5 Р Е Ш Е Н И Е № 480 София, 29 ноември 2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година и в състав: Председател: Иван Недев Членове: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при секретар Аврора Караджова и с участието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията И. М. Недев наказателно дело № 365/2010 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия С. К. Д. против въззивно решение № 73 от 19.V.2010г. по внохд 58/2010г. на АС-Бургас с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Съображенията са за несъставомерност на деянието от субективна страна – подсъдимият нито е искал, нито е допускал престъпния резултат. А наложеното наказание е явно несправедливо, защото при преквалификация на деянието като по-леко престъпление – по чл.133 НК, то очевидно не съответства на извършеното престъпление. Исканията на подсъдимия и защитата му са наложеното наказание да бъде намалено чувствително и чрез преквалификация, и при повече снизходителност към него. Прокурорът е на становище решението да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на решението в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С присъда №83/22.ІІ.2010г. по нохд 349/2009г. на ОС-Бургас подсъдимият С. К. Д. е признат за виновен и осъден по чл.131а, предл.І-во във вр. с чл.128,ал.2, предл. последно, ал.1, чл.29,ал.1,б.„б” и чл.54 НК на 8(осем) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода в затвор от закрит тип и първоначален строг режим за това, че на 9.ІХ.2009г. в Бургас, ж.к. „И.”, при условията на опасен рецидив причинил на Л.И.Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия, като му нанесъл удар с нож в областта на гърдите, чиято последица са прободна рана в лявата гръдна половина в трето междуребрие по мамиларната линия, проникваща в гръдната кухина и пробождане на горния лоб на левия бял дроб по цялата дебелина. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение за опит за убийство на пострадалия по чл.116,ал.1,т.12, предл.І-во във вр. с чл.115, чл.29,ал.1,б.„б” и чл.18 НК. По повод протест в оправдателната част и въззивна жалба от подсъдимия в осъдителната с решението, предмет на настоящето производство, присъдата е потвърдена. Доводите по касационната жалба за преквалификация на деянието като непредпазливо престъпление са поддържани и пред въззивната инстанция. Обсъдени са внимателно и задълбочено, като в решението, съгласно чл.339,ал.2 НПК, са посочени основанията, поради които съдът не ги е възприел. При приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства след анализ на всички доказателства по делото, преценявани поотделно и в съвкупност, в съгласие със смисъла на закона и практиката по приложението му съд е направил решаващия извод, че на инкриминираните дата и място подс.Д. е причинил умишлено тежка телесна повреда на пострадалия, като е действал при условията на опасен рецидив. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. При постановяване на решението няма допуснати нарушения на процесуалните правила и още по-малко такива, които да ограничават процесуални права на жалбоподателя. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание обаче е основателно, защото то очевидно не съответства на конкретно извършеното престъпление от подсъдимия. Наистина касае се до причиняване на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия, но благодарение на своевременната и компетентна лекарска намеса, то е преодоляно. Подсъдимият и пострадалия са близки приятели и колеги по съдба – наркозависими. Те са запазили отношенията си, въпреки инцидента по между им. Тези обстоятелства, наред и с установените и посочени от съда по същество смекчаващи, дават основание за извод, че наложеното на подсъдимия наказание следва да се намали. А като се има предвид, че до сега той е търпял ефективно лишаване от свобода за срок 6 и 7 месеца, ВКС намира, че целите на наказанието по чл.36 НК са постижими и с определяне на наказанието в размер на минимума на санкцията по чл.131а, предл.І-во НК в редакцията до ДВ, бр.26/2010г. – 5 години. На този извод не противоречат посочените от съда по същество отегчаващи обстоятелства, пред вид безспорното за търпените до сега наказания от С.Д., както и възприетото от тази инстанция, че след деянието е предложил на пострадалия да му помогне. Доводите за прилагане правилата по чл.55 НК са неоснователни, както и правилно е приел въззивния съд – не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да правят предвидения от закона минимум на наказанието несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия престъпление. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.3 във вр. с ал.2,т.1 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав Р Е Ш И: Изменя въззивно решение № 73 от 19.V.2010г. по внохд 58/2010г. на АС-Бургас като намалява наложеното на подсъдимия С. К. Д. наказание лишаване от свобода на 5(пет) години. В останалата част посоченото решение оставя в сила. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: