Р Е Ш Е Н И Е   №  108   София, 07.09. 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 05.06.2009 година, в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                            МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                            при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 570 /2008 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 178 от 02.04.2009 год., постановено по настоящето т. д. № 570/2008 год. , на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 245 от 22. 05. 2008 год., постановено по гр.д. № 1695/2007 год., в частта, предмет на подадената от ДФ”З”, със седалище гр. С. касационна жалба. С обжалваното решение, в посочената по- горе негова част, е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 04.06.2007 год., по гр.д. № 607/2006 год., като е осъден касатора ДФ”З”, гр. С. да заплати на ТД”А” Е. , гр. С. сума в размер на 43 000 лева, представляваща част от неизплатена безвъзмездна финансова помощ по договор № 1689/ 01.08. 2004 год., ведно със законната лихва върху същата, начиная от 12. 04.2006 год. до окончателното и изплащане. В останалата част, с която решението на Софийски градски съд, по горепосоченото гр.д. е обезсилено за разликата над сумата 43 000 лв. до 45 000 лв., въззивното решение е влязло в сила. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.63, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Касаторът поддържа, че в нарушение на законовото правило на чл.20а ЗЗД и чл.3, ал.3 от Наредба № 14/2001 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ въззивният съд е изградил неверен правен извод, че инвестицията на ищцовото ТД, в качеството на последното на бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по програма „С”, осъществена по първоначално одобрен проект в периода 11.07.2005 год.- 14. 07. 2005 год. се явява точно изпълнение на поетото задължение по см. на чл.63, ал.1 ЗЗД, независимо от уговорения между страните краен срок за нейната престация - 30.06.2005 год.. Ответната по касационната жалба страна е възразила срещу основателността и, излагайки подробни съображения в писмени бележки, които поддържа и в съдебно заседание. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, намира: Касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, с което предявения срещу касатора иск за реално изпълнение, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД е приет за основателен до размера на претендираната сума, въззивният съд, тълкувайки клаузите на сключения между страните договор № 1689/ 01. 08.2004 год., подчинен на Наредба № 14 /18.05.2001 год. на МЗГ е счел, че под инвестиция по см. на същия се разбира реално вложените от ищеца под формата на готово съоръжение – система за капково напояване на 197дка черешови овощни насаждения, труд и средства. Позовавайки се на обстоятелството, че договореното съоръжение, като техническо изделие е изградено и монтирано в рамките на определения от страните срок – 30.06.2005 год. Софийски апелативен съд е изградил правен извод, че в случая е налице точно изпълнение на задължението от страна на ищеца, съобразно закрепения в чл.63, ал.1 ЗЗД принцип, обуславящо и правото му да получи реално плащане на предвидената безвъзмездна финансова помощ в размер на средствата по одобрения бизнес - план по проект № 1* год.. Като неотносим към съдържанието на процесната инвестиция Софийски апелативен съд е възприел последващия внедряването на системата момент на уреждане отделните финансови отношения, възникнали между бенифициера по програмата „С” и трети лица, осъществили пряко, по силата на друга облигационна връзка със същия, изработката на самото внедрено изделие. Решението е правилно. Неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, обосновано всъщност с неправилно приложение на чл.63, ал.1 ЗЗД. Доколкото конкретното съдържание на точното изпълнение на задължението на длъжника, всякога се определя от естеството на самото задължение, то правилно въззивната инстанция, при отсъствие на легална законова дефиниция на понятието „инвестиция” е изяснила вложения от страните смисъл в същото, тълкувайки клаузите на сключения помежду им договор № 1689/ 01.08.2004 год., подчинен на Наредба № 14 /18.05.2001 год. на МЗГ по правилото на чл.20 ЗЗД, като е отчела и произтичащата от разпоредбите на този подзаконов нормативен акт специални условия и изисквания относно вида и . Поради това, като основано на закона – чл.63, ал.1 ЗЗД и доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на решаващата инстанция, че задължението на ищеца е изпълнено точно със завършване на окончателното техническо изграждане и въвеждане в експлоатация на процесното съоръжение, което е и дължимата като престация инвестиция от ищеца, безспорно съобразена с одобрения проект за инвестиционни разходи. Обстоятелството, че в случая изпълнението представлява сложен фактически състав – техническо изработване на конкретното изделие по одобрения проект и реалното му въвеждане в експлоатация, означава, че точното или не изпълнение на задължението на ползувателя на безвъзмездната финансова помощ по програма „С” следва да се преценява именно с оглед момента на кумулативната завършеност на двата етапа, което в случая е осъществено в рамките на договорения срок и като е съобразил горното Софийски апелативен съд правилно е приложил закона. Следователно на поставения от касатора съществен материалноправен въпрос следва да се отговори, че релевантен за осъществяването на договорената с договор № 1689/ 01.08.2004 год., подчинен на Наредба № 14/18.05.2001 год. на МЗГ инвестиция момент е моментът на кумулативната завършеност на фактическото създаване на съоръжението, във вида според одобрения проект и въвеждането му в експлоатация. Окончателното уреждане на финансовите отношения между ползувателя на безвъзмездната финансова помощ по програма „С” и трети лица, осъществили пряко, по силата на друга облигационна връзка с последния, физическата изработка на самото завършено и внедрено изделие е неотносимо към този момент, поради което само по себе си не може да обоснове забава на длъжника. Що се касае до разпоредбата чл.3, чл.3, ал.3 от Наредба 14/2001 год. на МЗГ, според която участието на кандидата за безвъзмездна финансова помощ може да бъде само с парични средства, то както правилно е счел и Софийски апелативен съд, тълкувана същата по правилата на граматическото и систематично тълкуване, не обосновава правен извод, че е налице тъждественост в понятията инвестиционни разходи и инвестиции, в каквато насока са правно несъстоятелните доводи на касатора. Отделен в тази вр. остава въпросът, че нормата регламентира само начина, по който следва да бъде попълнена разликата между осигуряваната по процесната програма финансовата помощ и одобрените инвестиционни разходи, но е неотносима към отделните способи, чрез които последните могат да бъдат осигурени от ползувателя, с изключение на императивно въведената с чл.4, ал.1 от Наредбата забрана. Да се възприеме разбирането на касатора означава всъщност да се приравнят отпусканите по тази програма, респ. по други програми на ЕС безвъзмездни парични средства със средствата, получени по договор за банков или друг вид кредит, каквато несъмнено не е преследваната от Наредба № 14/2001 год. на МЗГ цел. С оглед изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да се присъждат такива, съгласно чл. 78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК. Водим от горното и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, във вр. с чл.290 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд № 245 от 22.05.2008 год. по гр.д. № 1695/2007 год. по описа на с.с.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: