6 Р Е Ш Е Н И Е № 261 гр. София, 24 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 925/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Р. Р. С., чрез защитника му адв.Д., срещу решение №112 от 02.08.2016 г., постановено по внохд №119/2016 г. на Бургаски апелативен съд,на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. В жалбата се твърди ,че решаващите съдилища не са съобразили доводите на защитата за съпричиняване на вредоносния резултат ,тъй като пострадалия е бил без предпазен колан, както и ,че са възприели безкритично показанията на свидетел полицейски служител, за това ,че подсъдимият е рисков водач. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се посочва, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 във вр.с чл.58а ал.4 от НК, като в тази насока се акцентира на твърдението за оказана помощ на пострадалия. На следващо място се изразява недоволство от отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. По мнение на защитата въззивната инстанция е отдала приоритет на генералната превенция над личната и не се е съобразила с ниската обществена опасност на дееца, предвид характеристичните данни за него, професия му, критичност към извършеното, опита за оказване помощ на пострадалия. Моли се да бъде изменено атакуваното решение, като се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 във вр.с чл.58а ал.4 от НК, алтернативно да бъде приложен чл.66 ал.1 от НК, или да не се привежда в изпълнение предишното му осъждане. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия Р. Р. С. - адв.Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с направените искания, като акцентира на ниската обществена опасност на подсъдимия, обосноваваща приложението на института на условното осъждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.Посочва ,че след като производството е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК е недопустимо установяването на фактически положения, различни от описаните в обвинителния акт, а именно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и оказване на помощ на пострадалия. Заявява, че не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което намира искането за приложение на чл.58а ал.4 от НК за недопустимо. Акцентира на това, че не са налице материално-правните предпоставки за приложението на чл.66 от НК,поради предходното осъждане на подсъдимия. Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. В последната си дума подсъдимият Р. С. моли за приложение на института на условното осъждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в касационната жалба, становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда №10 от 18.04.2016 г., постановена по нохд №141/2016 г., Сливенски окръжен съд е признал подсъдимия Р. Р. С. за виновен в това ,че на 24.01.2016 г. в [населено място],при управление на МПС-л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата –чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. М. Г., поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в“ във вр.с чл.342 ал.1 във вр.с чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, в затвор,като го е оправдал за това да е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. С присъдата на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години Зачетено е времето на предварителното задържане под стража. На основание чл.68 ал.2 от НК е приведено в изпълнение отчасти наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода по нохд №264/2015 г. на ОС-Сливен ,а именно една година лишаване от свобода,при първоначален строг режим в затвор. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия, пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №119/2016 г., приключило с решение №112 от 02.08.2016 г.,с което е потвърдена първоинстанционната присъда изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В жалбата да се сочат касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, които са разгледани в две посоки –неприлагането от решаващите съдилища на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 от НК, както и неприлагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Определеното на касатора наказание лишаване от свобода в размер на три години /след редукцията по чл.58а ал.1 от НК-две години/ не е явно несправедливо, тъй като в пълна степен отговаря на обществената опасност на деянието /с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения/ и дееца. За престъплението по чл.343 ал. 1 б. „в” от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до шест години. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче, както правилно е преценила въззивната инстанция, не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, и в този смисъл претенцията на жалбоподателя се явява неоснователна. Отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: самопризнанието, направено още на досъдебното производство; съжалението, изказано за случилото се; добрите характеристични данни; трудовата ангажираност и младата възраст на подсъдимия, не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, водещи до приложението на чл.55 от НК, а обосновават налагане на наказание към минималния размер, предвиден за конкретното престъпление. Не може да бъде удовлетворена претенцията на защитата на подсъдимия за това, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради обстоятелството, че същият е бил без обезопасителен колан. Действително сред самопризнатите от подсъдимия факти е и обстоятелството, че пострадалият Г. е седял на предната дясна седалка в лекия автомобил и е бил без поставен обезопасителен колан. Този факт е бил въведен в обвинителния акт и признат от подсъдимия. При това положение, за решаващият съд е съществувало задължение да прецени дали същият е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, респективно дали обосновава наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. В принципен план, наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат е правен въпрос, чиито отговор се извежда въз основа на фактическите обстоятелства, установени по делото. Без съмнение липсата на поставен обезопасителен колан представлява нарушение на чл.182 т.2 от ППЗДвП , но не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата може да обоснове съпричиняване на вредоносния резултат, а само такова, което се намира в пряка причинно следствена връзка с него. По настоящето дело липсват категорични данни за наличието на пряка причинно следствена връзка между неизползването на обезопасителен колан и настъпилите увреждания по жертвата, довели до смъртния изход. Видно от СМЕ на труп, локализацията на уврежданията по Д. Г. сочи, че най-силни са били ударите в областта на дясната половина на главата и гръдния кош, които са получени не само при падането и удрянето на тялото на пострадалия по повърхността на терена, но следствие и удряне на травмираните области по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил. В жалбата ,а и в съдебното заседание пред ВКС се твърди, че е налице оказване на помощ на пострадалия от страна на подсъдимия, която помощ следва да бъде съобразена като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието. Доказателствата по делото не сочат на оказана помощ /в този смисъл са показанията на свидетелите И. Й., Г. Й., Д. Д./ още повече, че за да се приеме наличие на такава, тя трябва да бъде необходима /П №1/1983 г. на Пленума на ВС/. Данните по настоящето дело показват, че леталния изход е настъпил непосредствено след произшествието, поради което дори и да е оказана помощ /такава липсва/, то тя не е била необходима. Всички останали изброени от жалбоподателя смекчаващи обстоятелства са били съобразени от въззивната инстанция. Вярно са били отчетени и наличните отегчаващи отговорността обстоятелства. Упрекът, че е била надценена обществената опасност на подсъдимия, е неоснователен. Освен , че е осъждан и в изпитателния срок на предходното осъждане е извършил деянието по настоящето дело, подсъдимият показва изключителна недисциплинираност и като водач на МПС. От намиращите се по делото писмени документи се установява, че спрямо него са издадени две наказателни постановления, както и 14 фиша за нарушения на ЗДП, като не следва да бъде подминавано и обстоятелството, че коментираните нарушения са извършени в кратък период от време /подсъдимият е придобил правоспособност като водач на МПС на 14.08.2012 г./. Тези данни недвусмислено характеризират Р. С. като лице с трайни нагласи, насочени към неспазване на правилата за движение по пътищата, както и че санкционирането му по административен ред не е постигнало нито превъзпитателен, нито превантивен ефект. По изложените съображения, настоящата инстанция не намира основания за допълнително намаляване размера на наложеното наказание на подсъдимия С.. Преценката на въззивната инстанция за невъзможност от прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК е вярна, тъй като не са налице материално-правните предпоставки за това. За да се отложи изтърпяването на наложеното наказание, законодателят изисква дееца да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, какъвто не е настоящият случай. От свидетелството за съдимост на подсъдимия се установява предходно осъждане - споразумение по нохд №264/2015 г. на ОС-Сливен, влязло в сила на 15.06.2015 г., по което му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. С оглед на горното, претенцията на защитата за приложение на института на условното осъждане не може да бъде удовлетворена. В допълнение следва да се посочи, че в решението си апелативният съд не е обсъждал възможността за поправяне на дееца чрез условно осъждане, тъй като тази предпоставка подлежи на преценка само, ако са налице останалите материално-правни предпоставки, а именно наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо, упрекът на защитата , че е отдадено приоритетно значение на генералната превенция над личната, не държи сметка за действителните съображения на апелативната инстанция касаещи отказа от приложението на чл.66 ал.1 от НК. Досежно искането на защитата за неприлагане на разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, не се излагат конкретни доводи, които да бъдат предмет на обсъждане и преценка от ВКС. По изложените съображения, ВКС не намери основания за ревизия на атакувания съдебен акт, поради което счете, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаски апелативен съд-в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №112 от 02.08.2016 г.,постановено по внохд №119/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/