Р Е Ш Е Н И Е   № 129   София,  10 април 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на осемнадесети март двехиляди и девета  година в състав:                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                            ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                 Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 87/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения К. Р. М. за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлото в сила въззивно решение № 1* от 1.08.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 209/2008 год. на Врачанския окръжен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения и служебно назначения му защитник се поддържа, че непроверяваното по касационен ред въззивно решение е постановено при наличието на основание за отмяна по чл. 422 ал.1 т.5 във вр.с чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му с осъждането му за престъпление, което не е извършил. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуртура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 14.04.2008 год. постановена по НОХ дело № 28/2003 год. Врачанският районен съд е признал подсъдимия К. Р. М. за виновен в това, че за времето 27.02-6.04.2001 год. в гр. В., в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д. К. Директор на ОД на ДФ”Земеделие” Враца, че ще засее 2575 дка с царевица, с което причинил вреда на ДФ “Земеделие”в размер на 24720лв, като причинената вреда е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 211 вр. чл. 209 ал.1, чл. 29 б.”а” и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С въззивно решение № 1* от 1.08.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 209/2008 год. Врачанският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 421 ал.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. В този смисъл е изложеното съображение, че делото е пълно с процесуални нарушения, като са нарушени правилата за разкриване на обективната истина, не са направени анализ и оценка на доказателствата, поради което не е констатирано, че част от доказателствата, въз основа на които са приети за установени фактите и обстоятелсвата, включени в предмета на доказване са негодни, а останалите противоречиви и недостатъчни за осъждането му. С изготвеното по този начин искане по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. чл. 13,чл.14,чл.107 и чл.314 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване на процесуалните му права с осъждането му по обвинение, което не е доказано, по делото не са допуснати. В пределите на своята компетентност, и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, Врачанския районен съд е събрал относимите и допустими доказателствени източници. Въззивната проверка за правилността на обжалваната от подсъдимия невлязла в сила осъдителна присъда е извършена при спазване на процесуалните правила въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, за които е преценено, че са достатъчни за изясняване на съставомерните признаци на предявеното обвинение. След като ги е обсъдил подробно и задълбочено поотделно и в логическата им връзка и не е констатирал нарушения на правилата на формалната логика при оценката им, въззивният състав не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и други правни изводи за съставомерността на деянието. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е посочил въз основа на кои доказателствени материали приема, че са осъществени обективните и субективни признаци от състава на престъплението, за което подсъдимият е осъден. По този начин е отговорил на наведените доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и на искането за оправдаване. Обективната истина се установява със средствата и по начините указани в прецесуалния закон. По делото нито един от доказателствените източници не е пренебрегнат, а съдържащите се в тях фактически данни не са извратени. Подробно са анализирани обясненията му, дадени в съдебно заседание, които са източник на преки доказателства. В тях е признал, че не се е занимавал със земеделие, но сключил договора, с който взел под аренда земята, а след като били изготвени необходимите документи за опускане на целевата субсидия, изразяваща се в разходите по третиране на заявените площи с торове, ги представил пред Държавен фонд “Земедение” , където декларирал, че ще отглежда царевица, че във връзка с отпускане на субсидията сам многократно посещавал областната дирекция и се интересувал кога ще получи парите. За съобщените от него факти, свързани с предмета на доказване, а именно създаването на убеждение в длъжностните лица от фонд “Земеделие” че действително ще се занимава с декларираната селскостопанска дейност и мотивирането им да му отпуснат целевата субсидия в размер на инкриминираната сума, са налице и достатъчно други безпротиворечиви и годни доказателствени източници. В този смисъл са показанията на св. Р, Д. К. , Г. Г. , С. М. и изслушаните експертизи, които са оценени съобразно действителното им съдържание. Свидетелите дават достатъчно сведения по отношение основните факти за авторството и начина на извършване на деянието. Свидетелят К. е категоричен по какъв начин е мотивиран да приеме, че подсъдимия, когото не е познавал до този момент, сериозно ще се занимава със земеделие, довело до одобряването на субсидията. При приетите от кредитираните доказателства фактически констатации, че подсъдимият възбудил и поддържал заблуждение в ръководството на ДФ”Земеделие”, че като производител на селскостопанска продукция през 2001 год. ще отглежда царевица, за което му бил одобрен кредит за изкуствена тор и с платежно нареждане същата била заплатена на търговеца, лицензиран за търговия с изкуствени торове, а торта извозена, но не вложена на полето, защото обработката на площите изобщо не започнала, материалният закон е приложен точно с осъждането му по обвинението. Налице са всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението измама. Обективно е извършил действия, които са насочени към възбуждане и поддържане на невярна представа в ръководството на ДФ “Земеделие” и това ги мотивирало да извършат имущественото рапореждане. Без значение за съставомерността на деянието е факта, че други лица са участвали при изготвянето на представените документи и част от тях не отговаряли на действителното фактическо положение. Не е бил лишен от годност да съзнава какви документи представя и за каква цел ще бъда използвани. Изпълнителното деяние е довършено когато инкриминираната сума е напуснала патримониума на лицата, разпореждащи се с нея. Дори да се приеме, че някои от свидетелите, участвали при изготвянето на документите за кандидатстване за субсидията по късно са си разделили отпуснатата сума, в какъвто смисъл е твърдението му в жалбата до ВКС от 21.11.2008 год., това не води до други изводи за съставомерност на деянието. След като участието му в изпълнителното деяние е доказано по категоричен начин, неоснователно се поддържа, че обективната истина не е установена и правото му на защита би било осъществено в пълен обем само посредством връщането на делото за допълнително разследване. Съображението в искането, че деянието е извършено от организирана група, като различни лица са участвали в отделни етапи по мотивиране на длъжностните лица да извършат разпоредителното действие във връзка с отпуснатата целева субсидия, което налагало чрез допълнително разследване установяване дейността на всеки един от тях, противоречи на основните начала на наказателния процес. Наказателната отговорност е лична и всеки отговаря за действията, които обективно е извършил и които се намират във връзка с настъпилия съставомерен резултат. Разследващият орган има оперативна самостоятелност да прецени срещу кое лица да предяви обвинение и в рамките на това обвинение следва да бъде организирана защитата. От друга страна е недопустимо по искане на осъдения, посредством възобновянане на наказателното дело, да се утежнява наказателното му положение. Във всички случаи деяние, извършено от организирана група, разкрива по-висока степен на обществена опасност. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за въобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл   Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения К. Р. М. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 209/2008 год. на Врачанския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 1* от 1.08.2008 год., с което е потвърдена присъда № 12 от 14.04.2008 год. по НОХ дело № 28/2003 год. на Врачанския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: