6 Р Е Ш Е Н И Е № 282 С. 11.10. 2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. С. Д. при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 360/2009 г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. И. от [населено място], подадена чрез адв. В.Х., срещу въззивно решение № 718 от 24.11.2008 г. по гр. дело № 727/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение от 7.05.2008 г. по гр.д. № 63/2008 г. на Елинпелинския районен съд и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от Е. Х. Г. срещу [фирма], [населено място], Софийска обл. иск за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 119 от 28.11.2007 г. на управителя на дружеството, на основание чл.325, т.4 КТ и за неговата отмяна. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответната страна [фирма], [населено място] чрез пълномощника изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. С определение № 907 от 17.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на материалноправния въпрос за съдържанието на допълнително споразумение за срочен трудов договор по чл.68, ал.1,т.2 КТ и значението на факта, че дейността на поелия задължения по чл.123 КТ работодател е приключила. По поставения въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 239 от 3.08.2011 г. по гр.д. № 1471/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа по чл.68, ал.1,т.2 КТ не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи от съдържанието му, липсва уговорка за срок, както и че срокът по чл. 68, ал.1,т.2 КТ може да бъде уговорен и чрез посочване на срока на търговския договор на изпълнителя на съответната дейност. С ТР № 2/ 2010 г. на ОСГК на ВКС прието след допускане на касационно обжалване по настоящото делото се прие, че разпоредбата на чл.123а КТ урежда изчерпателно случаите на запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятие или обособена част от него под наем, аренда или на концесия и съдилищата трябва във всеки конкретен случай да извършват конкретна преценка за наличието или липсата на посочените договори, чиято правна регламентация се намира в различни нормативни актове- ЗЗД, ТЗ, ЗК, ЗС и др. По жалбата на Е. Х. И. съдът в настоящия състав намира следното: С обжалваното решение Софийски окръжен съд е отхвърлил предявеният от ищцата иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ като е приел, че въз основа на сключен между А. [фирма] и [фирма] договор от 3.08.2001 г. първоначалният работодател на ищцата- А. “К.” е предоставил обособена част от предприятието си на “Б. К.” за определен срок, като в договора е уговорено ,че [фирма] ще приеме в своето щатно разписание и ще сключи нови трудови договори с персонала на възложителя, осъществяващ дейността, предмет на сключения договор. Приел е, че трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало като безсрочно с приемане ищцата на работа, като по-късно с две допълнителни споразумения от 7.12.2004 г. и 15.06.2007 г. трудовият договор се е трансформирал в срочен по чл.68, ал.1,т.2 КТ- до приключване дейността на фирмата. С преустановяване дейността на ответното дружество в обекта на А. [фирма] е завършила работата, за която ищцата е била наета, което е довело и до прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ. Изложено е съображения, че не намира приложение разпоредбата на чл.123а, ал.4 КТ, в каквато насока са били твърденията на ищцата, тъй като трудовото правоотношение се е трансформирало в срочно такова-до завършване на работата. С касационната жалба се поддържа, че трудовото правоотношение е възникнало поради правоприемство на дейността между двете търговски дружества и съдът е следвало да анализира характера на сключеният търговски договор с предмет отдаване на помещения и съоръжения за производство на храна и напитки, което сочи на облигационен договор- наемен или аренден договор, в които случай намира приложение разпоредбата на чл.123а КТ. Съдът в настоящия състав намира жалбата за основателна. С оглед приетото с ТР №2 /2010 г. на ОСГК на ВКС съдилищата са длъжни във всеки конкретен случай да извършват конкретна преценка за наличието или липсата на посочените в чл.123 а КТ договори за наем, аренда или концесия. На 3.08.2001 г. между А. [фирма] и [фирма] е сключен договор, с който е постигнато съгласие първото дружество да предостави на второто за временно ползване за срока на договора обособени обекти, дълготрайни активи и др., съгласно приложение № 2, неразделна част от договора, като предаването на обектите е извършено с приемателно-предавателен протокол, придружен с опис на активите и оценка на състоянието им. В. се е задължил да предаде обособените за дейността обекти в състоянието в което се намират в момента на предаването, както и да не възпрепятства [фирма] при ползването им. Уговорено е между страните, че разходите по поддържане на вещите са за сметка на изпълнителя по договора- [фирма], като възложителят може по всяко време да контролира правилно ли се стопанисват предоставените обекти и дълготрайни активи. Уговорено е също така, че при прекратяване на договора възложителят има право да получи имуществото си във вида, в който е било предадено, както и че изпълнителят не може да преотстъпва предоставеното му имущество под наем. Срещу предоставените материални активи изпълнителят се е задължил да предоставя на персонала на възложителя безплатна предпазна и столова храна, доставка на хранителни стоки и хранителни продукти. Сключеният между двете дружества договор съдържа елементите на договор за наем- предоставяне от наемодателя на наемателя на една вещ за временно ползване срещу определена цена. Уговореното в т.1.3, 3.1 и 3.2 от договора задължение възложителят да предостави за временно ползване на изпълнителя за срока на договора обособени обекти, дълготрайни активи и др, да ги предаде във вид и състоянието което отговоря на тяхното функционално и договорно предназначение, както и да не препятства изпълнителя при ползването им съответства на задължението на наемодателя да предаде наетата вещ в състоянието, което отговаря на ползването за което е наета. Постигната договореност между дружествата относно разходите по поддръжка на предоставеното имущество съответства на задължението на наемодателя да поддържа вещта в добро състояние. Задължението на изпълнителя при прекратяване на договора да върне имуществото на възложителя съответства на задължението на наемателя при прекратяване на наемния договор да върне наетата вещ. Обстоятелството, че срещу наетите материални активи, които изпълнителят следва да ползва по предназначение, последният се е задължил да предоставя на персонала на възложителя безплатна предпазна и столова храна, доставка на хранителни стоки и хранителни продукти, т.е. че насрещната престация, която се дължи, попада под нормите на друг вид договор не променя правната характеристика на договора като такъв за наем, с оглед посочените по - горе клаузи. За характера на договора като такъв за наем може да се съди и от подписания между дружествата анекс от същата дата, с който те са се съгласили изпълнителят да приеме на основание чл.123 КТ персонала на възложителя, осъществяващ дейността, предмет на договора. Тази клауза е относима към хипотезата на чл.123, ал.1,т.6 КТ /в редакцията действаща към този момент/ относно отдадените под наем, аренда или на концесия обекти, тъй като при останалите хипотези на чл.123, ал.1 КТ е налице промяна в собствеността. С оглед изложеното относно характера на договора от 3.08.2001 г. се налага извода, че в случая е приложима нормата на чл.123 а КТ, която закриля работниците и служителите при временна промяна в ползването на собствеността при отдаване на предприятие или обособена част от него под наем. Съгласно посочената разпоредба трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или обособена част от него под наем, аренда или на концесия. В тези случаи правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи съм датата на промяната се прехвърлят на новия работодател. След изтичане на срока на договора трудовите правоотношения не се прекратяват, а преминават към стария работодател- чл.123 а, ал.4 КТ. В случая трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, т.4 КТ поради преустановяване дейността на [фирма] по договора с А. [фирма] от 2001 г., която хипотеза попада по закрилната норма на чл.123а, ал.4 КТ. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че въззивното решение ще следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК и се уважи предявеният от Е. Х. И. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 713 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 727/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Х. И. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Е. Х. И. от [населено място], ж.к.2, [жилищен адрес]0, ЕГН: [ЕГН] извършено със заповед № 119 от 28.11.2007 г. на управителя на [фирма], [населено място], Софийска област. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: