4 Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. С., 05.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 352 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Б. А. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Й., против въззивното решение № 704 от 9 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 853 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 56 от 27 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 138 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. Касационният контрол е допуснат с определение № 908 от 16 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос дали след смъртта на облагодетелстваното лице неговите наследници дължат издръжка на дарителя. По поставения въпрос касаторката сочи, че наследниците на надареното лице не са страни по облигационната връзка, поради което те могат да са носители на правното задължение само ако издръжката е биле поискана приживе на наследодателя и именно той е отказал да я даде или пък е давал издръжка и след неговата смърт, въпреки продължаващата нужда, неговите наследници отказват да изпълняват това правно задължение. Ответницата Д. А. П. с адрес за призоваване в[населено място] – адв. М. С., чрез процесуалния си представител адв. М. С., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че задължението за касаторката е възникнало когато дарителката е изпаднала в нужда и е поискала издръжка; налице са всички основания за отмяна на дарението. С решението си въззивният съд приел, че пет месеца преди подаването на исковата молба надареният – баща на касаторката, починал; дарителката заболяла още през 2002 г.; от втората половина на 2007 г. дарителката се грижела за сина си; след смъртта на надарения касаторката дала на баба си 400 лева от полученото увеличение на пенсията на наследодателя; след покана касаторката не изпълнила задължението си да дава издръжка, поради което искът за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е основателен. Съдебната практика по поставения правен въпрос е уеднаквена със съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Така в решение № 894 по гр.д. № 3132 за 2008 г. на ІІ ГО и в решение № 1031 по гр.д. № 4849 за 2008 г. на І ГО се приема, че дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за стореното дарение. Моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства – изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД с отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат правното задължение да са признателни на дарителя за дарението, тъй като към момента на откриването на наследството праводателя им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях. Касационният съд в настоящия си състав възприема напълно даденото разрешение на поставения материалноправен въпрос. Касационната жалба е основателна. Съдът е сезиран с иск за отмяна на дарение по реда на чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД. В исковата си молба ответницата в касационното производство сочи, че дарила на сина си Б. Б. И. собствената си ½ идеална част от недвижим имот; от 2002 г. здравословното състояние на ищцата прогресивно се влошавало и следвало да бъдат приемани медикаменти ежедневно; получаваният доход от ищцата е крайно недостатъчен; от началото на 2008 г. ищцата е в безизходно положение и взема лекарства под необходимата доза, което допълнително влошава здравето й; това състояние мотивирало ищцата след смъртта на сина й да потърси помощ от касаторката, но тя отказала да предоставя издръжка. По делото е установено, че надареното лице – син на ищцата и баща на касаторката, починал на 13 април 2008 г. С нотариална покана, получена от касаторката на 5 септември 2008 г., ищцата поканила касаторката да й заплаща месечна издръжка от 200 лева и заявила, че в противен случай ще предприеме действия по разваляне на договора за дарение. Исковата молба е подадена на 30 септември 2008 г. В съдебно заседание ищцата заявява, че изпаднала в затруднение от м. септември 2007 г., като болния й син починал при нея; не е получавала издръжка от покойния си син; не е искала разваляне на дарението, защото се надявала синът й да оздравее; била предприела мерки синът й преди смъртта си да прехвърли обратно имота на нея, но било много късно. Предвид дадения отговор на поставения материалноправен въпрос и безспорното обстоятелство, че ищцата не е поискала издръжка от надареното лице, следва да се приеме, че касаторката не е встъпила в правно задължение да предоставя издръжка на лицето, дарило имот на покойния й баща. Касаторката е поддържала възражението, че не е искана издръжка от надареното лице докато то е било живо, заявено в отговора на исковата молба чрез поставените въпроси към ищцата, както и във въззивната жалба чрез оплакването, че не са обсъдени възраженията й в отговора по реда на чл. 131 ГПК. Възражението е основателно, защото ищцата не е поискала издръжка от надарения преди неговата смърт, а недаването на такава от наследницата му след смъртта на надарения не представлява неизпълнение на правно задължение, преминало към нея със смъртта на наследодателя й. При тези съображения атакуваното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК съдът постановява ново, с което предявеният иск се отхвърля. Касаторката не претендира присъждане на разноски за касационното производство, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 704 от 9 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 853 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А. П., Е. [ЕГН], с адрес в[населено място], [улица], с адрес за призоваване в[населено място], [улица], ет. 1, офис 1 и 2 – адв. М. С., против Д. Б. А., с адрес в[населено място], [улица], за отмяна на основание чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД на дарението, извършено от Д. А. П. на Б. Б. И. с нотариален акт № 627, т. ІІІ, дело № 976 от 1997 г. от 27 ноември 1997 г. на нотариус при районния съд в[населено място], на собствената й ½ идеална част от дворно място от 1755 кв.м., съставляващо парцел V, пл. № 113 в кв. 20, ведно с построената в същото място къща от три стаи и мазе, и навес, по регулационния план на[населено място], общ. Тервел. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: