8 Р Е Ш Е Н И Е № 217 СОФИЯ, 06.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 627/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 258 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 2529/2011 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 27.10.2010 г. по гр.д. № 2980/08 г., с което е признато за установено по отношение на З. В. А., Л. В. Б., И. В. Г., В. Н. В. и Е. Н. В., че [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], е собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], С., район ”И.”, м.”Крайното”, представляващ УПИ ... от кв. 7а, с площ на парцела 552 кв.м, с неуредени сметки по регулация, и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 003, т.В ІІ, дело № 174/02 г. по описа на нотариус Н. Г.. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената против него касационна жалба от Л. В. Б. и З. В. А.. В жалбата е наведен довод за недопустимост на решението поради това, че е отменен изцяло нотариален акт № 003, т.В ІІ, дело № 174/02 г., включително и по отношение на 886 кв.м иот ПИ № 514, които не са включени в УПИ ... и не са били предмет на спора за собственост, както и поради това, че дружеството - ищец не владее процесния имот и следователно няма правен интерес от воденето на установителния иск за собственост. На следващо място са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район ”И.” изразява чрез своите процесуални представители становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация И. В. Г. и В. Н. В. заявяват, че жалбата е основателна и се присъединяват към нея. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот - УПИ ... е обособен от парцел І в кв.2а- промишлена зона ”Гара И.”, с площ 48 000 кв.м, който е бил отреден със Заповед № 88 от 09.03.1972 г. за Министерство на машиностроенето – научно - изследователски и проекто - конструкторски институт на двигатели и автомобили - НИПКИДА, като впоследствие е преотреден за СГНС - резервен терен. С акт за държавна собственост № 7986 от 13.11.1070 г. теренът е актуван като държавен, като е посочено, че е предоставен за нуждите на института НИПКИДА. През 1974 г. е била издадена нова заповед, по силата на която теренът е бил отреден за Д. ” Автопромишленост- за ЦНИРПД”. С друга заповед от 1982 г. парцел І в кв.2а е отреден за ММЕ - за демонстрационнно-изпитателен център и изложбена зала, като е включвал и територии в северозападна и югоизточна посока. През 1987 г. е съставен акт за държавна собственост, с който са актувани построените в него сгради. Посочено е, че същите са предоставени за оперативно управление на Център по изпитания на транспортна, селскостопанска и строителна техника. Съдът е приел също, че с Разпореждане № 50 от 30.03.1989 г. на Министерския съвет е образувана фирма с държавно имущество с наименование “Т.”, която поема активите и пасивите на Центъра по изпитване на транспортна, селскостопанска и строителна техника. Оттук е заключил, че процесният имот е бил включен в активите на държавната фирма, чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е ищцовото дружество. С решение № 426 от 07.06.1999 г. на ПК ”С.” на наследниците на Ц. С. Илиева е възстановена в съществуващи стари реални граници нива от 1 4171 кв.м, находяща се в строителните граници на С.- С., м. “Крайното”, имот № 4060, част 25б, к.л. № 483 и 484 от кадастрален план от 1956 г. От изслушаните по делото съдебно- технически експертизи е видно, че този имот е идентичен с имот пл.№ 514 в кв.7а по плана на [населено място], НПЗ” И.- С.”, с площ 1 420 кв.м., за част от който е отреден спорния УПИ ... с площ 552 кв.м. Решението на ПК за възстановяване собствеността върху имота е издадено въз основа на влязло в сила решение от 12.07.1996 г. по гр.д. № 4167/1995 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е бил отменен отказът на административния орган за възстановяване на собствеността и спорът е решен по същество. По отношение на това решение въззивният съд е упражнил косвен съдебен контрол и е приел, че то е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с разпоредбата на чл. 11 ППЗСПЗЗ, съгласно която собствеността върху имота в строителните граници на населените места се възстановява в незастроената им част въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, както поради това, че през 1998 г. дружеството [фирма], което е било собственик на имота, е било приватизирано и съгласно чл. § 6, ал.6 ЗППДОбП / отм./ имотът не е подлежал на реално възстановяване в полза на бившите собственици, а последните са имали само право на обезщетение. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали за да се приеме, че преобразувано по реда на чл. 17а ЗППДОбП дружество е придобило собствеността върху недвижим имот, следва по делото да е доказано, че имотът е бил заприходен в баланса на търговското дружество преди преобразуването му и по въпроса дали включването на недвижим имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, в имуществото на еднолично търговско дружество с държавно имущество, което е приватизирано по реда на ЗППДОбП, само по себе си представлява мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, което не позволява да се възстанови собствеността, дори когато имотът не е застроен. В решение № 22 от 11.02.2011 г. по гр.