Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр.София, 06 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 625/2013 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения М. В. Р., изготвено от адвокат В. М. от АК [населено място], за възобновяване на внохд№424/12 год. на ОС Ловеч, с решението по което е потвърдена присъдата по нохд№587/11 год. на РС гр. Луковит. Изтъква се основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с касационните основания по чл. 348, ал. 1т.т. 1 -3 НПК. В искането и в съдебно заседание осъденият Р. и упълномощеният от него защитник – адвокат П. В. от САК претендират нарушение на закона: не са събрани доказателствени факти за изпадане на пострадалата Щ. в безсъзнателно състояние, поради което е неправилна квалификацията за причинена средна телесна повреда; не е записано в журнала за приемането й в МБАЛ Луковит, че тя е била в безсъзнателно състояние; не е настанявана в неврологично отделение за лечение на подобна диагноза ; в анамнезата на д-р В. е посочено, че не е губила съзнание, поради което неправилно деянието е квалифицирано под признаците на причиняване средна телесна повреда. За съществени процесуални нарушения се сочат неправилна проверка и оценка на доказателствените източници: неправилно е ценено медицинско удостоверение от д-р А. - психиатър от [населено място], който месец по-късно от инцидента е дал анамнеза на пострадалата за изпадането й в безсъзнателно състояние; не са анализирани показанията на сина на пострадалата Р. Р.; показанията на свидетелите и заключенията на експертите са тълкувани превратно; не са изложени съображения защо не е дадена вяра на показанията на свидетелите К. и В., както и на свид.Р., "че майка му е била с отворени очи"- несъвместимо с безсъзнателното състояние, при което е налице само сърдечна дейност. Липсата на мотиви е ограничила правото на защита на подсъдимия. Изтъкната е и явна несправедливост на наказанието без конкретни оплаквания в подкрепа на това основание. По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, въззивното решение - отменено изцяло и подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, а гражданският иск да бъде отхвърлен. Частната обвинителка и гражданска ищца Л. Щ. не се явява, редовно призована . Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Състоянието на пострадалата след инцидента е било подробно изследвано от заключението на СМЕ и защитата не го е оспорила. В последната си дума осъденият твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда от 09.11.2012 год. по НОХД № 587/ 2011 год. на РС гр.Луковит подсъдимият М. В. Р., [ЕГН] е признат за виновен , че на 10.04.2011 год. около 22.00 часа в [населено място] , на [улица], умишлено е причинил средна телесна повреда на Л. П. Щ., изразяваща се в мозъчно сътресение, с пълна загуба на съзнание - увреждане причинило разстройство на здравето временно опасно за живота като й нанесъл удар в главата, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр.с ал. 2, предл.5-то , хип.2-ра НК, вр. чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , което на основание чл. 66,ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от 3-три години, от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е осъден да заплати на Л. П. Щ. сумата от две хиляди лева (2 000 лева) обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2011 год., до окончателното й изплащане, както и направените от нея разноски по делото в размер на двеста и петдесет лева, а иска за разликата до предявения размер от пет хиляди лева е отхвърлен.Присъдена е и държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 80 лева, както направените по делото разноски в общ размер на 158.94 лева. По жалба от защитата на подсъдимия срещу присъдата е образувано въззивно производство, по което с въззивно решение №10/08.02.2013 год. е потвърдена присъда №49 от 09.11.2012 г., постановена по нохд № 587/2012 г. на Луковитския районен съд. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимирана страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, тъй като е влязъл в сила, и не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение, при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране фактическите констатации, израз на вътрешното убеждение на въззивния и първоинстанционния съд. Проверката от настоящия съдебен състав не установи неизпълнение на задълженията на решаващите съдилища по чл. 13, 14 и 107 НПК. Неоснователно се твърди, че изводите за деянието, авторството и характера на инкриминираните от обвинението вредоносни последици са били направени при непълна и избирателна оценка на доказателствата. Всеки съд е суверенен при преценката за надеждността на доказателствените източници и за тяхната достатъчност при установяване на фактическите обстоятелства от предмета на доказване. Доказателствените източници въз основа на които съдилищата са формирали констатациите си, са събрани по надлежния процесуален ред и са оценени съобразно действителното им съдържание и в намиращата се помежду им логическа връзка, без игнориране или извращаване на съдържащите се в тях фактически данни. Неоснователно се твърди, че данните от медицинската бележка от 03.05.2011 год., издадена от психиатъра д-р А., практикуващ лекар в [населено място], е мотивирала съдилищата да приемат за доказано безсъзнателното състояние на свид.Щ. Това твърдение е напълно произволно. В това писмено доказателство, както и в обсъдения по делото амбулаторен лист №387/04.05.11 год., издаден от д-р С. Б. – невролог, е интерпретирано само и единствено пост-травматичното състояние на пострадалата един месец след деянието. Симптоматиката у пострадалата на изпадане за кратко време и в загуба на съзнанието, проявена непосредствено след нанесеният й удар с кол по главата от подсъдимия, е установена от съвкупния анализ на: показанията на свидетелите Р. Н., В.Щ., М. Щ. и И. Щ., които твърдят, че е паднала на земята и е пръскана с вода, „за да се свести”; от протокола на неврохирурга д-р В. при МБАЛ Луковит от 10.04.11 год. и от заключението на СМЕ. Според заключението на изготвената СМЕ (спр. заключение на СМЕ л.39-л.41, приобщено по реда на чл.283 НПК), след удара по главата пострадалата е получила мозъчно сътресение в степен на загуба на съзнание. За да приемат за установено, че пострадалата освен претърпяната контузия мозъка е изпаднала и в безсъзнателно състояние, съдилищата са обсъдили внимателно и са отговорили на доводите на защитата, позовани от медицинско свидетелство №422/11.04.2011г. на МБАЛ Луковит, издадено от хирурга д-р Б., приел пострадалата на лечение след деянието. Действително, в този документ освен че са установени получената от нея разкъсно-контузна рана в париеталната област на черепа, направените й четири шева и диагноза за получена контузия на главата, е отразено, че не е изгубила съзнание. Тази констатация от хирурга е опровергана от диагнозата , поставена от неврохирурга д-р В., който е констатирал загуба на съзнание у пациентката - пострадалата е претърпяла „мозъчно сътресение със загуба на съзнание” ( спр.протокола на медицинската комисия, издаден на 10.04.11 г. от УМБАЛ Плевен). Съдилищата по фактите са подложили на цялостен анализ тези доказателствени източници и са аргументирали кредитирането на заключението на СМЕ за причинено мозъчно сътресение у пострадалата, придружено с настъпила, макар и краткотрайна, загуба на съзнание, което е подкрепено от гласните доказателствени средства, че пострадалата е паднала след удара на земята "безжизнена", "неконтактна", "отпусната", „имала е гадене и световъртеж”. Съдът е дал мотивиран кредит на доверие на извода от специалиста- неврохирург, поради което неоснователно се твърди от осъденият и защитата му, че липсвал отговор на доводите им, както и за превратна оценка на доказателствените източници. Неоснователно се сочи, че не били анализирани показанията на свид.Р. Р., на свидетелите К. и В.. Въззивният съд в мотивите си е извършил своя собствена оценка на доказателствените източници и се е мотивирал по реда на чл. 339, ал.2 НПК защо е дал вяра на свидетелите, чиито показания са в подкрепа на обвинението. Доводът на защитата във връзка с показанията на свид.Р., "че майка му е била с отворени очи", което състояние, според искателя и защитата му изключвало изпадането в безсъзнание също е неоснователен. Обективен факт по делото е, че мозъчната дейност у пострадалата не е преставала да съществува и при изпадането й в безсъзнателно състояние, поради което е напълно съвместимо с действителността положението, в което е била видяна и описана от свид.Р.. Претендираното основание за възобновяване - съществено нарушение на закона по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1 т. 1 НПК няма подкрепа в данните по делото. Не е спорно, че автор на удара с кол по главата на пострадалата е подсъдимият. Доказан е механизмът на причиняването, видът и характерът на причинената телесна повреда. Безспорно е установено, че в резултат на удара на пострадалата са причинени разкъсно-контузни рани по главата и мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнанието, което изпълва медико-биологичния признак на разстройство на здравето временно опасно за живота. При тези изводи правилно деянието е квалифицирано като причиняване на средна телесна повреда по чл. 129, ал. 1, вр.с ал. 2, предл.5-то, хип.2-ра НК. Съгласно правната теория и съдебна практика (спр. п.13от ПП №3/ 27. 09.1979 г. на ВС на РБ) загубата на съзнание, е увреждане, което винаги поставя жертвата в състояние на разстройство на здравето, временно опасно за живота, независимо от времетраенето на това състояние. Следователно, загубата на съзнание може да е с трайност дори минута, респ. няколко минути, но времето през което тя е налице обективно води до наличие на опасност за живота. Безспорно е установено по делото, че тази опасност е съществувала за пострадалата – била е неконтактна непосредствено след удара й по главата. Доказан е прекият умисъл за извършване на деянието от осъдения Р..Той е нанесъл директен удар с дърво по главата на пострадалата Щ., с което действие е обективирано съдържанието на прекия умисъл за извършване на деянието – съзнавал е обществената опасност на деянието и последиците от него и е искал настъпването им. Изтъкнатата явна несправедливост на наказанието не съдържа конкретни оплаквания в подкрепа на това основание. Съдилищата по фактите са изследвали всички определящи отговорността на подсъдимия обстоятелства- от причината за извършване на деянието - влошени отношения между семействата на подсъдимия и на пострадалата, изразени в конфликтни сблъсъци между децата им- до начина и тежестта на извършване деянието и личностните данни за подсъдимия. Правилно наказанието е отмерено при смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, млада възраст на дееца и възможност да бъде предупреден и поправен при по-занижена санкция . Правилно е приложен чл.66, ал.1 НК с оглед чистото съдебно минало на осъдения и в изпълнение целите на личната и генерална превенция на наказанието по чл. 36 НК. При тези изводи липсват основания за възобновяване на делото и съставът на ВКС, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. В. Р. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по внохд№424/12 год. на ОС гр.Луковит и по нохд№587/11 год. на РС гр.Луковит . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :