Р           Е          Ш           Е          Н          И           Е                                                         №   401                                           гр. София    08.06.2010 г.                                      В      ИМЕТО     НА      НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 11 май през 2010 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №40/09 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Е. П. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №4031/07 г., на осн. чл. 280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос: представлява ли увреждането на здравето на ищцата, изразяващо се в обостряне на налично заболяване, с преминаване в тежка / високорискова при данните от медицинската документация и експертиза/ форма, трудова злополука по см. на чл.55, ал.1 от КСО е от значение за точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл.200 от КТ. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Специалицзирана д. г. №112, гр. С. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: За да отхвърли иска с пр. осн. чл.200 от КТ, предявен от касаторката срещу ответника за спорния пред инстанцията размер от 1100 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, въззивният съд е приел, че такава не е установена по делото. Ищцата е получила след извършени ремонтни работи в предприятието обостряне на заболяването си ИБС, стабилна стенокардия с преминаване в тежката му форма – нестабилна стенокардия, но то не е внезапно по см. на чл.55, ал.1 от КСО, защото не се установяват нови и неочаквани прояви на болестта. Ищцата е била лекувана от острата форма на заболяването година преди процесната му проява. Не е установено със съответни медицински документи на ищцата да е причинена и твърдяната временна неработоспособност, като резултат от увреждането/ обострянето/. Тези изводи на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: В исковата молба се твърди и установява по делото, че ищцата е с 65 % намалена работоспособност, поради общи заболявания: генерализирана остеопороза с патологични фрактури, ИБС – стабилна стенокардия, синусова брадикардия, състояние след остър коронарен синдром, намалено зрение на лявото око. Противопоказни за нея условия на труд са: тежък физически труд, психическо натоварване, вдигане на тежко, на височини – ЕР №2516/5.1105 г. и медицинска експертиза по делото. В началото на учебната 2005-06 г., през м.09.05 г. след ползването на годишния отпуск, като учителка при ответника била включена в ремонтните работи на сградата – измазване на стените с латекс и миене на прозорци, изискващи повишено физическо усилие. Качвала се на подвижна стълба, за да измазва стените от тавана до пода и да мие големи прозорци /св. Крумова, П. , М. /. Последната сочи, че макар със здравословни оплаквания, ищцата не била освободена от ремонтните дейности; освободени били единствено работещите през този период с деца учители. От епикриза на МБАЛ, база ІІ – София се установява, че ищцата е била на болнично лечение там от 15.09. до 20.09.05 г. по повод изявена типична стенокардна симптоматика със зачестяване на пристъпите и появата им в покой – ИБС, нестабилна стенокардия. Според безпротиворечивото заключение на единичната и тройна медицински експертизи: „причина за отключения нестабилитет на здравословното й състояние представляват противопоказни за нея дейности, а именно – миене на прозорци, боядисване с латекс”. Тези дейности са сериозни физически натоварвания за ищцата, при заболяването й; всяко надпределно физическо натоварване е причина за влошаване здравословното й състояние с възникване на нестабилитет на стенокардията – на л.54 от делото на РС. При тези данни, по наличието на тр. злополука, предпоставяща търсената с иска по чл.200 от КТ обезвреда, ВКС на РБ, намира следното: ищцата работи по тр. правоотношение с ответника като учител, видно от приложения тр. договор и производствена характеристика. Към момента на процесното обостряне на заболяването е извършвала ремонтни дейности в сградата на СДГ. На осн. чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа в интерес на предприятието, когато е причинило временна нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В случая при работа в интерес на предприятието / каквато безспорно е ремонтната/, ищцата е получила внезапно увреждане на здравето – възникване на остра форма на ИБС – нестабилна стенокардия, поставяща я във високорискова група болни, заради което е постъпила на болнично лечение на 15.09.05 г. – тройна експертиза. Експертизата е посочила още, че ИБС, като заболяване с общ характер, не е внезапно събитие, а многофакторен паталогичен процес. Острите й форми – състояние на остър коронарен синдром, каквото е процесното, и инфаркт на миокарда - обаче настъпват след провокиращи фактори, каквито в случая са ремонтните работи, и имат пристъпен и внезапен характер – епикриза от 15.09.05 г., медицински експертизи. В резултата на увреждането ищцата е била временно нетрудоспособна – в епикриза от 15.09.05 г., по пункт неработоспособност е констатирано временно изгубване на трудоспособността. Или налице е внезапно увреждане на здравето на ищцата станало при работата й в интерес на предприятието – работодател, което е причинило временна нетрудоспособност, като тр. злополука по см. на чл.55, ал.1 от КСО и чл.200 от КТ. От злополуката ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психичен дискомфорт от болестното й състояние, описано в медицинските експертизи и документи: задух, болка, отпадналост; увреждането / обостреното болестно състояние/, макар и временно, е определено от експертите като високорисково. Затова следва да й се присъди обезщетение в пълния спорен размер – 1100 лв., както и деловодни разноски от 300 лв., за адв. възнаграждение. Въззивното решение, с което искът е отхвърлен до този размер като неоснователен, е неправилно, следва да се отмени и да се постанови ново, за уважаване на иска. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд по гр.д. №4031/07 г. от 21.05.08 г. и вместо него постановява: ОСЪЖДА С. д. г. №112, гр. С., кв. Бояна да заплати на Е. Б. В. на осн. чл.200 от КТ сумата от 1100 / хиляда и сто/ лв., обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, както и деловодни разноски от 300 лв., а на републиканския бюджет, по сметка на ВКС – 91 лв. държавна такса. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: