Р Е Ш Е Н И Е № 317 София, 14 август 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1028/2013 година. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Продан Т. В. чрез защитника му - адв. И. М. срещу въззивно решение № 118 от 03.04.2013 г. по внохд № 176/2013 г. на Софийския апелативен съд с касационно основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Неправилно е приложен материалния закон предвид на това, че според защитата фактологията по делото сочи за квалификация на деянието по чл. 118 от НК, а не за такава, каквато съдът е приел по чл. 115 от НК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а при условието на алтернативност-съдебният акт да бъде изменен като деянието се преквалифицира с по-леко наказуемия наказателен състав по чл. 118 НК, приложи се редакция на чл. 58а, във вр. чл. 55, ал. 1 от НК и се намали наложеното на В. наказание. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия - адв. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания. Частният обвинител А. И. А. не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, защото не са налице релевираните основания за отмяна или изменяване на въззивния акт. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:С присъда № 30 от 24.01.2013год. по нохд № 4315/2012 г. на Софийския градски съд подсъдимият П. Т. В. е признат за виновен в това, че в периода между 22.00часа на 17.03.2011год. до 07.20часа на 18.03.2011год. в [населено място], на бул. „Мария Луиза”, № 114,вх. В, ет. 4, ап. 14 умишлено умъртвил Б. И. П., поради което и на основание чл. 115 и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на девет години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 22.03.2011год. до 07.06.2012год. По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение на Софийския градски съд присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна. Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по реда на глава ХХVІІ от НПК-чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият В. преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на упълномощения от него защитник и след неговото изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на В. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. При определяне на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК и го е индивидуализирал в размер на четиринадесет години лишаване от свобода при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, което редуцирал по чл. 58а, ал. 1 от НК и определил на девет години и четири месеца лишаване от свобода. От обстоятелствената част на прокурорския акт е видно, че в него надлежно са отразени всички фактически данни досежно обстоятелствата развили се от късния следобед до късно вечерта на 17.03.2011год. у дома на подсъдимия събития, а именно: за употребата на значително количество алкохолни напитки от В. и пострадалия Б. П. в присъствието на свидетелите Н. П. В. и Д. С. С. и за разменените обидни реплики и псувни между пострадалия и подсъдимия, породени от настояването на В. към П. да се изнесе от жилището му, в което преди време го бил допуснал да живее. Съобразно описаната в обвинителния акт фактология, около 21.50часа свидетелите С. и В. си тръгнали, при което конфликтът между подсъдимия и пострадалия прераснал във физически сблъсък, при който двамата взаимно си разменили удари. В един момент, с два удара в областта на главата и тялото на В., П. успял да го събори на пода в кухнята. В. видял, че в близост до него на пода има паднал кухненски нож. Взел го и с него нанесъл силен удар в областта на корема надвесилия се над него П., при което от наранената област на тялото му потекло обилно кръв, П. загубил съзнание и се свлякъл на пода, а подсъдимият се изправил и оставил ножа. Въпреки, че възприел тежкото състояние на П., подсъдимият не сигнализирал органите на МВР за станалото и не се обадил за помощ на „Спешна медицинска помощ”, а изтеглил отпуснатото тяло на пострадалия пред външната страна на входната врата на апартамента си и го оставил там. Непосредствено след това В. почистил петната от кръв по пода и килимите в апартамента си, измил се, преоблякъл се и легнал да спи. На сутринта, органите на МВР били уведомени за намерено безжизнено тяло на мъж на стълбищната площадка пред дома на подсъдимия, като пристигналите заедно с полицейските служители медицински работници установили настъпилата смърт на Б. П.. Назначената на досъдебното производство СМЕ установила, че на П. е нанесено прободно-порезно нараняване в областта на корема, което засегнало важни органи в коремната кухина и кръвоносни съдове в хилуса и слезката и е довело до остра кръвозагуба и бърза смърт. На досъдебното производство съдебнопсихиатричната експертиза е дала заключение, че подсъдимият В. е бил в средна степен на алкохолно опиване, което не е попречило на способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съобразно експертите към момента на деянието у подсъдимия не е налице физиологичен афект, защото е липсвал внезапно възникнал дразнител. Между подсъдимия и пострадалия и преди са възниквали многократни конфликти, за което са разказали свидетелите В. и С.. Неоснователно е твърдението на защитата, че съдът е допуснал закононарушение като е признал подсъдимия за виновен по обвинение, което не съответства на изложените в обвинителния акт фактически данни, а именно такива, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие и тежки обиди върху личността на подсъдимия и негови близки. Подсъдимият е разбрал смисъла и съдържанието на предявеното му обвинение и за това, че умишлено е умъртвил пострадалия. Така че, несъответствие между фактическите положения в обвинителния акт и формулираната в него правна квалификация на деянието не е налице, защото в него не е описано насилие, тежка обида или друго противозаконно действие на пострадалия, от което да са настъпили или да е създадена опасност за настъпване на тежки последици за подсъдимия или негови близки, което да е привело В. в силно раздразнено състояние, при което е умъртвил П.. Видно от мотивите на решението и въззивният съд е изпълнил надлежно правомощията си като контролно-ревизионна инстанция като е отговорил на всички съдържащи се във въззивната жалба на подсъдимия оплаквания срещу присъдата. Обективната съставомерност очертана в чл. 118 НК е относима към фактическите хипотези на физически сблъсък и словесен конфликт, при които един от участниците силно раздразнен умъртвява другиго, само при условие, че пострадалият пръв е упражнил насилие, съответно отправил тежки обиди и клевети. Обсъжданите поведенчески прояви и описаната ситуация преди и след деянието, с оглед съдържанието им, тяхната хронологическа последователност и предвид спецификата на подробностите при извършване на инкриминирания противозаконен акт /място, време, механизъм на извършване и използвани средства/, както и съобразно характеристиките на психо-физическото състояние на подсъдимия, изключват приложението на правната норма на чл. 118 от НК. Възприетата от съдилищата фактическа обстановка не обосновава ситуация на извършено престъпно деяние при силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида и клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. В случаят, не е било налице стеснение на съзнанието у В., съпроводено с бурни вегетативни реакции и хаотични защитни действия на инкриминираната дата и място, което да обуслови съдържание на внезапен, остро проявил се мощен физиологичен афект, изискуем елемент от престъпната съставомерност и предпоставящ правоприлагането на чл. 118 от НК, което въззивната инстанция подробно обсъдила и правилно не възприела като възражение от страна на защитата. Доколкото част от доводите срещу присъдата са били свързани с оспорената от страна на защитата приета за установена фактическа обстановка, с твърдението за неправомерно поведение на пострадалия срещу подсъдимия, довело го да действа в състояние на силно раздразнение, въззивната инстанция е била обвързана и е следвало да се съобрази с указанията в тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, че е недопустимо да решава делото на основата на нова, различна от тази, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, в която описано неправомерно поведение от страна на пострадалия не е налице. Недоволството на жалбоподателя и доводът за неправилно приложение на закона се свежда и до несъгласие с начина на определеното наказание, но настоящият касационен състав намира и това оплакване за неоснователно. Съдебните инстанции са отчели наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за наказателната отговорност на подсъдимия и в съответствие с правилно отчетеното им съотношение го е индивидуализирал, а след това и редуцирал по реда на чл. 58а, ал. 1 НК. Не са налице неотчетени смекчаващи обстоятелства, които заедно със съобразените от съдилищата да са „многобройни” или пък да е налице изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, които да определят основателността на направеното оплакване за явна несправедливост. Отчетените отегчаващи такива, определящи склонността на подсъдимия към агресивно поведение и незачитане на установения в страната правов ред сочат, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат с по-леко дозирано спрямо него наказание. Затова, настоящият касационен състав намира, че наложеното на В. наказание съответства на извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и на личността му като деец, поради което същото не е несправедливо. Предвид на тези съображения касационният съд намира, че не е налице основание за неговата намеса във въззивното решение, тъй като не констатира наличие на твърдените в жалбата касационни основания. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118 от 03.04.2013 г. по внохд № 176/2013 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: