7 Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 26.06.2025 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1290 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Гелд маркет“ ЕООД, [населено място] чрез процесуални представители адвокат Т. Ф. и адвокат С. Б. срещу решение № 95 от 23.05.2023 г. по в. гр. дело № 54/2023 г. на Окръжен съд – Габрово, 2 състав, с което след частична отмяна на решение № 587 от 07.12.2022 г. по гр. дело № 1414/2022 г. на Районен съд – Габрово ответникът „Гелд маркет“ ЕООД е осъден да заплати на [община] следните суми: на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер 14 882,40 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване без основание на общински терен ПИ с кадастрален идентификатор № 14218.505.103 по КККР на [населено място], върху който е изграден магазин за хранителни стоки, находящ се на [улица]с кадастрален идентификатор № 14218.505.103.6, за периода 01.08.2017 - 31.07.2022 г., ведно със законна лихва от 12.08.2022 г. до окончателното заплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 613,90 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.03.2022 г. - 12.08.2022 г. върху дължима главница от 13 394,16 лв. за периода 01.08.2017 г. - 28.01.2022 г.; сумата 1 998 лв. – разноски по делото за двете инстанции. Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съдебен акт противоречи на разпоредбите на чл. 63 и сл. и чл. 79 ЗС. Излага доводи, че постройката е с траен градоустройствен статут от 16.02.1995 г. до 19.06.2003 г., когато е одобрен новият регулационен план на града, поради което отношенията между собственика на терена и собственика на сградата се уреждат съобразно чл. 63 и сл. ЗС. Касаторът поддържа, че въззивният съд в нарушение на чл. 2, чл. 5, чл. 7, чл. 10, чл. 12 и чл. 235 ГПК не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа връзка, доводи и възражения на страните, не е обсъдил протокол № 3/16.02.1995 г. на [община], с който се променят инвестиционните предвиждания, нито заключението на съдебно-техническата експертиза. Ответникът [община] /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на въззивното решение, тъй като е законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че през 2003 г. е влязъл в сила нов регулационен план на града, който не запазва придобития преди това траен градоустройствен статут на магазина, поради което не са изпълнени изискванията на § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Релевира доводи, че отразяването на обекта в одобрената КККР не създава градоустройствен статут, както и че, дори и изискванията на § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ да са изпълнени, възможността за запазването на временния строеж не означава, че неговият собственик може да го държи в чуждия имот и да ползва терена безвъзмездно, тъй като „Гелд Маркет“ ЕООД не е суперфициарен собственик – не притежава право на строеж, нито придобито автоматично на основание факта, че е закупена вече построена сграда, нито въз основа придобивна давност, именно поради статута на сградата на временен строеж. С определение № 2634 от 14.10.2024 г. по т. дело № 1290/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 95 от 23.05.2023 г. по в. гр. дело № 54/2023 г. на Окръжен съд – Габрово, 2 състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, относим към правомощията на въззивния съд: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, доводи и възражения на страните поотделно и в тяхната съвкупност? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Магазинът за хранителни стоки на [улица], [населено място] е преустроен като такъв през 1993 г. съгласно разрешение за строеж № 78 от 12.04.1993 г., издадено на [община]. След извършване на преустройството и издаване на разрешението за ползване магазинът е актуван като общинска собственост с АОС № 66/18.10.1994 г. С договор, сключен на 19.06.1995 г. между [община] като продавач и „Гелд маркет“ ЕООД като купувач, ответникът /настоящ касатор/ е придобил правото на собственост върху магазина за хранителни стоки и към момента на постановяване на въззивното решение е негов собственик. Теренът, върху който е построен процесният магазин, е собственост на ищеца и е актуван като частна общинска собственост с акт № 1251 на 11.03.2009 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС като ПИ с идентификатор 14218.505.103 по КК на [населено място] /стар идентификатор: кв. 118, парцел 4/. Предвид изричното вписване в договора от 19.06.1995 г., че предмет на продажбата е магазин без земя и без право на строеж върху терена, съдебният състав е заключил, че правото на строеж върху поземления имот /парцел/ не е прехвърлено на „Гелд маркет“ ЕООД с посочения договор за продажба, нито е придобито от дружеството на друго правно основание. Приел е, че е създадена разделна собственост и по делото не е установено съществуването на суперфициарна собственост, на основание на която за ответника като собственик на магазина да е възникнало правото по чл. 64 ЗС през исковия период да ползва общинския терен, върху който магазинът е построен. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза във въззивното решение е установено, че процесният магазин е недвижим имот с идентификатор 14218.505.103.6 по КК на [населено място], одобрена със Заповед РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор 14218.505.103, на един етаж с предназначение сграда за търговия; по сега действащия регулационен план на [населено място] за УПИ IV, кв. 118, II етап, III част обектът се засяга от уличната регулация на [улица] / [улица]/; по действащия застроителен план на [населено място] за подобен вид обекти не се предвижда застрояване. Прието е, че процесният обект, представляващ масивна сграда, изградена монолитно със смесена конструкция в съответствие с действащите по ЗУТ норми, с търговско предназначение „Магазин за хранителни стоки“, не се запазва по регулационния план на [населено място] и следва да съществува до реализиране на предвиденото по плана мероприятие. Изводът за основателност на иска по чл. 59 ЗЗД поради това, че теренът под магазина е ползван от „Гелд маркет“ ЕООД без основание през исковия период, е аргументиран с обстоятелството, че процесният магазин е разположен върху общински терен, за него не е установен траен градоустройствен статут в съществуващия му вид при условията на § 50а ПЗР ЗТСУ и § 6а ППЗТСУ, респ. §17 ПР на ЗУТ, нито на ответника /настоящ касатор/ е учредено право на строеж върху общинска земя при условията на ЗДС или ЗОС. Изложени са и съображения, че собствеността на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут с оглед липсата на провеждане на процедура по § 50а ПЗР ЗТСУ и § 6а ППЗТСУ, респ. § 17 ПР на ЗУТ, изключва възможността правото на строеж да бъде придобито въз основа на давностно владение. Посочено е, че правото на строеж не може да бъде придобито чрез давностно владение, тъй като със законовите промени през 1998 г. във връзка със застрояване на населените места, за постройки без траен градоустройствен статут, изградени върху държавни или общински терени, е създаден специален режим по § 50а ПЗР от ЗТСУ. Ползвателите могат да придобият правото на строеж за тези постройки при провеждане на процедурата по § 50а ПЗР от ЗТСУ или правото на собственост върху терена, като го изкупят по реда на § 5, ал. 7 . След влизане в сила на ЗУТ такъв заварен обект може да придобие траен градоустройствен статут само при условията на § 17, ал. 2 ЗУТ, без значение дали е движима или недвижима вещ. С нормативната уредба е създадено изключение, че когато сградата и земята принадлежат на различни лица, това е възможно само при наличие на право на строеж. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за недължимост на претендираното обезщетение поради това, че обектът е непреместваем, по аргумент, че обезщетението е за ползване на терена, върху който е вещта и от който общината е лишена. Посочил е за ирелевантно плащането от ответника /касатор/ на дължимите данъци за магазина и нанасянето му в КК със самостоятелен идентификатор, тъй като същите не обосновават, че ответникът /касатор/ ползва процесния общински терен като суперфициарен собственик. По релевантния процесуалноправeн въпрос: Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор и в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, напр. решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Възприето е, че при отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и доводите в отговора на въззивната жшалба всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, възражения и доводи на страните /както на ищеца, така и на ответника/ съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Съдът следва да отрази в мотивите на решението преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази дейност на въззивната инстанция трябва да бъде осъществена при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК и ограниченията при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса. По правилността на въззивното решение: Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС и дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба доводи. Въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като не е направила пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, не е обсъдила и преценила заключението на съдебно-техническата експертиза в пълнота и поясненията на вещо лице инж. Б. Й. И. в открито съдебно заседание на 04.05.2023 г. във въззивното производство заедно с останалите доказателства. Съдебният състав не е обсъдил изложеното в обстоятелствената част на заключението, че процесният имот е придобил траен градоустройствен статут през 1995 г. преди сключване на договора за покупко-продажба на дълготрайни материални активи на 19.06.1995 г. въз основа на решение по протокол № 3 от 16.02.1995 г. на ЕСКИТ за изменение на ЗРП за част от кв. 71 по плана на ЦГЧ на [община], като парцел XXI, отреден за жилищно строителство, се преотрежда за жилищно строителство и търговия, и северната регулационна граница на парцела се измества към парцел I, отреден за хотелски комплекс и се предвижда едноетажно застрояване за търговски обект, долепен до северната стена на 4-етажния жилищен блок, като с това решение се създава траен градоустройствен статут на процесния магазин. Във въззивното решение липсва аргументация дали въззивният съд възприема заключението на съдебно-техническата експертиза или не го възприема и на какво основание. Въззивната инстанция е следвало да проследи промяната в застроителния и регулационен план за мястото, върху което е изграден магазинът – предмет на договора за продажба от 19.06.1995 г., за целия период от 12.04.1993 г. /датата на издаване на разрешението за строеж – преустройство на павилиона в магазин/ до 31.07.2022 г., да установи дали е извършено изменение на влезлия в сила застроителен и регулационен план преди сключване на договора за продажба на дълготрайни материални активи от 19.06.1995 г., дали магазинът е придобил траен градоустройствен статут преди продажбата му, дали е налице някоя от хипотезите на чл. 48, ал. 1, т. 7, 8 и 9 ППЗТСУ /редакция към датата на изменение на ЗРП/, т. е. по какъв начин се засяга магазинът от предвижданията на плана през 1995 г., дали с изменението на ЗРП през 1995 г. магазинът се запазва като сграда и се включва в системата за застрояването или се запазва за определен срок, дали магазинът е придобил траен градоустройствен статут и след това е продаден от [община] на ответното дружество /настоящ касатор/. Преценката за приложение на § 50а ПЗР ЗТСУ и § 6а ППЗТСУ, респ. §17 ПР на ЗУТ е следвало да бъде извършена след установяване на посочените обстоятелства. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал. 2 ГПК и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивната инстанция следва да установи горепосочените обстоятелства, да обсъди заключението на съдебно-техническата експертиза в пълнота и поясненията на вещо лице инж. Б. Й. И. в открито съдебно заседание на 04.05.2023 г. заедно с останалите събрани по делото доказателства, а при преценка за непълнота на заключението да допусне съдебно-техническа експертиза. С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по исканията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд по правилата на чл. 78 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция ще следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 95 от 23.05.2023 г. по в. гр. дело № 54/2023 г. на Окръжен съд – Габрово, 2 състав. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Габрово за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.