Ключови фрази
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА * Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

      Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е

 

                                                        № 78

 

                                   София, 17 февруари  2009 година

 

 

                                    В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

          Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева

Севдалин Мавров

                                                                               

 

при секретар Л. Гаврилова

и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев

изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева

 наказателно дело № 35/2009 г.

 

Касационното производство е образувано по три жалби – една от подсъдимия Д, чрез неговия процесуален представител адвокат В от ПАС, назначена като служебен защитник от досъдебната фаза на процеса, втората е саморъчно изготвена жалба от подсъдимия С, както и трета такава от служебния му защитник - адвокат С от ПАС. Всички жалби са срещу въззивно решение № 294/3.12.2008 година на Пловдивския апелативен съд по в н о х д № 580/2008 година, с което е потвърдена присъда № 122/26.09.2008 година по н о х д № 1297/2008 година на Пловдивския окръжен съд.

В трите жалби е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанието, като в жалбата изготвена от адвокат П е посочено и основанието по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК – за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като въпреки, че нейният подзащитен е признал фактите по обвинителния акт, по делото липсват доказателства той да е участвал в изпълнителното деяние. По основанието за явна несправедливост на наказанието е направено искане за намаляването му, а по основанието за допуснато нарушение на закона искането е за оправдаване.

Пред касационната инстанция подсъдимият Д се явява лично.

Служебно назначеният му защитник – адвокат С от САК, устно и чрез писмена защита, пледира касационната инстанция да намали размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на Д. , към предвидения в наказателния кодекс минимум.

Вторият подсъдим К. , се явява лично.

Неговият служебен защитник – адвокат С от САК, устно и в писмена защита твърди, че въпреки проведеното съкратено съдебно следствие и признаването на фактите по обвинителния акт, съдът е бил длъжен да провери, подкрепят ли се самопризнанията на подсъдимия К от други доказателства по делото, събрани на досъдебната фаза на процеса. От съдържанието на жалбата и писмената защита се извежда касационно основание, освен за явна несправедливост и за допуснато нарушение на процесуалните правила – чл. 116 НПК, довело до нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдилищата не са обсъдили обясненията на първия подсъдим, който в разпит пред съдия на досъдебното производство е дал обяснения, че К. не е участвал в изпълнителното деяние. Алтернативно на това, защитата поддържа жалбата и по основанието за явна несправедливост на наказанието и прави искане за намаляване на размера на лишаването от свобода или връщане на делото за ново разглеждане, по основанието за нарушение на материалния закон.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивното решение в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Жалбите са неоснователни.

 

С цитираната присъда, подсъдимите Д. и К. са признати за виновни в това, че на 10.05.2008 година, в гр. П., в съучастие като съизвършители, а подсъдимият К след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, са отнели чужди движими вещи – мобилен телефон „Сони Ериксон К” и СИМ карта, на обща стойност 206 лева от владението на А. З. , с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и заплашване. За престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК, на първия подсъдим – Д. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца, на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК, при общ първоначален режим, а на втория подсъдим – К. – наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим на изтърпяване, за престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1 и чл. 29 ал. 1, б. „а” НК.

При проверката по делото се установи, че още първостепенният съд е обсъдил самопризнанията на двамата подсъдими в съвкупност с другите доказателства, които подкрепят участието и на двамата в изпълнителното деяние. В мотивите към присъдата /л.33/ изрично е подчертано, че самопризнанията на двамата подсъдими се подкрепят, освен от другите доказателства и от свидетелските показания на пострадалия З. и свидетеля З, а те от своя страна кореспондират с показанията на полицейските служители, пред които пострадалият е споделил за нападението и отнемането на мобилния апарат.

Въззивният съд се е спрял по-подробно на доводите за явна несправедливост на наказанието и липсата на законовите предпоставки за прилагане института на условното осъждане като по отношение на подсъдимия К, действал при условията на опасен рецидив, така и по отношение на Д. Поради неколкократните минали осъждания за последния и липсата на съдебна реабилитация, условното отлагане изтърпяването на наказанието по отношение на него, би било в нарушение на чл. 66 ал. 1 НК.

Освен изложеното, настоящият състав намира, че за да се породи за касационната инстанция правомощието за изменение на наложеното наказание, следва да се установи наличието на основанието по чл. 348 ал. 5 НПК, явна несправедливост, в двете хипотези по т. 1 и/или т. 2 – наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и чл. 66 НК е приложен неправилно. В случая, поради изложените до тук констатации на инстанционните съдилища, това не е налице и поради липса на касационно основание за изменение на въззивното решение, то следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 294/3.12.2008 година постановено от въззивен състав на Пловдивския апелативен съд по в н о х д № 580/2008 година по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: