Р Е Ш Е Н И Е № 854 София 21.12.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 1401 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Н., К. В. К. и С. В. К. от гр.Варна срещу решение №759 от 30.05.2009г. по гр.д.№2670/08г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа оплакване за материална незаконосъобразност на въззивното решение - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Ответникът общинска служба по земеделие гр.Варна не взема становище по жалбата. Община Варна оспорва жалбата. С определение №78 от 26.01.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса какъв е редът за възстановяване на собствеността в хипотезата на §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ и чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №2914/22.10.08г. по гр.д.№6641/05г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният Д. С. Н., К. В. К. и С. В. К. срещу общинска служба по земеделие гр.Варна иск за признаване правото на ищците да си възстановят собствеността върху нива с площ от 7 дка, находяща се в землището на гр.Варна, кв.”Виница”, местността “Ч. Тарла”. Въззивният съд е приел, че ищцата Д. К. Н. и В. К. Николов, наследодател на другите двама ищци, са закупили с нотариален акт №78/1953г. ½ ид.част от нива, цялата с площ от 14 дка, находяща се в землището на гр.Варна, местността “Ч. Тарла”. Тази нива е била внесена в ТКЗС през 1958г., а през 1960-1965г. е била залесена и включена в Д.. За да отхвърли предявения иск, квалифициран по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, според която правото на собственост върху земеделски земи, залесени и самозалесили се, както и на земеделски земи, включени в държавния горски фонд, се възстановява по реда и условията на този закон. Прието е, че такъв иск по чл.13, ал.2 от ЗСПЗЗ не е предявяван, а е предявен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, който се явява неоснователен. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Първоначалното законодателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и тези, които са били включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с ДВ бр.98/1997г. С приемането на ЗВСГЗГФ /ДВ бр.110/25.11.97г./ се възприема друго разрешение. Съгласно §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, възстановяването става по реда и условията на този закон. С приетата впоследствие ал.2 на §9 /ДВ бр.26/2001г./ е уточнено, че заявленията за възстановяване на собствеността върху тези земи, подадени пред общинските служби по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на гори и земи по чл.1 от ЗВСГЗГФ. Когато е подадена искова молба за признаване правото на възстановяване на собствеността върху такива залесени или самозалесили се земеделски земи, или земи, включени в Д., за които е пропуснат законният срок за заявяване пред общинските служби по земеделие, съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищците. Правната квалификация на иска е дейност на съда. Той е длъжен да даде точната квалификация по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, без да е обвързан от правното основание по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, посочено в исковата молба. В този смисъл са и постановените междувременно решения по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – решение №147/13.04.2010г. по гр.д.№505/09г. на ВКС, ІІ ГО и решение №305/01.04.2010г. по гр.д.№640/09г. на ВКС, І ГО. В настоящия случай ищците са подали исковата молба на 29.12.2005г., преди изтичане на преклузивния срок по §5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13/2007г./. По делото е представено и удостоверение от общинската служба по земеделие, че процесният имот не е заявен за възстановяване пред общинската служба по земеделие в законния срок. С оглед данните от техническата експертиза, че към момента на обобществяването на имота през 1958г. той е имал характер на земеделска земя, а след това е залесен и включен в Д., съдът е следвало служебно да преквалифицира иска по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗДГФ и да конституира като ответници лицата по чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ – регионалната дирекция по горите и държавното ловно стопавство по местонахождението на имота. Като не е сторил това, районният съд е постановил недопустимо решение, което неправилно е било оставено в сила с решението на въззивния съд. Тези решения следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, след конституиране като ответници на лицата по чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №759 от 30.05.2009г. по гр.д.№2670/08г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила решение №2914/22.10.08г. по гр.д.№6641/05г. на Варненския районен съд. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за постановяване на решение по предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: