на който са били изпратени. Тези обстоятелства, преценени в комплекс с обективния факт за отсъствие по делото на писмен документ, удостоверяващ призоваването на подсъдимия И., препятстват възможността да се провери достоверността на изявлението на неговия защитник, че подзащитният му е бил надлежно уведомен за датата и часа на съдебното заседание, както и да се отхвърли със сигурност коренно противоположното твърдение на самия подсъдим, че не е бил известен за заседанието. При тези данни, ВКС намира за основателни залегналите в молбата за възобновяване съображения на осъдения за допуснато нарушение на правото му да участва лично във въззивното производство. Въззивният съд е придал формална валидност на твърденията на защитника на подсъдимия И. за осъществено призоваване, без по делото да се съдържат доказателства за съответствие между изявлението на защитника и действителното фактическо уведомяване на осъдения. Фактите по делото не доказват недвусмислено, че жалбоподателят И. е знаел за насроченото съдебно заседание и не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, защото се е отказал от правото си на лично участие. Въззивният съд е допуснал нарушения на чл. 15, ал. 1 – 3 и чл. 55, ал. 1 от НПК, като е дал ход на делото в съдебно заседание на 11.02.2013 г. и го е разгледал, без да използва изчерпателно предвидените в закона способи за охрана на правата на подсъдимия в наказателния процес и без да му осигури пълноценно реални възможности за тяхното упражняване. Констатираното съществено нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК следва да бъде отстранено, като въззивното наказателно дело бъде възобновено, постановеното по него решение бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 13/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІІ наказателен състав. ОТМЕНЯ въззивно решение № 32 от 25.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 13/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.