Р Е Ш Е Н И Е № 427/2015 София, 22.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 3005/2015 година. Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК . Образувано е по молба на адв.Л.Г. – пълномощник на С. Д. Л. за отмяна на влязлото в сила решение № 244/ 30.07.2013 год.,постановено по гр. дело № 1807/2011 год. на Ломски районен съд,с което е допусната на основание чл.34 от ЗС във вр.чл.26 и сл.СК/отм./ съдебна делба при равни права – по ½ ид.ч. за Л. Н. и С. Д. Л. на недвижим имот – самостоятелен трети етаж от сграда,представляващ жилище със застроена площ 85,91 кв.м.,с идентификатор 44238.505.6226.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед № РД-18-5/ 26.01.2009 год.на изп.директор на АГКК,с административен адрес – [населено място], [улица],ет.3 в сграда № 1,с предназначение-жилище,апартамент,на едно ниво,разположени в ПИ с идентификатор 44238.505.6226 при съседи : на същия етаж – няма,под обекта 44238.505.6226.1.1,над обекта – няма. Поддържа се,че е налице ново обстоятелство относно фактическата раздяла между страните,станало й известно на 20.11.2014 год.,когато получила чрез пълномощника си отговора на Л. по повод предявените искания за сметки на основание чл.346 ГПК.Съдът не се е съобразил с този именно факт на продължителна фактическа раздяла,твърдян от нея още с възражението й срещу допускането на делбата на недвижимия имот,който е от съществено значение за крайния извод чия е собствеността на делбения имот,т.е. за оборване презумпцията по чл.19,ал.1 СК/отм./ Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответникът по молбата за отмяна счита същата за неоснователна,тъй като „новооткритото обстоятелство”продължителна фактическа раздяла е било предмет на разглеждане в инстанционното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е прието ,че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 27.06.2000 г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 23.05.2007 г. Преди сключване на брака, съпругата с н.а. № 199, т.І от 06.07.1998 г. купува дворно место, съставляващо имот 1030, включено в парцел ІV-„за обществени организации и административни сгради” от кв.216 по плана на [населено място], ведно с построената в него къща, състояща се от два дюкяна, жилище на втория етаж със застроена площ 70 кв.м., тавански етаж със застроена площ 41 кв.м. и мазе от 20 кв.м. под къщата, стопанска постройка от 24 кв.м. и стопанска постройка от 5 кв.м. С разрешение за строеж № 40 от 09.07.2002 г. е разрешено преустройство на съществуваща полумасивна сграда и пристройка на три етажа по одобрен проект. С акт за приемане на конструкция от 21.07.2004г. е констатирано изграждането на сградата с надстройката и пристройката до степен на груб строеж с покрив. Новия строеж е въведен в експлоатация с удостоверение за ползване № 32 от 16.11.2007г. На 09.07.2004г. молителката е сключила договор за заем и е вписала ипотека върху имота си, която е заличена поради изплащане на заема на 11.07.2007 г. Според изявленията на съпрузите, фактическата раздяла между тях е настъпила през 2003г., но и през 2004г. бившият съпруг идвал на строежа. Купувал е материали – петметрови греди и циментови керемиди за покрива и тухлички за декорация на сградата. Прието е, че третия етаж съставлява самостоятелно жилище,което е строено в периода преди лятото на 2004г., а молителката е теглила заем през м. юли 2004г., когато е приета конструкцията, т.е. когато обекта на собственост вече е възникнал. От разпита на доведените от нея свидетели се установява, че той е разходван за довършителните работи по строежа, т.е. след възникване обекта на собственост, включително и по третия етаж и за обзавеждането. Майката на молителката установява, че съпругът е идвал на строежа, но често е отсъствал, което не изключва приноса му в изграждането на третия етаж.Въз основа на гореизложеното съдът е приел,че процесния трети етаж е изграден в резултат на съвместен принос и на двамата съпрузи,макар и да са били във фактическа раздяла,тъй като въпреки,че не са живеели като семейство,съпрузите са запазили добрия тон помежду си и са били отговорни и двамата към започнатия строеж,като всеки от тях е осигурявал средства и материали за довършване на строежа. Молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства ,които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора,т.е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай такива нови обстоятелства и писмени доказателства не са налице, тъй като твърдяното с молбата за отмяна „новооткрито обстоятелство”продължителна фактическа раздяла не е от такъв характер и не би довело до други правни изводи от приетите от въззивния съд в съдебното решение.Освен това при разглеждане на спора по същество „новооткрито обстоятелство” е било известно на съда и той се е произнесъл по него,т.е. няма характер на новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. Твърденията в молбата за отмяна, касаещи правилността на атакуваното решение не подлежат на обсъждане в настоящото извънинстанционно производство по чл. 303 - чл. 309 ГПК, тъй като с него не се дублира касационното обжалване на решенията.Отмяната по чл.303 и сл.ГПК съставлява самостоятелно производство,което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения,които не съответстват на действителното правно положение,като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303 и чл.304 ГПК причини,а допуснатите при обсъждането на доказателствения материал процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон,не са сред предвидените в закона основания за отмяна на влезли в сила решения.Тези пороци на решението се отстраняват по пътя на инстанционния контрол. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. Л. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 244/ 30.07.2013 год.,постановено по гр. дело № 1807/2011 год. на Ломски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 3