4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 666 София, 13.07.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 461/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 11.01.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 15800/2011 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против определение от 17.09.2011 г. по гр. д. № 57746/2010 г. на Софийски районен съд, 76 състав, в частта, с която е върната исковата молба на дружеството по отношение на искането за признаване установено, че ответникът Г. А. Д. дължи разноски за заповедното производство по гр. д. № 4342/2010 г. по описа на Софийски районен съд в размер на сумите 482.56 лв. - държавна такса, и 826.54 лв. - адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага подробни съображения за неговата неправилност поради необоснованост и нарушения на закона. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Навеждат се твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по релевантен за изхода на делото процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, формулиран така : „ Следва ли в производството по предявен установителен иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.415ГПК съдът да разгледа и да се произнесе по искането за установяване съществуването на вземането за разноски, предмет на заповедта за изпълнение, или предметът на установителния иск по чл.422 ГПК следва ли да обхваща установяване съществуването на цялото вземане по заповедта за изпълнение, включително и присъдените в заповедното производство разноски, респ. допустимо ли е такова искане.”. За доказване на противоречивата съдебна практика по поставения въпрос са представени определения и решения на въззивни съдилища, както и определение № 417/03.06.2011 г. по ч. т. д. № 315/2011 г. на ВКС, І т. о. Препис от частната жалба е изпратен на ответника Г. А. Д. от [населено място], който не е заявил становище в срока по чл.276 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на [фирма] в частта относно искането за признаване установено по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК съществуването на вземане срещу длъжника Г. Д. за разноски в заповедното производство по гр. д. № 4342/2010 г., признати с издадена по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, Софийски градски съд е приел, че присъдените в заповедното производство разноски не са част от вземането по смисъла на чл.422 ГПК, за установяването на което е предвидена исковата защита по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК. Изразил е разбиране, че разноските представляват законна последица от издадената заповед за изпълнение, което предпоставя реализиране на отговорността за разноски в рамките на заповедния процес и обуславя недопустимост на самостоятелен иск за тяхното установяване. Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за включването на присъдените в заповедното производство разноски в производството по специалния установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК е значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е разрешен в противоречие с практиката в служебно известното на настоящия състав и представено с изложението определение № 417/03.06.2011 г. по ч. т. д. № 315/2011 г. на ВКС, І т. о. Определението е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което има характер на задължителна практика и е относимо към основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както неправилно счита жалбоподателят. При наличие на задължителна практика въззивното определение не може да се допусне до касационен контрол на другите поддържани основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Според разрешението, възприето в определение № 417/03.06.2011 г. по ч. т. д. № 315/2011 г. на ВКС, І т. о., присъдените в заповедното производство разноски не са част от вземането, предмет на издадената по реда на чл.410 ГПК или чл.417 ГПК и оспорена с възражение по чл.414 ГПК заповед за изпълнение, за чието установяване кредиторът има право да предяви специалния иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК; Самостоятелен установителен иск за разноските в заповедното производство не следва да се счита, че е предявен с исковата молба, но съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата по спора; Поради това исковата молба не подлежи на връщане в частта за разноските, ако едновременно с предявяването на иска по чл.422 ГПК е поискано произнасяне относно разноските. Настоящият състав на ВКС се присъединява към формираната с цитираното определение задължителна практика, с която е даден отговор на значимия и за конкретното дело процесуалноправен въпрос. Принципно правилно е изразеното от въззивния съд становище, че разноските в заповедното производство не съставляват част от вземането, предмет на съдебно установяване със специалния иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, макар да са включени в съдържанието на оспорената от длъжника заповед за изпълнение. Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/чл.417 ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя - кредитор иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК - и от изхода на исковия процес. Обвързаността на отговорността за разноски с окончателния изход на производството по иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК предполага съдът, разглеждащ иска, да се произнесе и по вземането на заявителя за разноски в заповедното производство. Предвид установения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Това искане няма характер на самостоятелен иск по смисъла на чл.422 ГПК, както неправилно е преценил въззивният съд. Целта на същото е да осигури процесуална възможност на сезирания с иска по чл.422 ГПК съд да се произнесе с решението си и по дължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение разноски, когато длъжникът ги е оспорил, а заявителят поддържа искането си за тяхното заплащане. Ето защо съдът, разглеждащ специалния иск по чл.422 ГПК, не може да върне исковата молба в частта относно искането за признаване на вземането за присъдените със заповедта за изпълнение разноски, тъй като в противен случай би бил в невъзможност да разпредели с решението си отговорността за разноски в заповедното производство съобразно изхода на спора по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК. Като е потвърдил първоинстанционното определение за връщане на исковата молба в частта относно искането на [фирма] за разноски в заповедното производство, Софийски градски съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска за съществуване на вземането, предмет на издадената в производството по гр. д. № 4342/2010 г. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с произнасяне и по отговорността за присъдените със заповедта разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 11.01.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 15800/2011 г. на Софийски градски съд, и потвърденото с него определение от 17.09.2011 г. по гр. д. № 57746/2010 г. на Софийски районен съд, 76 състав, в частта, с която е върната исковата молба на [фирма] по отношение на искането за установяване на вземане за разноски в производството по гр. д. № 4342/2010 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :