Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 240   София, 27 юли  2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети май ……........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева .................................                                     .. Севдалин Мавров .............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ...................................... НОХД № .. 226 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срока по чл. 421, ал.3, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК е постъпило искане от осъдения Н. Л. за възобновяване на неподлежащата на проверка по касационен ред и влязла в сила присъда № 93 от 10.09.08 год., постановена по НОХД № 330/08 год. по описа на Самоковския районен съд. Сочат се всички основания по чл. 348, ал.1 НПК. Иска се да се възобнови делото, съдебният акт да се отмени и на осн. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, вр. чл. 9, ал.2 НК Л. да се оправдае по повдигнатото му обвинение. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и направеното искане, намира следното: Производството е протекло при условията на съкратеното съдебно следствие. С присъдата осъденият е признат за виновен в това, че на 22/23.06.08 год. в гр. С., от кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Струма” и ул. „Братя Миладинови” е отнел чужда движима вещ – метален /чугунен/ капак за улична шахта, на стойност 108.00 лв., собственост на „ВиК” ЕООД София – район Самоков от владението на Е. М. – МОЛ на „ВиК” без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършването на кражбата е използвал МПС – л.а.м. „ВАЗ – 2105” с рег. № С* поради което и на осн. чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл. 194, ал.1 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл и по разноските. Съдебният акт не е обжалван или протестиран и е влязъл в сила. На осн. чл. 371, т.2 НПК Л. изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което се е възползвал от привилегията на чл. 373, ал.2 НПК наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Той е издирен и заловен благодарение на очевидец на кражбата, който своевременно е уведомил органите на полицията за извършването й. Полицейските служители предприели бързи издирвателни мероприятия. Посетили местопроизшествието, констатирали липсата на капака на уличната шахта, като от гражданина, подал сигнала, получили сведение за марката на автомобила и рег. му номер. След десетминутно обикаляне на района на друга улица спрели колата. Проверили документите на автомобила и водача и накарали последният да отвори багажника. Констатирали предмета на кражбата и задържали Л. При тези признати факти е неоснователен доводът, че се касае до опит. С натоварването на капака за уличната шахта в багажника и предвижването на автомобила из улиците на гр. С. подсъдимият е прекъснал владението на МОЛ на „ВиК” ЕООД и е установил собствено такава върху предмета на престъплението, поради което кражбата е довършена. Залавянето му се дължи на своевременно подадения сигнал и проведените бързи издирвателни мероприятия из улиците на града. Не е основателен и доводът, че е следвало да се приложи по-леко наказуемата разпоредба на чл. 197, т.3 НК, тъй като осъденият доброволно е предал отнетата вещ. Преди задържането на Л. служителите на полицията са били предварително информирани, че в багажника на леката кола с конкретизирани марка и рег. номер е натоварен предмета на престъплението. Ето защо не е реализирана хипотезата на „върната” или „заместена” вещ доброволно от осъдения или негови близки. На трето място случаят не е малозначителен и неговата обществена опасност не е явно незначителна. Действително предмета на престъплението е с ниска стойност, но изключително високата динамика на този вид деяния и основателния риск, който създават за живота, здравето и имуществото на гражданите, обосновават значителната обществена опасност на този вид престъпни деяния. Л. е осъден на три месеца лишаване от свобода. По-леко наказание с оглед извършеното квалифицирано престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 НК и условията по чл. 55, ал.1, т.1 НК не е предвидено в закона. Ето защо същото не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5 НПК. При разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения от кръга, посочени в чл. 348, ал.3 НПК. При тези съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. С. Л. за възобновяване на НОХД № 330/08 год. по описа на Самоковския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................