Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * липса на правен интерес * правомощия на въззивната инстанция * представителна власт * публична държавна собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

София, 28.03.2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 20.03. две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА


при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 2048 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез пълномощника му Ж. Ж., областен управител на област Д., срещу Решение №22 от 24.01.2013 г. по в.т.д.№309/2012 г. на Добричкия окръжен съд, ТО, с което са обезсилени решение №91/23.07.2012 г. и допълнително решение №108/27.09.2012 г., двете по гр.д.№773/2011 г. по описа на Каварненския районен съд, като постановени по иск, предявен от лице без представителна власт- липса на абсолютна процесуална предпоставка, поради което и производството е прекратено.
Държавата-касатор, чрез Министъра на финансите, подържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.31, ал.1 ГПК, тъй като регламентираното в алинея втора на същата правна норма процесуално представителство на държавата от Министъра на регионалното развитие и благоустройството се отнася само до вещно-правни спорове.
С определение №975 от 13.12.2013 г.по настоящето т.д.№2048/2013 г. на І Т.О. обжалваното въззивно решение на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК е допуснато до касационен контрол за произнасяне по следния процесуалноправен въпрос: за представителството на държавата с оглед разпоредбите на чл.31 ГПК- от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в производството по предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка от неизпълнение на наемен договор с обект изключителна държавна собственост-морски плаж.
По повод подадената касационна жалба съдът намира за установено следното:
Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез пълномощника му областния управител на област Д.- Ж. Ж. е предявила иск с правно основание чл.92 ЗЗД, срещу [фирма],[ЕИК] за сумата 15 000 лв., представляваща договорно определената неустойка в чл.8.2 във вр. с чл.7.3 от сключения между страните 10.07.2009 г. на основание чл.7, ал.6 във вр. с ал.5 от Закон за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ и чл.16 ал.2 ЗДС и чл.13, ал.4 ППЗДС договор за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост- морски плаж „С.”. Каварненският районен съд е уважил иска, като е приел, че дружеството-наемател не е изпълнило съществена част от задълженията си по договора, поради което за държавата е възникнало правото да търси уговорената неустойка за неизпълнение на договора. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение, като постановено по предявен иск от лице без представителна власт, представляваща абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск, поради което и производството по делоот е рекратено. Съдът е приел, че на основание чл.31, ал.2 във вр. с чл.7, ал.5 и 6 ЗУЧК Министърът на финансите не може да представлява държавата, защото по дела, които се отнасят до недвижими имоти- държавна собственост, държавата се представлява от Министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Представителството на държавата е уредено в чл.31 ГПК. Пред съдилищата тя се представлява от Министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, държавата се представлява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството /чл.31 ал.2 ГПК/. Представителната власт на този министър обхваща вещните искове, исковете за граници, както и такива за защита на владение. Безспорно, с предявения от държавата в настоящето производство облигационен иск с правно основание чл.92 ЗЗД, не се търси защита на накърнено вещно право. В настоящия случай представителната власт на Министъра на регионалното развитие и благоустройството произтича от правомощията му, уредени в специален закон във връзка с особения предмет на спорното право.
С нормата на чл.31, ал.1 ГПК представителството на държавата от Министъра на финансите е изключено в случаите, когато в закон е предвидено друго. Такова „друго” уреждане на представителство на държавата може да се изведе от предоставените в специалния закон правомощия на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.7, ал.5 ЗУЧК морските плажове, които не са предоставени на концесия, какъвто е настоящият случай, се управляват от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем. Той провежда процедурите за отдаването им под наем и сключва наемните договори/ чл.8, ал.1,т.5 ЗУЧК/. Именно в изпълнение на тези разпоредби държавата, като наемодател, чрез областния управител на област Д. като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е сключен процесният договор с [фирма] за отдаване под наем на обект морски плаж „С.”. След като по силата на чл.7, ал.5 и чл.8, ал.1,т.5 ЗУЧК упражняването на правата държавата като изключителен собственик на морските плажове при стопанисването им и отдаването им под наем е възложено на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, следва да се приеме, че тя му е възложила и по-малкото- а именно представителната власт при упражняването защита на тези права по съдебен ред, р.п. при търсене на последиците от нарушаването им. От предоставеното на Министъра на регионалното развитие и благоустройството право да сключва този вид наемни договори за обект изключителна държавна собственост, произтича и правото му търси последиците от неизпълнението на тези наемните договори, каквото е и акцесорното право на неустойка.
Съобразно изложеното дотук на поставения правен въпрос следва да се отговори, че в производството по предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка от неизпълнение на наемен договор с обект изключителна държавна собственост-морски плаж, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а не от министъра на финансите.
Касационната жалба е основателна.
С оглед на така дадения отговор правилни са изводите на Добричкия окръжен съд за представителната власт на Министъра на регионалното развитие и благоустройството по настоящето дело, но неправилно е прието, че ненадлежното представляване на държавата от Министъра на финансите е довело до недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение. В изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия/чл.7 ГПК/, Добричкият окръжен съд е бил длъжен да приложи императивните законови правила относно представителството на държавата, като конституира надлежния й представител-Министъра на регионалното развитие и благоустройството /арг. от т.1 на ТР1-2013-ОСГТК/. Въззивният съд, макар и в условия на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Добричкият окръжен съд е следвало да даде указания на ищцовата страна за отстраняване липсата на представителна власт. В същия смисъл вж.Решение №181 от 14.06.2012 г. по гр.д.№96/2012 г. на ІІ Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и създаващо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР1-2009-ОСГТК.
Съобразно изложеното дотук обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, което не може да бъде поправено в настоящето производство, което налага връщането му за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. Още повече, че с молба вх.№1160/30.03.2012 г. на Каварненския районен съд първоначалните действия на Министъра на финансите са потвърдени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което при новото разглеждане на делото ще следва да бъдат повторени всички съдопроизводствени действия, извършени за представителя на държавата без представителна власт след потвърждаването им на 30.03.2012 г.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №22 от 24.01.2013 г. по в.т.д.№309/2012 г. на Добричкия окръжен съд, ТО.
ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на конституиране на Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата и даване на срок за потвърждаване на извършените действията без представителна власт.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: