Р Е Ш Е Н И Е № 91 гр. София, 21 май 2018 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 284 по описа за 2018г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационни жалби на защитници на осъден подсъдим срещу въззивно решение № 547/07.12.2017г. по ВНОХД № 621/2016г. на Софийски апелативен съд, 7-ми състав. В първата по ред жалба се релевират касационните основания, свързани с нарушение на закона и допуснати процесуални нарушения. Акцент се поставя на извършеното разпознаване по време на досъдебното производство и процесуалното положение на подсъдимия към този момент. Оспорва се възприемане от страна на въззивната инстанция на показанията на св.Т. и Х. по време на досъдебното производство и се твърди, че и в тази фаза свидетелите са дали противоречиви показания. Защитата не е съгласна и с начина на интерпретиране на показанията на св.Н. Т., разпитан по време на първоинстанционното съдебно следствие и частичното им възприемане, като определя анализът като непълноценен. Позовава се на законовото предписание, че присъдата не може да почива на съмнителни и колебливи изводи относно присъствието на обективни и субективни признаци на престъплението, както и на предположения. Иска отмяна на решението и оправдаване на дееца изцяло. Във втората по ред касационна жалба също се поставя акцент на изразеното несъгласие на един от членовете на съдебния състав с потвърждаване на осъдителната присъда. Ползват се доводи от изразеното особено мнение относно извършеното разпознаване, като по същество се оспорва неговата процесуална годност. На второ място се оспорва извършено според защитата изместване от страна на съдилищата по същество относно основен юридически факт-кой е предал наркотичното вещество на двамата свидетели. Твърди се, че този факт не бил доказан по време на досъдебното производство, а св.Т. не е бил търсен в тази фаза, макар че името му се споменавало 4 път в обвинителния акт. Касаторът посочва, че само защото подсъдимият е осъждан, затова се предава на съд с фикции и също така се поставя ударение върху твърдени противоречия в показанията на св.Т. и Х.. Възразява се и срещу начина на провеждане на разпита на непълнолетните тогава двама свидетели. В заключение този касатор претендира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и единствената справедлива присъда следвало да е оправдателната. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира, че касационната жалба е неоснователна, като материалният закон не е нарушен.Оспорва твърдението, че деянието не е доказано, като се позовава на показанията на свидетелите Т. и Х., както и на извършеното разпознаване, чиято процедура по извършване била спазена. Посочва събраните по делото доказателства, които установявали авторството, като съдът е изложил подробни мотиви и съображения по доводите на защитата, установявайки всички правнозначими обстоятелства, включително относно предмета на престъплението. Моли да се остави в сила решението на въззивната инстанция. Подсъдимият се явява лично, представлява се от двама защитници. Първият по ред защитник заявява, че поддържа касационната жалба и като незаконосъобразен, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен. Излага същите аргументи относно свидетелските показания и процесуално-следственото действие разпознаване. Твърди, че с тях се установяват единствените факти, на които се основава постановената присъда. Иска отмяна на постановената присъда и подсъдимият Т. да бъде оправдан. Вторият по ред защитник пледира, като също поддържа касационната жалба с изложените в нея съображения. Допълнително заявява, че обвинителния акт съдържа в себе си явление, а не престъпление, като казусът е бил противоречив от самото начало. Независимо от провеждането на въззивно съдебно следствие, според защитата тези противоречия се задълбочили. Отново утвърждава тезата си, че бил приложен вероятен предубеждаващ ефект със съдимостта на подс.Т., което правело по-лесна възможността да бъде уличен. Според защитата обвинението се основава на вярата, че е достатъчно да се констатира, че деецът е престъпник с определен криминален профил, а не на желанието да се докаже деянието. Защитата настоява, че това не е приемливо, обвинението не е доказано и поми да се постанови решение в този смисъл. Подс.Т. в своя защита поддържа казаното от защитата. Последен заявява че е невинен, като нито е продавал, нито е разпространявал наркотици. Моли да му се отмени наказанието, твърди, че е почнал нов живот, не разпространява наркотици, занимавал се със строителство и бояджийство. При последната си дума отново моли да му се отмени наказанието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 59/25.02.2016г. по НОХД № 2589/2015г. 20-ти състав на Софийски градски съд е признал подс.Т. за виновен да е извършил на 30.03.2015г. в [населено място] престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2-ро , пр.3 и 4, вр.ал.1, изр.1-во, предл.5-то, алт.1-ва, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и му е наложил наказание от 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 20 000 лв. С присъдата е постановено разпореждане с веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното от касатора решение присъдата е изменена, като наложеното наказание с приложение на чл.55 от НК е редуцирано на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода , а глобата от 20 000лв. – на 10 000 лв. Касационната инстанция намери, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Акцентът на възраженията на защитата е постановен на оценката на показанията на свидетелите Т. и Х., както и на извършеното разпознаване. Тези възражения не са подминати от въззивната инстанция, която съвсем детайлно ги е обсъдила, замествайки недостатъчния такъв според нея, извършен от съда от първата инстанция, който е приел фактите правилно, но не бил подходил достатъчно аналитично при обсъждането на доказателствените материали. Казаното от въззивната инстанция относно твърдените от защитата противоречия в показанията на тези двама свидетели е напълно достатъчно и по начало няма какво да се добави. Все пак трябва да се държи сметка за метаморфозата в спомена на свидетеля на обвинението – Т., в съдебното заседание 27.10.2015г. , че тя макар и не много отдалечена във времето, все пак следва първоначалните му показания, които следват непосредствено събитията по обвинението. Правилно инстанциите по същество са отдали приоритет на първоначалните показания, тъй като те са депозирани веднага след деянието, споменът не е помрачен от изтичащото време, нито пък е било възможно да се оказва каквото и да било въздействие от страните. Двамата свидетели достатъчно синхронизирано описват случилото се, без да се съзира каквато и да е преднамереност, или въздействие от страна на органите на разследването или обвинението, за каквото се настоява от защитата. Съзираните противоречия всъщност са белег именно за отсъствие на каквото и да било подобно въздействие. Изложените съображения от въззивната инстанция са прецизни, последователни и логични, поради тази причина напълно се споделят от настоящия касационен състав. Разбира се, участието на св.Н. Т. би следвало да е оценено самостоятелно и да е предмет на наказателно преследване, но това така или иначе не се е случило (според показанията на непълнолетните лица). В тези показания се отбелязва, че той е опосредил връзката между подс.Т. и двамата свидетели Т. и Х., подпомогнал ги е да намерят търсеното от тях наркотично вещество и нещо повече, приел е наркотичните вещества от подсъдимия и ги е предал на непълнолетните лица. Тоест, според свидетелите, той ги е придобил за двамата свидетели, държал ги е, макар и за твърде кратко време и ги е разпространил, предавайки им ги. Тези детайли не са възприети от държавното обвинение, което е изключило като факт действията на св.Н. Т., който дори не е разпитан на досъдебното производство. Прокурорът в обвинителния акт, обвързвайки съдилищата по същество, е приел, че св.Т. (който не е имал тогава това процесуално качество, а и никакво друго, разбира се, както се отбеляза) само е подпомогнал свидетелите, като ги е свързал с разхождащия куче подс.Т., който им предал наркотиците. Показанията на св.Т. и св.Х. не променят същността на обвинението, че подс.Т. е разпространил високорисково наркотично вещество лично и той е осъзнавал , че ги предава на непълнолетните двама купувачи. Показанията на св.Т. трябва да се оценяват през призмата именно на тази оценка на поведението му и с основание те са отхвърлени като недостоверни от решаващия съдебен състав на въззивната инстанция. Изложените в тази връзка аргументи са прецизни и последователни, съответстват на фактите по делото и на връзките между отделните лица, поради която няма никакво основание да се счита, че доказателствата са тълкувани превратно или вън от тяхното съдържание и смисъл. В крайна сметка случилото се, вън и независимо от действията на Н. Т., очертават елементите от състава на престъплението, за което е обвинен подс.Т.. Категоричността, с която е разпознат и с която по начало е свидетелствано от непълнолетните свидетели, показват, че подс. Т. трайно се е занимавал с тази дейност и не е бил непознат за тях. Възраженията относно съпоставяните лица при разпознаването, предвид горния факт, не са състоятелни и следва да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивната инстанция е дала обстоен отговор и на възраженията, свързани с разпознаването на дееца, който не е имал процесуалното качество на обвиняем към този момент. Няма никаква процесуална забрана за извършване на разпознаването по снимков материал, това първоначално процесуално.следствено действие е било и необходимо, да бъдат потвърдени или отхвърлени съмненията за авторство на дееца. Едва след разпознаването е можело да се пристъпи към промяна на наказателноправния статус на подс.Т., тоест той да бъде обвинен, ако подозрението се потвърди. В тази връзка не е в никакъв случай задължително подсъдимия да участва лично в разпознаването, неговото право да види и да участва в разпита на свидетелите, които по същество подкрепят обвинителната теза и практически стоят в нейната основа, и което е закрепено в чл.6, т.3,б.“d“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, не е нарушено. Това право е реализирано впоследствие многократно, като в основата на обвинението застават показанията на непълнолетните свидетели, депозирани пред съдия. Тези показания са проверени пред инстанциите по същество, с участието на подс.Т., като по този начин неговото право в посочения горе смисъл е напълно гарантирано, защитено и реализирано. Изложените доводи за процесуалното качество на дееца от решаващото мнозинство на въззивния състав напълно се споделят от касационната инстанция и допълват горното становище. Може да се заключи, че в рамките на досъдебното производство правата на подсъдимия не са били нарушени. Осъщественото задържане е било в резултат на полицейски действия, като се е имала предвид възможността на дееца лично да участва в разпознаването. Тази възможност не се е реализирала поради отказа на подс.Т., но при всички случаи задържането му от полицейските органи е било необходимо, за да се осигури присъствието му при проверка на подозренията за авторство. До разпознаването и разпита на свидетелите е протекъл твърде малък период от време (който пък е бил необходим за проверка на подозренията за разпространение на висорискови наркотични вещества), за да се преценява полицейското задържане като недопустимо и нарушаващо правата на Т. като обвиняемо лице. Всъщност административната мярка за 24-часово задържане е предмет на разглеждане и атакуване в друго производство, ако деецът е останал недоволен от прилагането и. Право на решаващото мнозинство е да изгради вътрешното си убеждение въз основа на установените и интерпретирани по делото факти, на касационен контрол подлежи именно начина на формиране на това вътрешно убеждение и на извършване на доказателствения анализ, а при това не е допуснато превратно тълкуване на доказателствата, предубеденост или предварително формиране на убеждение с оглед юридическия статус на дееца. Защитните твърдения в тази връзка са напълно произволни, доколкото косвено се отнасят и до дейността по правоприлагане от страна на инстанциите по същество, а не само на органите по разследването. Касационният състав счете, че въззивната инстанция не е допуснала претендираните нарушения при оценка на доказателствения материал, като последващите този анализ изводи относно правната страна на деянието спазват изискванията за правилно приложение на материалния закон. Не се претендира явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото се иска отмяна на решението поради изложените съображения за липса на авторство. Съдът намери, че наложеното наказание, което е резултат от намаляването, извършено от въззивната инстанция, не е явно несъответно, независимо от твърде ниската стойност на предмета на престъплението. Деецът е многократно осъждан, с широка палитра от състави на престъпна дейност. Дейността му очевидно не е била ограничена с предмета на обвинението, а се е извършвала с цел получаване на доходи. Следва да се отчете обстоятелството, че се предлага и разпространява високорисково наркотично вещество на непълнолетни, което прави степента на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, висока. Това води до извода, че повече снизходителност в случая не е възможна. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 547/07.12.2017г. по ВНОХД № 621/2016г. на Софийски апелативен съд, 7-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: