Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр. София, 12.07.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 376 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба от Д. М. Е. и Г. А. Е. за отмяна на влязло в сила решение №8/30.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 519/2011 г. от Окръжен съд – Смолян, с което потвърдено решение № 219/26.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 422/2010 г. от Районен съд – Девин. Ответниците по молбата Д. Р. А. и А. М. А. оспорват молбата, като неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите на страните в производството по отмяна на влязло в сила решение, приема за установено следното: С решение № 219/26.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 422/2010 г. от Районен съд – Девин, потвърдено с решение №8/30.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 519/2011 г. от Окръжен съд – Смолян, са осъдени на основание чл.108 от ЗС Д. М. Е. и Г. А. Е. да предат владението на Д. Р. А. и А. М. А. върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 355 кв.м., съставляващо част от имот *, за който е отреден парцел *, кв.8 по ЗРП на [населено място]. Прието е, че ищците по иска са придобили правото на собственост на основание придобивна давност. Съдът е направил този извод, отчитайки обстоятелството, че същите са придобили владението върху спорния имот въз основа на договора за покупко-продажба на същия, като техния праводател по договора се е легитимирал като собственик с констативен нотариален акт за осъществено давностно владение. Съдът е приел, че ищците са придобили имота въз основа на кратката – петгодишна давност, тъй като са били добросъвестни владелци, осъществили владение върху имота за периода от 1996 г. до 2003 г., когато е предявен искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. С влязло в сила решение № 1929/05.10.2005 година, постановено по гр.д.№ 1228/2004 година от състав на ВКС, ІV г.о., по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, съдът е признал за установено по отношение на Д. Р. А., че М. М. Е. към момента на образуване на ТКЗС през 1956 г. е бил собственик на имот – нива, находяща се в м.”С.”, землището на [населено място], с площ от 0,400 дка, идентичен с имот с пл.№*, участвуващ в УПИ *, кв.8 по ПУП на [населено място]. С молбата за отмяна се твърди, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд – Девин, тъй като противоречи на влязлото в сила решение на ВКС – основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Предпоставките за основателност на молба за отмяна на влязло в сила решение на това основание са, да е налице влязло в сила решение, постановено преди решението, чиято отмяна се иска, с което, между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да му противоречи. В конкретния случай, може да се приеме идентичност на страните по двете постановени решения – това на ВКС и на Районен съд – Девин. Искането и основанието, по което са постановени двете съдебни решения са различни. В производството, по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ искането е за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот към минал момент- момента на образуване на ТКЗС, както изрично е посочил и ВКС в своето решение – към момента на образуване на ТКЗС – 1956 г., докато в производството, в което е постановено решението на Районен съд – Девин, обсъжданите правнорелевантни факти и обстоятелства, са свързани с принадлежността на правото на собственост към момента на предявяване на иска – период след 1956 г., като съдът е приел, че правото на собственост е придобито въз основа на кратката – петгодишна давност, тъй като са били добросъвестни владелци, осъществили владение върху имота за периода от 1996 г. до 2003 г., когато е предявен искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Искането по двете дела е различно, както и основанието, поради което не е и налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК за отмяна на неправилното решение, на основание чл.307, ал.4 от ГПК, както и за преценка на правилността на двете решения, доколкото между тях липсва противоречие. Установеното със сила на пресъдено нещо между страни в производство по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не изключва правото на собственост да е придобито на друго основание, от страна в същото производство, въз основа на релевантни факти, каквито са фактите, водещи до приложението на института на придобивната давност, настъпили след миналия момент, предмет на обвързващата сила на пресадено нещо по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Не е налице противоречие и в приетото с решението на ВКС относно земеделския характер на спорния имот и това, че същия подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като с решението, чиято отмяна се иска не е отречено възприетото от ВКС, но правото на собственост на ищците по това дело е признато на друго основание, като проверката за основателността на тези правни изводи на съда не следва да се извършва по реда за отмяна на влезли в сила съдебни решения, а по реда на инстанционния контрол. Предвид изложеното, подадената молба за отмяна на влязло в сила решение с правно основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по молбата за отмяна на влязло в сила решение, следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/28.03.2012 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Д. М. Е. и Г. А. Е. за отмяна на влязло в сила решение №8/30.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 519/2011 г. от Окръжен съд – Смолян, с което потвърдено решение № 219/26.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 422/2010 г. от Районен съд – Девин. ОСЪЖДА Д. М. Е. и Г. А. Е. със съдебен адрес [населено място], [улица] адв.Ж. Ч. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д. Р. А. и А. М. А. и двамата от [населено място], обл.С., [улица], сумата 400 /четиристотин/ лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.