д. № 1339/09 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че преобразуването и последващата приватизация на едно предприятие с държавно имущество, в чиито активи е включен имот, за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по естеството си е правно действие, което ако е извършено при спазване на установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка за възстановяване правото на собственост на имота в реални граници. Посочено е, че по силата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ в капитала на търговското дружество с държавно имущество се счита включено онова имущество, което е било дадено на държавното предприятие за стопанисване и управление и е било заприходено в баланса към момента на преобразуването му. Даденото разрешение по приложението на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ е трайно възприето в практиката на ВКС. В случая въззивният съд не се е съобразил с него и това е довело до постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Неоснователен е поддържаният от [фирма] довод за това, че разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ била изцяло неприложима по настоящото дело, тъй като дружеството не се е позовало изрично на нея, нито съдът в своето решение е коментирал осъществяването на фактическия състав на този придобивен способ. Приложимостта на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ се извежда от наведените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът е основал претенцията си, а те са, че дружеството черпи права върху спорния имот като правоприемник на държавното предприятие, на което този имот е бил предоставен за стопанисване и управление. Правна последица от преобразуването на държавните предприятие в търговски дружества е прехвърлянето на правото на собственост и други вещни права от държавата на търговското дружество и тази последица се урежда именно от разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. По настоящото дело не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че теренът, отреден за нуждите на Центъра по изпитване на транспортна, селскостопанска и строителна техника, е бил включен в баланса на ДФ ”Т.” към момента на преобразуването й в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Не е представен балансът на държавната фирма към момента на преобразуването й, нито актът за преобразуването й. Не са ангажирани никакви доказателства за установяване имуществото на [фирма] към момента на приватизацията му през 1998 г. чрез продажба на дружествени дялове. При липса на посочените доказателства не може да се приеме за установено, че процесният имот е станал собственост на [фирма] на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, нито че същият е бил включен в активите на дружеството към момента на приватизацията му. Обстоятелството, че парцел І в кв.2а е бил отреден за нуждите на една от стопанските организации, с чието имущество е образувана държавната фирма, не дава достатъчно основание да се направи извод, че при преобразуването й в еднолично търговско дружество с държавно имущество в капитала на последното е била включена и земята. Аргумент за това е разпоредбата на § 34 от ПЗР на ЗИДЗППДОбП/ отм./, която като допуска, че е възможно земята да не е била заприходена в баланса на държавното предприятие, а оттук - че не е станала собственост на търговското дружество на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, указва реда и предпоставките за последващо внасяне на правото на собственост в капитала. На следващо място, по делото не са ангажирани и доказателства, легитимиращи [фирма] като собственик на процесния УПИ ... към момента на предявяване на установителния иск за собственост. Ищецът се е позовал на нотариален акт за собственост № 160, т.ІІ, дело № 334 от 26.07.2007 г., с който е признат за собственик на УПИ ... в кв.7а по плана на [населено място], м. НПЗ “Искър- север”, одобрен през 2001 г., с площ на УПИ ... кв.м, ведно с построените в него сгради, както и на УПИ ... с площ 1 859 кв.м. В този нотариален акт процесният УПИ ... е посочен като граница на УПИ ..., т.е. актът не доказва правото на собственост на ищеца върху процесния имот. От заключението на изслушаната пред въззивната инстанция съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че УПИ VІІ по плана от 2001 г. съставлява част от терена на парцел І в кв.2а по плана от 1982 г., отреден за ММЕ - за демонстрационно - изпитателен център с изложбена зала. По делото са събрани доказателства, видно от които УПИ ... по плана от 2001 г., ведно с построените в него сгради, както и УПИ ..., са внесени като апортна вноска в капитала на [фирма], което е образувано през чрез отделяне на част от имуществото на [фирма] през 2006 г. Вещото лице е констатирало, че по баланса на ищеца [фирма] към 31.12.2008 г., който е представен по делото, в графа “земи” няма отразени активи за текущата и предходните години. При положение, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не доказва да е придобил правото на собственост върху земята чрез правоприемство по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, нито че този имот е бил включен в активите му към момента на приватизацията, безпредметно е да се обсъжда дали са били налице пречки по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и по § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП/ отм./ за реалното възстановяване на имота в лицето на бившите собственици, тъй като дори да се приеме, че решението на ПК за възстановяване на имота не е породило реституционно