Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр. София, 13 март 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари двехиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 33 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство, по реда чл.346, т.2 и сл. от НПК, е образувано по самостоятелни жалби на подсъдимата Ц. В. и на защитника адв. Л. Г. против въззивна присъда № 190/21.09.2018 г., постановена по внохд № 2893/2018 г. по описа на Софийски градски съд. В двете жалби и допълненията към тях изрично са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, които са подкрепени с идентични доводи. Посочено е, че въззивният съд в нарушение на материалния закон е приел, че извършеното престъпление не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК, поради което неправилно подсъдимата е призната за виновна по основния състав на чл. 209, ал.1 от НК, а не по привилегирования – по чл.209, ал.3 от НК. Според жалбоподателите, наред с неправилната правна квалификация на извършеното престъпление, на подсъдимата е определено и наложено явно несправедливо наказание, като не са оценени в достатъчна степен наличните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като от мотивите не ставало ясно и защо в случая приложението на разпоредбата на чл.55 от НК е по-благоприятно от нормата на чл.58а, ал.1 от НК. По този начин се поддържа и оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на мотиви по отношение индивидуализацията на наложеното наказание. Претендира се да се отмени или измени присъдата като на В. се наложи по-леко наказание - пробация. В съдебно заседание подсъдимата и назначеният й за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв.З. Л. поддържат депозираните жалби и молят те да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: По реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, с присъда от 02.03.2018 по нохд № 21861/2017 г. на РС - София, след като подсъдимата Ц. В. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е призната за виновна в това, че : - в периода 20.11. – 27.11.2015 г. в [населено място] в маловажен случай, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение на 20.11.2015 г. у Н. К. – кредитен инспектор в [фирма] и на 27.11.2015 г. у К. К. – кредитен консултант в [фирма], че е лицето Й. В., както и че има намерение да се задължи и да погасява вноските си по договорите за потребителски кредит за сумата от по 500 лв., за което разполага с парични средства и с това е причинила вреда в размер на 1 000 лв., на [фирма] и [фирма] по 500 лв., поради което и на основание чл.209, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на „чл.58а, ал.4, вр. с ал.1 от НК” е осъдена на пробация – задължителна регистрация по настоящия адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете за срок от по две години, като е оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. - на 27.11.2015 г. при условията на продължавано престъпление е съставила неистински частни документи – предложение за сключване на паричен заем от името на Й. В. и договор за паричен заем, на които е придала вид, че са съставени и подписани от Й. В. и ги е употребила пред К. К. – кредитен консултант в [фирма], за да докаже, че съществува правно отношение между [фирма] и Й. В., поради което и на основание чл.309, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1 т.2, б. „Б” от НК е осъдена на пробация – задължителна регистрация по настоящия адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете за срок от по осем месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК на В. е определено едно общо най-тежко наказание пробация, с двете задължителни пробационни мерки с продължителност от по две годни. С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на [фирма] и [фирма] сумата от по 500 лв., представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на съответното деяние – 20.11.2015 г. и 27.11.2015 г., както и 50 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове и направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 145,02 лв. По протест на прокурор от РП - София за отмяна приложението на привилегирования състав на измамата, с искане за промяна на правната квалификация, съобразно първоначално повдигнатото обвинение по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК е образувано внохд № 2893/2018 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.1 от НПК е отменена първоинстанционната присъда в частта, с която е прието, че измамата представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК подсъдимата е осъдена на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание от 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по нохд № 325/2015 г. на РС - Сандански наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което е било отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години и четири месеца, отново при първоначален общ режим. В останалата част – относно престъплението по чл.309, ал.1 вр. с 26, ал.1 от НК, първоинстанционната присъда е потвърдена, т.е. въззивният съдебен акт в тази му част е с характер на решение, поради което не подлежи на касационна проверка и е влязъл в сила. В рамките на установената фактическа обстановка касационният състав намира, че правилно въззивният съд е приложил материалния закон, като е приел, че с поведението си подсъдимата В. е осъществила състава на престъплението по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Настоящият състав не споделя застъпеното в жалбите становище, че извършената от подсъдимата измама представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НПК. При решаването на този въпрос, за разлика от първоинстанционния съд, въззивният състав е взел предвид всички обстоятелства по делото, които не водят до извод за значително по-ниска степен на обществена опасност сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Действително, получената от подсъдимата сума от 1 000 лв., след сключване на двата договора за потребителски кредит на името на нейната приятелка – св. В., не е висока, но тя надвишава двукратния размер на минималната работна заплата за страната към инкриминирания момент. Това, че паричната равностойност на предмета на престъплението е постъпила в патримониума на подсъдимата чрез две отделни изпълнителни деяния, по никакъв начин не обосновава по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост на извършеното престъпление. Напротив, осъществяването на две деяния, при условията на продължавано престъпление, наред с предходното осъждане на В. – само няколко месеца по-рано, като настоящите са извършени в изпитателния срок по чл.66 от НК, са красноречиво доказателство за трайно изградените у нея престъпни навици. Следователно, визираните обстоятелства, сами по себе си и в съвкупност с останалите, с оглед начина на извършване на престъплението и стойността му, не дават основание да се приеме наличието на квалифициращия признак „маловажен случай”. В заключение следва само да се отбележи, че принципно невъзстановяването на причинените имуществени щети не води до отказ за приложението на намалена отговорност, а още по-малко до приемането му като отегчаващо отговорността обстоятелство, както въззивният съд неправилно е отразил в мотивите си, позовавайки се на „установената съдебна практика”, каквато не съществува. Изложените от градския съд съображения при индивидуализацията на наказанието са не само твърде лаконични, но в случая отсъства дължимата аргументация най-вече относно продължителността на лишаването от свобода, което е довело до неправилното определяне размера на наложеното наказание. При установените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и предвид реда на протичане на съдебното производство пред първоинстанционния съд – по чл.371,т.2 от НПК, въззивният състав, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК и задължителните указания, дадени в ТР № 2/19.06.2015 г. по т.д № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС, е бил длъжен да направи преценка коя от двете разпоредби – на чл.55, ал.1, т.1 от НК или на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК, според конкретните обстоятелства по делото и спрямо конкретния деец е по-благоприятна, тъй като не винаги приложението на чл.55 от НК води до определянето на по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода. И това е така, тъй като в конкретния казус ако въззивният съд беше приел, че са налице условията на чл.54 от НК, а не на чл.55 от НК и бе определил размера на лишаването от свобода в границите - по-малко от година и три месеца до минималното предвидено в чл.209, ал.1 от НК наказание от една година, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с една трета, би се стигнало до налагането на по-ниско наказание от действително наложеното на подсъдимата – 10 /десет/ месеца лишаване от свобода. Този порок на присъдата може да бъде отстранен, без да се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Тъй като касационният състав се солидаризира с градския съд относно утвърдените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават извод за несъразмерна тежест на най-лекото предвидено в закона – в случая наказание от една година лишаване от свобода, то за извършеното от В. престъпление следва да й бъде определено наказание от 7 /седем/ месеца лишаване от свобода, което се явява в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.4 от НК. Според касационния състав така определената санкция от 7 /седем/ месеца лишаване от свобода в максимална степен ще съдейства за постигане на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. Предходното условно осъждане на подсъдимата прави безпредметно обсъждането на евентуалното приложение на чл.66 от НК по отношение на така определеното наказание. Намаленият размер на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК обуславя и корекция на общото - при условията на чл.23, ал.1 от НК, най-тежко наказание, което също следва да се намали на 7 /седем/ месеца лишаване от свобода. Това не води до промяна на определения първоначален „общ” режим на изтърпяване, а и на режима на постановеното за изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, които са в съответствие с действително приложимата в случая разпоредба на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, а не с неправилно посочената на два пъти в присъдата норма на „чл.57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС”, в който смисъл обжалвания въззивен съдебен акт също следва да бъде изменен. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.4, пр.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 190/21.09.2018 г., постановена по внохд № 2893/2018 г. по описа на Софийски градски съд, като намалява наложеното на подсъдимата Ц. В. В. за престъплението по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК наказание и определеното при условията на чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода на 7 /седем/ месеца и неговото изпълнение, както и на приведеното в изпълнение по чл.68 от НК предишно наказание, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: