Р Е Ш Е Н И Е № 576 София, 8 декември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретаря ............Ив.Илиева.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........И. Чобанова................., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 635/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Б. Н. срещу въззивно решение № 240, постановено на 26.07. 2010 г. от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 384/2010 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 16, постановена от Софийски окръжен съд на 28.04.2010 г. по НОХД № 687/2009 г., подс. Н. e бил признат за виновен за това, че на 23.01.2009 г. срещу 24.01.2009 г. в с. Осиковица, общ. П., махала „Баре” умишлено е умъртвил Г. С. Н., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на 16 години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид това, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление, на което той не е автор. Съдържа се и довод за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на касационното основание на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, изразяващи се в липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, което е довело до постановяване на осъдителна присъда при недоказаност на авторството на престъплението. Поддържа се довод за това, че са допуснати съществени процесуални нарушения с оглед неучастието на съдебен лекар при извършване на огледа, неизземване на дактилоскопни отпечатъци, както и аргументиране на авторството само с косвени доказателства, които са неотносими към него. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и признаване на подсъдимия за невиновен. Постъпила е и саморъчна жалба от подсъдимия Н. с твърдение, че е недоказано авторството му и искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция защитата на подс. Н. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като акцентира върху недоказаността на авторството на деянието, което почива изключително върху косвени доказателства, от които обаче не можело да се направи единствен еднозначен извод. Аргументира и явна несправедливост на наложеното наказание. В своя защита подсъдимият поддържа аргументите на защитата си, за които представя писмено изложение, като моли за оправдаване или алтернативно – намаляване на наказанието. Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от предходната инстанция, която е изследвала обективно доказателствата по делото, версиите на защитата са били обсъдени задълбочено. Вследствие на това деянието е доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание - справедливо. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. 1. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения: По същество това твърдение в жалбата се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че по делото е направен неверен извод за доказаността на авторството въз основа на косвени доказателства, които не са относими към главния факт. В същото време не се оспорва наличието на такива косвени доказателства, а единствено се твърди, че не доказват приетите за установени от въззивния съд факти. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те навеждат на констатиране на нарушение на процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Проверката на съдопроизводствените действия на двете съдебни инстанции не разкрива каквито и да е пропуски, с които да е била нарушена разпоредбата на чл. 107 от НПК. В решението си, което отговаря на изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК, този съд е изложил подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Обективно е извършил критичен анализ на доказателствената дейност на първоинстанционния съд, като законосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност съдебно-психологическата експертиза, изготвена от И. по психология към МВР, както и е приел за недоказани фактите, че подсъдимият е изрязал ноктите си и че се е обадил на брат си след умъртвяването на пострадалия. Тази оценъчно-доказателствена дейност въззивният съд е извършил при пълно съблюдаване на правилата на НПК /чл. 105/, тя в случая е изцяло в полза на подсъдимия, поради което същият няма основания да твърди, че съдът е установил фактите, без да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изводите на съда почиват на неоспорени доказателствени източници и на закона, поради което са спазени принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Чрез косвените доказателства съдът е извършил проверка на обясненията на подсъдимия и аргументирано е изложил съображенията си да не даде вяра на същите в частта им дали е имал досег с трупа и какъв е бил той, както и че е спал непробудно цялата нощ. Въз основа на съвкупността от косвени доказателства, чиято достоверност е приета от въззивния съд да е извън всяко съмнение, законосъобразно и аргументирано той е приел, че е налице единна и непрекъсваема верига от факти, обуславящи несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на подс. К. Н.. При липсата на каквото и да е процесуално нарушение на правилата на НПК, установяващи реда за събиране и оценка на доказателствата, не се констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Не се констатира нарушение, което да води до необходимост от изключване на писменото доказателствено средство - протокол за оглед на местопрестъпление, предвид неучастието при това следствено действие на съдебен лекар. Участието на такъв не е абсолютно необходимо с оглед разпоредбата на чл. 156 ал.2 от НПК, поради което отсъствието не влияе на процесуалната издържаност на извършения оглед. Въззивният съд е обсъдил и наведения с касационната жалба довод за манипулиране на мястото на престъплението, което се установява от факта, че не са били иззети дактилоскопни отпечатъци от намерените обекти. Този аргумент на защитата, както и този, касаещ „неизследването на алибито и на други лица към момента на деянието”, не могат да бъдат отнесени като упрек съм съдебните инстанции, тъй като те касаят тактиката на органите на разследването и не могат да бъдат контролирани от съда. Последният е обвързан от фактическите рамки на обвинението, внесено с обвинителния акт и следва да събира и преценява доказателства, които са относими към предмета на доказване, определен от този акт на прокурора. Ето защо искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с цел извършване на нов доказателствен анализ в конкретния случай е самоцелно и по естеството си цели забавено във времето правосъдие, а не изясняване на обективната истина по делото, която към настоящия момент е достигната чрез законосъобразно използване на способите на НПК. 2. По отношение на твърдяното нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под нормата на чл. 115 от НК. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. Н. не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки решаващият съд не се е отклонил, признавайки го за виновен, действително съставлява престъпление, доколкото гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите И. И. и К. Б. безпротиворечиво установяват, че късния след обяд на 23.01.2009 г подсъдимият поканил пострадалия да му гостува и последният се отбил в дома му. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивния съд съвкупно с обясненията на самия подсъдим, който не оспорва факта, че от този момент той и пострадалият са били сами в дома му, където пили ракия и подс. Н. предложил на Г. Н. да остане да нощува при него. Обосновано двете съдебни инстанции по фактите са игнорирали обясненията на подсъдимия, възприемайки ги като неудачно лансирана защитна версия, че друго лице е проникнало в дома му, докато той е спял непробудно и е нанесло тежкия побой над пострадалия, когото той едва на сутринта видял, че лежи в стаята, облян в кръв. Тези обяснения аргументирано са отхвърлени от въззивния съд, който в резултат на прецизна оценъчна доказателствена дейност е игнорирал тези твърдения, оборвайки ги с обективните констатации от заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства – дрехи на подсъдимия, което е констатирало наличие на пръски кръв по тях, както и заключението на експертиза за Д. анализ, установяващо, че кръвта по дрехите на подсъдимия произхожда от пострадалия. Обосновано са интерпретирани от въззивния съд и заключенията по съдебно-медицинските експертизи по делото, от които се установява, че с иззетите ръкохватки за количка, които подсъдимият твърди, че е изработил сам, могат да са причинени наслагващите се наранявания по цялото тяло на пострадалия, множеството от които по главата му. Авторството на подсъдимия е обосновано и с факта на провеждане на разговор по мобилен телефон с брат му в 03,43 часа, което е в рязко противоречие с тезата на подсъдимия, че е спал непробудно до сутринта, когато е видял пострадалия да лежи в стаята окървавен. Обсъдени са показанията на св. Г. и М., които са категорични, че на сутринта подсъдимият е бил уплашен и объркан, твърдял, че е направил „беля” и искал да се обадят в полицията В резултат на съвкупния анализ на свидетелските показания, на констатациите от протоколите за оглед, на заключенията на експертите, въззивният съд е направил единствен възможен извод, че продължителният и смъртоносен побой над жертвата е причинен именно от подс. Н.. Аргументирано въззивният съд е приел, че е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. С тази доказателствена задача първоинстанционният и въззивният съд са се справили безупречно, като са обосновали единственото възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подс. Н.. Безспорен остава изводът за това, че смъртта на пострадалия е настъпила в кратък интервал след нанесения му тежък и продължителен побой. Именно тези обстоятелства са несъвместими с дадените обяснения на подсъдимия, че Н. е бил бит от другиго, който е проникнал в дома му с цел да отмъщава на самия подсъдим. Присъствието на каквото и да е друго лице, нанасянето на такъв тежък и продължителен побой в сравнително малкото помещение не биха могли да останат без реакция от подсъдимия, който по негови твърдения е спял в същото това помещение в съседство с леглото, на което е легнал пострадалия. Алкохолното му опиване е определено от заключението по СПЕ като такова в „средна” степен, което не го е лишило от възможността да възприема правилно случващото се. От друга страна, ако неустановено лице е проникнало в дома на подсъдимия, за да му отмъщава за минали конфликти, то липсва логика побоят да бъде нанесен върху неговия гост, а не върху самия подсъдим. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия К. Н. и той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца. 3. По отношение на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание: Не се констатира наличие и на третото касационно основание, което не е изложено в жалбата, но се поддържа в съдебно заседание. Наложеното наказание „лишаване от свобода” в размер на 16 години не е явно несправедливо, тъй като в пълна степен отговаря на обществената опасност на престъплението и тази на подсъдимия. Отчетени са всички смекчаващи обстоятелства, като в съдебно заседание се изтъкват такива, които да не са били взети предвид при индивидуализацията на наказанието. Въззивният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство жестокостта и агресията, с която е извършено деянието /които не са елемент от квалификацията на престъплението/, както и характеристичните данни за подсъдимия, разкриващи го като избухлив, конфликтен, отмъстителен човек. Така индивидуализирано, наказанието не е явно несправедливо, тъй като освен с личността на К. Н. и деянието, е съобразено и с целите на чл. 36 от НК . Поради тези съображения ВКС не констатира да е налице което и да е касационно основание и въззивното решение следва да остане в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 240/ 26.07.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 384/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.