O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120 София, 23.03.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 2799 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 261376/ 13.07.2020 год. на М. Т. Г., Р. В. П., Т. В. Х. и К. Р. В., всичките чрез процесуалния представител адв. Д. Е. - АК В. срещу въззивно Решение № 774 от 22.06.2020 година, постановено по В. гр.д. № 351/2020 год. на ОС- Варна, в производство по чл. 72 ЗС. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 358/25.11.2019 год. по гр.д.№ 876/2018г. на РС-Провадия, с което М. Т. Г., Р. В. П., Т. В. Х. и К. Р. В., всеки един от тях е осъден да заплати на основание чл.72, ал.1 ЗС на ЕТ “Ведилия- Димитричка Христова“ гр.Провадия сумата от по 21 650лв. (двадесет и една хиляди шестстотин и петдесет лева), представляваща припадащата се съобразно наследствените дялове на всеки от ответниците части от сумата от 86 600лв., с която се е увеличила стойността на имот, съставляващ УПИ **, *, в кв.33 по плана на [населено място], [улица], в следствие на построена сграда в периода 1995 г. – 1996 год. - магазин 1 в партерен етаж на предвидената за изграждане ЖСК „Елва“, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 17.07.2018г. до окончателното им изплащане, както разноски за исковто и обезпечително производство. С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи постановяване на решение, без да са обсъдени всички възражения срещу решението на първата инстанция на въззивници в производството пред втората инстанция, за допуснато нарушение на материалния закон, почиващо на невярна интерпретеция на доказателствата по делото и установените с тях факти, оспорват се приетите количества и стойност на вложените материали на база, установени от гласни доказателства, оспорва се материалната легитимация на ответниците да носят отговорност, която не е тяхна (наследодателят им не е имал задълженията към датата на откриване на наследството). Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.2 ГПК въз основа на релевиран довод за неправилно разрешаване на основни въроси, касаещи спора - а именно : „Кой следва да понесе отговорността за заплащане разходите за извършените СМР, приети за подобрения в чуждия имот, ако ответниците не са били собственици на имота към момента на тяхното извършване, а са наследници на собствениците на този имот? за допустимостта да се доказва с фактури, като доказателствените средства и се установяват количествата и стойносттта на изършените СМР при липса на доказателства за реално извършени плащания за процесното строителство? допустимо ли е осъдителен диспозивив да почива на предположения за цената на заявения иск ? За момента от който следва да тече погасителната давност за претенцията за заплащане на тези подобрения, изършени преди почече от 23 години? В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – ЕТ “ВЕДИЛИЯ – Димитричка Христова“ ЕИК 103104724, със седалище и адрес на управление гр.Провадия чрез адв.Г. Г. - АК В., с който се оспорва наличие на релевираното основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване - а именно „очевидна неправилност“ на мотивите на съда по повдигнатите въпроси с изложението към касационната жалба. Претендират се разноски за защита пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на второ оделение на гражданската колегия като съобрази наведените основания за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срок, насочена е срещу обжалваем съдебен акт - въззивно решение, произнесено по претенции с правно основание чл. 72-74 ЗС с цена на всеки един от обективно съединените искове над 5000 лв., поради което се явява процесуално допустима. За да постанови решението си, въззивният съд приема, че спорните правоотношения следва да се уредят съобрано разпоредбите на чл. 72-74 ЗС, приема, че ищцата има качеството на добросъвестен владелец на чуждия имот при извършване подобренията до момента на смущаване на валадението чрез предявяване на иска срещу ЕТ „ВЕДИЛИЯ - Димитричка Христова„ по чл. 124, ал. 1 ГПК на 02.12.2013 год. и към дата на предявяване на настоящия иск - 17.07.2018 петгодишния срок по чл. 115 ЗЗД не е изтекъл, поради което може да иска стойността на подобренията, за сумата с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения от 1996-1997 година към деня на постановяване на съдебното решение. Прието е, че след разваляне на договора за учредяване на суперфиция и връщане на имота в патримониума на собствениците именно те следва да отговарят по заявения иск, а обстоателството, че ответниците са се разпоредили с правото на собственост върху имота, е ирелевантно тъй като задълженията за заплащане на подобренията са облигационни и не следват имота при прехвърлянето му на последващи собственици. Приема, че отговорността на всеки един от ответниците за заплащане на подобренията се определя от квотите им в съсобствеността на имота – по 1/4 ид.ч. за всеки един от ответниците, като счита за неоснователно релевираното възражения за изтекъл срок и погасяване на паричните задължения по давност. След преценка на релевираното основание за отмяна, а именно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидната неправилност на постановения от въззивния съд съдебен акт. Очевидната неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба и допускане на касационното обжалване, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай очевидната неправилност е обусловена от неправилната квалификация на заявените обективно съединени искове. За да е налице надлежно заявена претенция за възмездяване на изършените в чуж имот подобрения, страната –ищец следва да има качеството на подобрител на чуждия имот. Доколкото няма спор, че процесните СМР, въприети от въззивния съд за „подобренията“ са извършение във периода 1996-1997 година, спорните правоотношения касателно оспорената от ответниците по иска материално-правната легитимация на ищцата ЕТ “ВЕДИЛИЯ - Димитричка Христова„ в качеството и на кредитор-подобрител на чуждия имот с вземане по чл. 72, ал.1 ЗС е следвало да бъдат изсянени и анализирани в контекста на факта, че същата е „правоприемник“ на ЕФ “ВЕДИЛИЯ- Христо Христов“ на основание чл. 15 , ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 60 ТЗ и отговорът зависи от установяване обема на активите и пасивите на „поетото предприятие “. Липсата на отговор на спора в тази насока налага извод за неизяснен и необоснован от гл.т. на изводи на съда на спорният факт кой (т.е. кое търговско дружество, предвид на извършените разпоредителни сделки със правото на строеж на спорния обект- магазин) и кога реално е вложил средства и труд в изграждането на подобренията, доколкото генезиса на вземането по чл. 72, ал.1 ЗС е неоснователното разместване на блага между правни сфери, без основание за това, обоснован отговор от кой момент тече срока на заявеното възражения за настъпил ефект на погасителната давност. При допускане на касационното обжалване, страната кастор дължи да заплати пропорцонална ДТ, която е равна на тази за въззивното обжалване т.е. същата е в размер на сумата 1 732 лв. (хиляда седемстотин триедесет и два лв.), съствлаваща 2% върху цената на иска от 86 600 лв. вносима по бюджетната сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението, касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 261376/13.07.2020 г. подадена от М. Т., Р. П., Т. Х. и К. В. и четиримата чрез адвокат Д. Е. от АК - В. против Решение № 774 от 22.06.2020 год. , постановено по В.гр. дело № 351/2020 г. на ОС – Варна в производство по обективно съединени искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС. УКАЗВА на касаторите М. Т., Р. П., Т. Х. и К. В. задължението за внасяне на пропорционална ДТ за допуснатото касационно обжалване в размер на сумата 1732 лв. (хиляда седемстотин тридесет и два лева) вносима по бюджетната сметка на ВКС е седмичен срок от съобщението до страните за посоченото задължение. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14 .06.2021 година , 9 часа , за която дата страните да бъдат призовани по реда и на основание чл. 289 ГПК- чрез публикация в ДВ. На касаторите да се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ , чрез изптащане на препис от настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :