РЕШЕНИЕ № 180   София, 23. февруари 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:          Красимира Харизанова                             Марио Първанов   при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3884 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 07.02.2008 г. по гр.д. № 2194/2007 в частта, в която e уважен ревандикационeн иск за 4/6 от имот и за обезщетение за пропуснати ползи. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по иска за сключване на окончателен договор, ревандикационния иск, иска за обявяване на недействителността на сделка по чл. 22, ал. 3 СК и иска за делба, за точното прилагане на закона и развитието на правото. По субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен иска за сключване на окончателен договор съдът намира, че то е конститутивно и установява със сила на пресъдено нещо съществуването на потестативното право към приключването на съдебното дирене (устните състезания – при действието на ГПК отм.). Извън обективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение са преюдициалните правоотношения – правото на собственост на обещателя, както и правната промяна – възникването на правото на собственост на приобретателя. От силата на пресъдено нещо на това решение са обвързани както насрещните страни по делото, така и съпруга на обещателя като негов необходим другар, от една страна, и приобретателя, от друга. По субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен ревандикационен иск съдът намира, че то е осъдително и установява със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост от възникването му до приключването на съдебното дирене (устните състезания – при действието на ГПК отм.). Съществуването и принадлежността на това право не може да бъдат оспорвани въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди приключването на съдебното дирене (устните състезания – при действието на ГПК отм.). От силата на пресъдено нещо на това решение са обвързани насрещните страни по делото. По субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е обявена недействителността на сделка по чл. 22, ал. 3 СК съдът намира, че то е установително и установява със сила на пресъдено нещо, че разпоредителната сделка не е породила действие за частта от имота на презумптивно представлявания съпруг. От силата на пресъдено нещо на това решение са обвързани насрещните страни по делото. По субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението за допускане на делбата съдът намира, че решението е установително и установява със сила на пресъдено нещо съществуването на потестативното право за делба към приключването на съдебното дирене (устните състезания – при действието на ГПК отм.). Извън обективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение са преюдициалните правоотношения – съсобствеността между страните, както и правната промяна – прекратяването на съсобствеността. Решението, с което е отхвърлен иска за делба установява със сила на пресъдено нещо несъществуването на потестативното право за делба. Извън обективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение са преюдициалните правоотношения – кой е собственик на имота. От силата на пресъдено нещо на тези решения са обвързани всички страни по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е уважен иска на ответника срещу съпруга на истцата за обявяване за окончателен на сключения между тях на 07.08.1998 г. предварителен договор за продажба на процесното жилище, като устните състезания са приключили на 19.09.1999 г. Също с влязло в сила решение е уважен ревандикационният иск на ответниците срещу истцата за процесното жилище, като устните състезания са приключили на 25.09.2001 г. С влязло в сила решение е уважен иска на истцата срещу ответниците за прогласяване на недействителността по отношение на нея на сключения от съпруга й предварителен договор за продажба на процесното жилище, като устните състезания са приключили на 26.04.2004 г. С влязло в сила решение е отхвърлен иска на истцата срещу ответниците за делба на процесното жилище, като устните състезания са приключили на 20.06.2005 г. Предявеният ревондикацинен иск е основателен за 4/6 от имота, колкото е делът на истцата от прекратената съпружеска имуществена общност плюс делът й от наследството на покойния й съпруг, тъй като сключеният от него предварителен договор не е породил действие. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че истцата наследява част от процесното жилище от съпруга си. По делото няма спор, че предварителният договор е породил действие за съпруга, който го е сключил и неговият дял от съпружеската имуществена общност е прехвърлена и не е останала в наследството. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че щом предварителният договор от 07.08.1998 г., при сключването на който истцата е била презумптивно представлявана от съпруга си, не е породил действие за нея, тя е останала собственица на съпружеския си дял от същия имот. Този извод би бил верен, ако нямаше влязло в сила решение, с което ревандикационният иск на приобретателя по предварителния договор (и неговата съпруга) е уважен срещу истцата. Влязлото в сила решение установява със сила на пресъдено нещо, че към 25.09.2001 г. приобретателят и съпругата му са собственици на имота и тяхната собственост не може да бъде оспорвана въз основа на факти, които са се осъществили преди тази дата. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е допустим, тъй като в исковата молба истцата се позовава на обстоятелства, които са възникнали след 25.09.2001 г. – постановените и влезли в сила решения, с които е уважен нейния иск по чл. 22, ал. 3 СК и е отхвърлен искът й за делба, но в нарушение на процесуалния закон е приел, че тези решения могат да променят правното положение между страните, такова каквото е установено с влязлото в сила решение към 25.09.2001 г. И двете решения са установителни и имат за предмет правоотношения, които не променят занапред установеното право на собственост. Възможно е правото на собственост, както е установено към 25.09.2001 г. да бъде променено с последващо съдебно решение, но ако това съдебно решение е по конститутивен иск, който се основава на нововъзникнало обстоятелство. Ако то се основава на преклудирано обстоятелство, конститутивният иск трябва да е бил предявен преди влизането в сила на решението по ревандикационния иск. Различно е положението при действието на новия ГПК. Когато едно право е признато с влязло в сила решение по иск, предявен след 01.03.2008 г., признатото право може да бъде променено с последващо коститутивно решение, основаващо се на нововъзникнали обстоятелства. Когато обаче последващото конститутивно решение се основава на преклудирани обстоятелства, поради поетапната процесуалната преклузия на възраженията на ответника: с изтичането на срока за отговор на исковата молба и след това с провеждането на всяко следващо съдебно заседание, изтичането на срока за подаване на въззивна жалба и провеждането на всяко следващо съдебно заседание от въззивния съд, последващият конститутивен иск трябва да е бил предявен преди преклудирането на съответното възражение – преди изтичането на срока за отговор на исковата молба (ако се основава на факт, който се е осъществил преди това), преди провеждането на всяко следващо съдебно заседание (ако се основава на факт, настъпил след изтичането на срока за отговор), преди изтичането на срока за подаване на въззивна жалба (ако се основава на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене пред първата инстанция) и преди провеждането на съдебното заседание пред въззивния съд (ако се основава на факт, настъпил след подаването на въззивната жалба). Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че с влязло в сила решение е уважен ревандикационния иск на ответниците срещу истцата за процесното жилище, като устните състезания са приключили на 25.09.2001 г. След тази дата не са настъпили факти, които да променят така установеното право на собственост. Признатото право на собственост на ответниците не е променено нито от уважаването на иска по чл. 22, ал. 3 СК, нито с отхвърлянето на иска за делба, тъй като и двете решения са установителни. Видно от изложеното истцата не е придобила правото на собственост върху никаква част от процесното жилище след 25.09.2001 г. и съответно не й се дължи обезщетение за неоснователното му ползване от ответниците. Разноски по делото не се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 07.02.2008 г. по гр.д. № 2194/2007 в обжалваната част. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Й. Х. Г., ЕГН **********, от една страна, и Ч. Х. К., ЕГН ********** и Л. К. К., ЕГН **********, от друга страна, че първата не е собственица на 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 5 на ет. 2 в сградата на бл. 4 вх. А в К. , ул. Г. № 10, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, при съседи: отгоре ап. 8, отдолу ап. 2 и отляво ап. 4, заедно с принадлежащите избено помещение № 5 при съседи: изби 4 и 6, както и 2,240% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Й. Х. Г., ЕГН ********** срещу Ч. Х. К., ЕГН ********** и Л. К. К., ЕГН ********** за предаване на владението на описания по-горе имот на основание чл. 108 ЗС. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Й. Х. Г., ЕГН ********** срещу Ч. Х. К., ЕГН ********** и Л. К. К., ЕГН ********** за сумата 1.958,50 лева на основание чл. 59 ЗЗД със законната лихва от 24.02.2006 г. на основание чл. 86 ЗЗД.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.