Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
гр.София, 27.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2042/ 2013 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 495/ 15.04.2013 г. по настоящето дело по жалби на [фирма] и И. М. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7174 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 7062/ 2011 г., с което са уважени предявените от И. М. Г. против [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 62/ 04.06.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар и завеждащ административна служба”, а е отхвърлен иска, квалифициран по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 9 600 лв.
Ищцата И. М. Г. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена претенцията й за сумата 9 600 лв, а ответникът „Н. е. к.” – в частта, уважаващата предявените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди него длъжност. След постановяване на въззивното решение на страната на ответника е настъпило правоприемство в резултат на отделяне чрез придобиване на част от имуществото на [фирма], което е преминало към [фирма]. Спорното правоотношение е поето от приемащото дружество, като съгласно чл.263и ал.7 ТЗ вр. чл.263л ал.1 ТЗ в този случай [фирма] продължава участието си като ответник по делото, а [фирма] е конституирано като втори ответник наред с първоначалната страна.
По искането на ищцата касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, кой носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение. По този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк.д.№ 6 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, като даденото с него тълкуване е задължително за всички съдилища в страната и то е в смисъл, че доказателствената тежест е за ищеца по предявения иск.
По искането на ответника обжалването е допуснато по материалноправния въпрос явява ли се елемент от състава на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” наличието на пряк умисъл у нарушителя и на користна цел за извличане на имотна облага за себе си или за другиго. По този въпрос практиката е уеднаквена от Върховния касационен съд по реда на чл.291 ГПК (срв. решения № 80/ 26.03.2010 г. по гр.д.№ 4679/ 2008 г., II г. о., № 86/ 25.05.2011 г. по гр.д.№ 1734/ 2009 г., IV г. о., № 379/ 11.10.2011 г. по гр.д.№ 100/ 2011 г., ІV г.о., № 542/ 07.02.2012 г. по гр.д.№ 1083/ 2010 г., IV г. о.). В тях се приема, че за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо да е установено извличане на материална облага за служителя или негов близък. Злоупотребата е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, независимо дали действията са извършени умишлено. Ако е налице умисъл, това утежнява нарушението и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но липсата му не дисквалифицира нарушението като „злоупотреба с доверието на работодателя”. Не е елемент от състава на нарушението и причиняването на имуществена вреда на работодателя. Ако такава е настъпила, работникът носи и отговорност за обезщетение, но липсата на вреда не изключва дисциплинарната отговорност.
Като се има предвид изложеното, касационната жалба на ответника се явява основателна. Въззивният съд е уважил предявените искове, защото посочените от работодателя като злоупотребяващи с доверието му действия на ищцата не са вредоносни и не са предприети с пряк умисъл и с користна цел. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, защото според установената практика по прилагането му, нито вредата, нито прекият умисъл и користната цел са елементи от състава на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”. По отношение на обжалваното въззивно решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и то следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия за изясняването на делото от фактическа страна и по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК спорът следва да бъде разрешен по същество от касационния съд.
Установено е, че ищцата е работила в предприятие „Трафоелектроинвест” на [фирма] по правоотношение, възникнало от трудов договор, заемала е длъжността „технически секретар и завеждащ административна служба”.
Със заповед от 12.02.2003 г. управителят на предприятието уредил организацията на отчетността, контрола и целесъобразността при закупуване и разходване на стоково-материални ценности (СМЦ) за нуждите на предприятието. Установен е ред за заявяване, обобщаване на заявките и предаването им на главния счетоводител, съгласуването им и утвърждаването им от управителя. Посочено е в заповедта, че заявките се изпълняват след одобрението на управителя и че закупуването на СМЦ се извършва от лицето В. Ц., с помощта на счетоводителя И. Н.. Закупените СМЦ следвало да се заприходяват със складова разписка при фактическото им приемане.
През февруари 2010 г. ищцата И. Г. представила за отчитане фактури № 901/ 05.02.2010 г. (с издател [фирма]) за закупени от нея медико-санитарни материали на стойност 558 лв; № 2029/ 05.02.2010 г. (с издател [фирма]) за платена услуга „подвързване” на стойност 250 лв; № 3382/ 05.02.2010 г. (с издател [фирма]) за платена услуга „отпечатване на командировъчни” на стойност 900 лв; и № 2054/ 10.02.2010 г. (с издател [фирма]) за закупени от нея 200 броя архивни кутии и 100 броя архивни кашони на обща стойност 1 176 лв. При прегледа на фактурите главният счетоводител на предприятието (свидетелката М. А.) установила, че те не съответстват на действащата заповед, регламентираща реда за закупуване на СМЦ и на изискванията за счетоводна отчетност. Заявки не били съставяни, нито одобрявани от управителя. Към фактурата за закупени лекарства липсвал списък с означение какви точно по вид и количество медико-санитарни материали са платени, нямало складова разписка за приемането им, а в наличност били лекарства, които (според свидетелката) в никакъв случай не били на такава висока стойност. При поискване да види закупените по фактурата от 10.02.2010 г. архивни кашони и кутии, на свидетелката били показани 10-15 броя. Отпечатаните командировъчни били налице, но те били в количество, надхвърлящо нуждите на предприятието и на цена, несъобразена с пазарните условия (двукратно по-висока). При проверка от отдел „Човешки ресурси” на фактурите за закупени командировъчни бланки и архивни кутии и кашони било установено, че посочените за техни издатели (съответно [фирма] и [фирма]), не извършват сделки с такъв предмет. Управителят на първото дружество заявил пред св.А. Ц., че предметът му на дейност е търговия с хранителни стоки и че не отпечатват командировъчни. От второто дружество съобщили, че дейността им се състои в подвързване на документи, както и че не продават архивни кашони или кутии.
Работодателят поискал от ищцата обяснения за действията й. В отговор тя посочила писмено, че към фактурата за закупените лекарства е приложен списък с описание на лекарството, единична цена и сбор и че лекарствата са предадени на съответните длъжностни лица. Фактурата за подвързване всъщност била разход за закупуване на подаръци по нареждане на И. И., командировъчните бланки били на нормална за качеството си цена, а броят им бил по-голям за да се получи отстъпка. Архивните кашони и кутии, според доклада на ищцата, били поръчани миналата година и доставяни поетапно, като цената им била икономически най-изгодна.
Управителят на предприятието не останал доволен от получените обяснения и предложил на изпълнителния директор на [фирма] ищцата да бъде уволнена дисциплинарно. Това било сторено със заповед от 04.06.2010 г., в която е посочено, че в нарушение на утвърдения със заповедта от 12.02.2003 г. ред ищцата е закупила СМЦ без за това да са били подадени заявки, без съгласуване с главния счетоводител и без утвърждаване от управителя на предприятието. Количествата на закупените СМЦ надхвърлят нуждите на предприятието, закупените материали не са заприходени, а за бланките за командировъчни и архивни кутии и кашони са представени фалшиви фактури. Работодателят посочил, че по този начин ищцата е злоупотребила с доверието му и наложил най-тежкото дисциплинарно наказание.
Уволнението е законно. Ищцата е заемала длъжност, която не предполага отчетнически функции и боравене с материални ценности. Тя не е имала право да закупува СМЦ от името и за сметка на работодателя, който е издал нарочна заповед за реда за придобиване и отчитане на СМЦ. Този ред предполага подаване на заявка от съответния служител, обобщаването на заявките от съответния началник отдел, съгласуването им с главен счетоводител и одобряването им от управителя. Едва тогава е било възможно да се пристъпи към закупуване на СМЦ и то не от ищцата, а от поименно определен в заповедта служител. Въпреки така установения ред, ищцата е разходвала средства на предприятието за закупуване на СМЦ (лекарства, командировъчни бланки, архивни кашони и кутии), които не са одобрени от управителя. Нещо повече – в нарушение на заповедта тези СМЦ не са заприходени и ищцата не разполага с никакъв документ, който да оправдава липсата им. Две от фактурите, които тя е представила за оправдаване на разходите, отразяват несъществуващи стопански операции, което е установено при проверка при издателите на фактурите. При това положение платените по тези фактури суми остават без оправдание и работодателят търпи вреди. Всички тези обстоятелства обосновават извод, че ищцата е накърнила отношенията на лоялност между нея и работодателя и е злоупотребила с доверието му. Вярно е, че не се установяват по несъмнен начин твърденията на работодателя за извършване на нарушенията с цел лично облагодетелстване. Но както бе посочено в отговор на материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, дисциплинарното нарушение е съставомерно и при липса на користна цел. Тя не е необходим негов елемент и липсата й не изключва ангажирането на дисциплинарната отговорност на работника.
Неоснователно се поддържа от ищцата, че е извършила покупките по нареждане на бившия ръководител на предприятието. Тези твърдения са в нейна доказателствена тежест, а доказване е проведено единствено по отношение на фактурата за „подвързване” за сумата 250 лв. Както съобщава свидетеля С. Д., това е разход за закупуване на подаръци, направен в края на 2009 г. Свидетелят, който тогава е бил управител на предприятието, потвърждава, че този разход е направен с негово разрешение по предложение на главния инженер И. И.. Това изключва възможността от ищцата да бъде търсена отговорност за плащането по въпросната фактура, защото действието е извършено по нареждане на представител на работодателя. За останалите фактури обаче свидетелят не дава показания, оправдаващи ищцата. Той потвърждава, че при закупуване на лекарства към фактурата задължително е трябвало да има придружаващ опис, а не съобщава да е дал (в отклонение от установения със заповедта от 2003 г. ред) разрешение на ищцата да закупува такива лекарства, командировъчни бланки или архивни кашони и кутии. Поради това с тези си действия ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя и следва да понесе отговорност за това.
Неоснователни са и доводите, че допуснатото нарушение не е тежко и не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Видно от свидетелските показания, на работодателя са причинени вреди (липсват фактически, а и не са заприходени нито закупените лекарства, нито всички архивни кашони и кутии, а командировъчните бланки са закупени по цени, надхвърлящи средните и в ненужно количество). Наличието на вреда утежнява нарушението, а като се има предвид и броят на отделните злоупотребяващи действия и оправдаването им с документи, удостоверяващи неосъществени стопански операции, то адекватно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
Неоснователен е и доводът, че заповедта за уволнение е издадена от управителя на предприятие „Трафоелектроинвест”, който не е компетентен да представлява работодателя при прекратяване на трудови правоотношения. Заповедта е издадена от изпълнителния директор на [фирма], който е органен представител на дружеството, и това е обозначено в самата нея. Ищцата не е оспорила документа и не е ангажирала доказателства за друго.
Други фактически твърдения, въз основа на които уволнителното волеизявление да бъде счетено за незаконосъобразно, ищцата не е навела в исковата молба. Поради това искът за отмяната на уволнението е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд № 7174 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 7062/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. Г., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], против [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица] [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 62/ 04.06.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар и завеждащ административна служба”; по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 9 600 лв.
ОСЪЖДА И. М. Г., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 110 лв (сто и десет лева) разноски по делото, а на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица]– сумата 340 лв (триста и четиридесет лева) юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|