Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

гр.София , 04 май 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1977/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от служебно назначения защитник на подсъдимия М. А. А. – адв. З. Й., срещу решение № 83 от 19.06.2014г. по внохд № 53/2014г. по описа на Апелативен съд - Варна, с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.
С присъда № 5 от 28.01.2014г., постановена по нохд № 400/2013г. на Разградски окръжен съд, подсъдимият М. А. А. е признат за виновен в това, че за времето от 19.09.2013г. до 02.10.2013г. в [населено място] в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 3 286,80лв. от владението на И. Х. И.; пари на обща стойност 960лв. от владението на Н. Р. Д.; чужди движими вещи на обща стойност 529,83 лв. от владението на Н. Г. А.; чужди движими вещи на обща стойност 43,20лв. от владението на Н. Н. Г.; пари на обща стойност 1 500лв. от владението на Й. Р. Т., всичко на обща стойност 6 319,83лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като И. Х. И., Н. Р. Д. и Й. Р. Т. са били преведени в безсъзнание посредством упойващи вещества, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл.58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.
Подсъдимият М. А. А. е осъден да заплати на И. Х. И. сумата 3 286,80лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2013г. до окончателното изплащане.
Подсъдимият М. А. А. е осъден да заплати на Н. Р. Д. сумата 960лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и държавната такса върху уважените граждански искове.
Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от подсъдимия и с Решение № 83 от 19.06.2014г. по внохд № 53/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, е била потвърдена.
В касационната жалба срещу въззивното решение и допълнението към нея, подадени от служебно назначения пред въззивната инстанция защитник на подсъдимия, се навеждат съображения за неоснователна завишеност на наложеното на подс. А. наказание. Излагат се доводи, че не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия А. – адв. К. М., поддържа подадената касационна жалба и направеното с нея искане за изменение на присъдата с намаляване на определеното на подсъдимия наказание. В писмени бележки развива доводи в подкрепа на заявеното основание – явна несправедливост на наложеното наказание, като посочва смекчаващи вината обстоятелства, несъобразени при постановяване на съдебния акт.
Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не е налице соченото в жалбата касационно основание.
Гражданският ищец и частен обвинител И. Х. И. и гражданският ищец Н. Р. Д. не участват в касационното производство и не вземат становище.
Подс. С. Ш. моли да бъде намалено наказанието му.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, подадено от защитник на подсъдимия А. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подс. А. наказание, са били направени и в производството пред въззивния съд, като съставът на Варненски апелативен съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, потвърждавайки първоинстанционната присъда, да мотивира съображенията, поради които не е възприел доводите на жалбоподателя, свързани индивидуализацията на наложеното му наказание.
Решаващите съдилища законосъобразно са приели, че наказанието на подсъдимия подлежи на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. Правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и редукцията му с една трета. Двете съдебни инстанции са подложили на преценка данните по делото, обосноваващи изводите за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като са наложили справедливо наказание с оглед на целите на специалната и генералната превенция. Процесът на индивидуализация на наказанието спрямо подс. А. за извършеното от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК обективиран в мотивите на съдебните актове, което позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища и спазването на изискванията по чл. 54 и чл. 36 от НК. При определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, правилно е приет превес на отегчаващите вината обстоятелства, което е обосновало определяне на наказание над средния размер. На тази плоскост е съобразена преценката за висока степен на обществена опасност на деянието предвид на начина на извършването му, свързан с поставяне в риск на живота и здравето на възрастни хора, обстоятелството, че отделните деяния, включени в продължаваното престъпление са извършени в кратък период от време. Неоснователна е твърдението в жалбата за това, че ниският размер на отнетите пари и вещи, сочи на по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Това твърдение не отговаря на обективно установените факти, защото обща стойност на отнетите вещи от всички пострадали лица е в размер на 6 319,83лв., а така причиненият общ престъпен резултат от продължаваното престъпление сочи на висока стойност на отнетото. Стойността на предмета на престъпление, обстоятелството, че са пострадали пет лица, начинът на извършване на деянията, включващ въздействие върху възрастни и лесно доверчиви хора, са обстоятелства, сочещи, че направеният от решаващите съдилища извод за висока степен на обществена опасност на деянието е правилен. При постановяване на съдебните актове е взета предвид и преценката за висока степен на обществена опасност на подсъдимия, предвид предходните му осъждания извън тези, обосноваващи квалификацията на деянието като опасен рецидив, липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от изтърпяването на наказанията по предходни присъди, извършване на деянието само в рамките на около месец след освобождаването на А. от местата за лишаване от свобода.
Несъстоятелно е твърдението в жалбата и в писмените бележки на защитата за това, че при определяне на наказанието не са били съобразени смекчаващите вината обстоятелства. Всички, сочени от защитата обстоятелства – направеното от подсъдимия самопризнание, улеснило разкриването на престъплението, тежкото му семейно и материално положение, влошеното му здравословно състояние, включително и наличието на диссоциално личностово разстройство, са били съобразени при индивидуализация на наказанието. Не се констатират неотчетени при определяне на наказанието смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват смекчаване на наказателно правното положение на подс. А.. Без основание е и доводът, че смекчаващите вината обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен от двете съдебни инстанции. Процесът на определяне на наказанието е сложна логическа дейност, а не механичен сбор от изводимите по делото данни за обстоятелствата, визирани в чл. 54 от НК и при извършване на тази дейност контролираните съдилища не са допуснали подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства, нито надценяване на отегчаващите такива. Отдаването на превес на обстоятелствата, отегчаващи отговорността на подс. А. е аргументационно защитено чрез внимателен анализ на степента на обществена опасност на деянието, на дееца и правилно изведените обстоятелства, влияещи върху отговорността на А.. Съвкупната преценка на тези обстоятелствата е довела до индивидуализация на размера на наказанието лишаване от свобода на десет години и шест месеца, който размер е намален с 1/3 предвид на проведената диференцирана процедура. Това наказание е и в унисон с целите по чл. 36 от НК, доколкото чрез този срок на изолиране на подсъдимия би се реализирало неговото поправяне и превъзпитание, а също и би се постигнал превантивния ефект по отношение на други членове на обществото.
Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакванията, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, са неоснователни. Определеното на подс. А. наказание десет години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК на седем години лишаване от свобода, е в съответствие с обществената опасност на извършеното престъпление, тази на дееца, с обстоятелствата, влияещи върху отговорността му, както и с целите по чл. 36 от НК. Поради това, не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за изменение на атакувания съдебен акт и намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 83 от 19.06.2014г., постановено по внохд № 53/2014г. по описа на Варненски апелативен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.