действие и ответниците не се легитимират като собственици на процесния имот, това не означава, че собственик на имота е търговското дружество. С допълнение към исковата молба ищецът [фирма] е навел и друго основание за придобиване на правото на собственост върху процесния имот - придобивна давност. По отношение осъществявянето на този придобивен способ въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието, че ищецът [фирма] е имал качеството на добросъвестен владелец, тъй като е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик – Разпореждане № 50 от 30.03.1989 г., с което процесният имот е бил включен в активите му и сключен приватизационен договор, поради което е придобил правото на собственост с изтичане на петгодишна давност, която е започнала да тече от момента на влизане в сила на реституционното решение на ПК. С оглед изложеното по- горе за недоказаност на твърдението на ищеца, че процесният имот е бил включен в капитала на дружеството към момента на образуването му или към момента на приватизация, не може да се приеме, че владението е било добросъвестно, поради което и ищецът не може да се ползва от кратката давност по чл. 79, ал.2 ЗС. Като обикновен владелец, за да придобие правото на собственост на оригинерно основание, е необходимо да е владял имота за себе си в продължение на 10 години. Данните по делото обаче сочат, че след 2006 г. процесният имот се владее от [фирма], което е самостоятелно юридическо лице, различно от ищеца по делото [фирма]. От заключението на изслушаната от въззивния съд съдебно - техническа експертиза се установява, че УПИ ..., внесен през 2006 г. като апортна вноска в капитала на [фирма] , и УПИ ..., са оградени с обща ограда и теренът на УПИ ... на място не е различим от терена на [фирма]. Пред първата инстанция е разпитан като свидетел Б. К. Р., който е заявил, че работи в [фирма] като административен директор и в това си качеството отговаря пряко за имотите и сградите на дружеството. Същият е посочил пред съда, че след отделянето на [фирма] земята и сградите са преминали към това дружество, както и че в качеството си на административен директор сключва договори от името на “Т.”. В обобщение на изложеното, като е приел, че ищецът [фирма] е собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], Столична община, район ”И.”, м. ”Крайното”, представляващ УПИ ... от кв. 7а, с площ на парцела 552 кв.м, въззивният съд е постановил неправилно решение, което обаче следва да бъде отменено само в частта, с която предявеният от [фирма] установителен иск за собственост е уважен по отношение на подалите касационни жалби ответници Л. В. Б. и З. В. А., и в тази част бъде постановено друго, с което предявеният против Л. В. Б. и З. В. А. установителен иск за собственост бъде отхвърлен като неоснователен. Останалите ответници не са необходими другари на касаторите, а процесуалният закон в частта му, регламентираща касационното обжалване, не съдържа разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 265, ал.1 ГПК, която допуска възможност за присъединяване към въззивната жалба, поради което касационната инстанция няма правомощие да отмени въззивното решение и по отношение на неподалите касационна жалба другари. С оглед този изход на спора за собственост въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 003, т.В ІІ, дело № 174/02 г. по описа на нотариус Н. Г. по отношение на признатите с него права на наследодателката на касаторите - Н. Н.. Въззивното решение е недопустимо само в частта, с която е отменен нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 003, т.В ІІ, дело № 174/02 г. по описа на нотариус Н. Г. за частта от ПИ № 514, която не е включена в УПИ ... и съответно не е била предмет на спора за собственост, т.е. за разликата над 289 кв.м. до цялата площ от 1 420 кв.м. В тази част същото следва да бъде обезсилено. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 258 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 2529/2011 г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 27.10.2010 г. по гр.д. № 2980/08 г. В ЧАСТТА, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 003, т.В ІІ, дело № 174/02 г. по описа на нотариус Н. Г. за разликата над 289 кв.м до 1 420 кв.м от ПИ № 514. ОТМЕНЯ решение № 258 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 2529/2011 г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 27.10.2010 г. по гр.д. № 2980/08 г. В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Л. В. Б. и З. В. А., че [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район “И.” е собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], С., район ”И.”, м. ”Крайното”, представляващ УПИ... от кв. 7а, с площ на парцела 552 кв.м, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № 003, т.В ІІ, дело № 174/02 г. по описа на нотариус Н. Г. по отношение на признатите с него права на Н. В. Н., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район “И.” против Л. В. Б. и З. В. А. установителен иск за собственост на поземлен имот, находящ се в [населено място], С., район ”И.”, м. ”Крайното”, представляващ УПИ ... от кв. 7а, с площ на парцела 552 кв.м, и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 003, т.В ІІ, дело № 174/02 г. по описа на нотариус Н. Г. по отношение на признатите с него права на Н. В. Н. В останалата част въззивното решение е влязло в сила . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: