Ключови фрази
Квалифицирани състави на отглеждане на растения с цел производство на наркотични вещества * диференцирана процедура * споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 422

София, 20 януари 2014г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА

при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1466/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на осъдения М. Ж. С. за възобновяване на нохд № 99/13г. по описа на РС-Разград.
В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Представителят на ВКП изразява становище, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение, тъй като е неоснователно. Намира за голословно твърдението на осъдения за упражнен натиск от страна на разследващите.
Адвокат Я., защитник на осъдения поддържа направеното искане за възобновяване, като се позовава на допуснати нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон, тъй като се касае за маловажен случай. Защитникът твърди, че е налице и явна несправедливост на наказанието. Искането е за връщане на делото на досъдебното производство, а алтернативно за намаляване на наказанието.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия, защитника и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
В РС- Разград е било образувано нохд № 99/13г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М. Ж. С. с обвинение за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производството, прокуратурата е постигнала споразумение с подсъдимия и защитата му.
С определение от 19.04.2013г., РС-Разград е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство, водено срещу М. С.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на неустановена дата месец юни 2012г. до 11.09.2012г. в [населено място], отглеждал растения от рода на конопа-марихуана, с тегло на изсушена листна маса-1392,51 грама, на обща стойност 8 355,60лева в нарушение на ЗКНВП, поради което и на основание по чл.354в, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Също така кумулативно му е наложено и наказание глоба в размер на 6 000 лева. С одобреното споразумение е налице произнасяне по веществените доказателства и деловодните разноски.
На основание чл.383, ал.2, вр чл.306, ал.1, т.3 от НПК съдът е приложил разпоредбата на чл.68 от НК, като е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия С. наказание по нохд №116/11г. по описа на РРС –лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
В разпоредбите на Глава двадесет и девета от НПК е предвидена една от възможните диференцирани процедури за развитие и приключване на наказателното производство, а именно решаване на делото със споразумение. Този институт е въведен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение от една страна и обвиняемия/подсъдимия от друга. Споразумението, което се изготвя в писмена форма следва да съгласува насрещните волеизявления на страните-обвинението и защитата, по въпросите, визирани в чл.381, ал.5 от НПК. Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказано с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиняемият/подсъдимият очаква по-благоприятно наказателноправно третиране. В процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице и специфика на ролята на съда. Докато в останалите производства, като това по общия ред, така и по останалите особени производства, предвидени в Част пета на процесуалния закон, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл.301 от НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по цитираната глава на НПК, макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл.381, ал.5 от НПК и то само в обсега на правомощията си по чл.382, ал.7 от НПК. Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение без да излага мотиви за това.
В настоящият случай е било постигнато съгласие за това, че подсъдимият М. С. е виновен в извършване на престъпление по чл.354в, ал.1 от НК. При споразумяване по въпросите, касаещи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, страните не са допуснали нарушение на закона, като са постигнали съгласие наказанието да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на шест хиляди лева.
Одобрявайки споразумението в представения му вариант, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, касаещи правомощията му по чл.384, вр. чл.382 от НПК. Районният съд правилно е констатирал, че постигнатото споразумение не противоречи на закона, включително и в частта досежно наказанието. При постигане на споразумението, видно от изготвената му писмена форма, както и в съдебното заседание от 19.04.2013г., когато същото е било одобрено е участвал упълномощен от осъдения С. защитник. Също така самият подсъдим, предвид отразеното в протокола от съдебното заседание е заявил, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях и доброволно го е подписал.
Деянието, осъществено от С. не би могло да се квалифицира по привилегирования състав на чл.354в, ал.5 от НК, тъй като не покрива критериите за маловажен случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От една страна деянието, осъществено от подсъдимия не сочи на ниска степен на обществена опасност, независимо, че е инкриминирано отглеждането на три растения от коноп, тъй като изсушената листна маса е 1 392,51 грама, на стойност 8355,06 лева. От друга страна при подсъдимия е налице предходно осъждане. Всички тези данни преценени в тяхната съвкупност не могат да обусловят маловажност на случая.
Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения при провеждане разпитите на свидетелите на досъдебното производство. На свидетелите и в частност на майката и приятелката на С. са били разяснени всички права, които те имат в това им качество, видно от отбелязването в протоколите, за което свидетелите са положили подписи. Нещо повече, разяснените права са изписани не само като цифрови текстове от закона, а и със съответното съдържание. Твърденията за нарушения на процесуалните правила се свързват най-вече с разпоредбата на чл.119 от НПК, но същите не намират опора в данните по делото. От материалите, съдържащи се в кориците на делото не се установява при събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, да са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Възраженията за явна несправедливост на наказанието независимо от аргументацията на защитата, не могат да бъдат възприети от този съдебен състав. Поради липсата на мотиви към определението, с което се одобря споразумението, на касационния съд не може да стане известно по какви вътрешни съображение и при какви взаимни отстъпки на страните по споразумението, те са договорили позициите си и в частност тези по въпроса за наказанието. Ето защо, този състав застъпва становището, че намесата на ВКС по реда на възобновяването относно справедливостта на наказанието, следва да бъде провеждана само на плоскостта на съществено нарушение на материалния или процесуалния закон, което недвусмислено да е довело до явна несправедливост.Такива нарушения не бяха констатирани, а и не се сочат в самото искане за възобновяване.
Предвид изложеното, касационният съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Ж. С. за възобновяване на производството по нохд №99/13г., по описа на Районен съд-Разград.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:


Членове: