Р Е Ш Е Н И Е № 137 Гр. С., 27.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 968/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н.-2004 М О. с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. П., срещу решение № 1797/03.11.2015 г. по в.гр.д. № 2332/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 2160/12.05.2015 г. по гр.д. № 15888/2014 г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени против ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на сумата 21 795.21 лв., платена на отпаднало основание, за която са издадени два броя фактури, съответно от 11.10.2012 г. и от 05.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда, както и за заплащане на мораторна лихва върху същата за периода от 05.11.2014 г. до 11.12.2014 г. в размер на 224.68 лв. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени, по подробно изложени фактически и правни съображения, с присъждане на всички сторени по делото разноски. Ответникът по касация - ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. Банков, счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са развити в постъпилия по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор. В открито съдебно заседание процесуалният пълномощник на ответника адв. Г. заявява, че по идентични спорове е налице обилна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, с която ответното дружество ще се съобрази. В тази връзка в полза на ищеца е направено и доброволно плащане на дължимите суми в хода на процеса. Третото лице – помагач на ответника - КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, чрез процесуалния си пълномощник ю.к. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид доводите на страните, съобразно нормата на чл.290 ал.2 ГПК, и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че претенцията на ищеца се основава на решение № 9484/25.06.2013 г. по адм.д.№ 12423/2012 г. на ВАС, с което е потвърдено решение № 4025/21.03.2013 г. на същия съд за отмяна на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР по раздел VІІ. С последния са определени временни цени за достъп, дължими от Вятърни електрически централи, а въз основа на горното решение са извършени процесните плащания. Съдът е намерил, че основанието за плащане не е решението на ДКЕВР, респективно, че неговата отмяна не е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението на ищеца за плащане на цена за достъп. Обосновал е извода си с това, че предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР е администратовниправна последица на акта, като следва да се направи разграничение между него и търговските отношения по повод на услугата „достъп”, които са възникнали преди издаване на самото решение и съществуват и понастоящем. Съдът е приел, че ДКЕВР е определил пределна цена за тази услуга, с оглед регулаторната й функция, а дали има неоснователно разместване на блага може да се прецени едва след вземане на решение за окончателната цена на услугата и след преценка на предвидените в чл.32 ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. Такива решения /№ Ц-6 от 13.03.2014 г. и № КМ-1 от същата дата/ понастоящем са налице, но те не могат да бъдат съобразени, т.к. ищецът не ги е посочил като основание на иска си. Съдът е счел, че с отпадането на временните цени не се прекратява правоотношението между страните, респективно отмяната на решение № Ц-33 не отменя правното основание за разместване на престациите, а води до отпадане на елемент от него и създаване на необходимост от преуреждане на отношенията с оглед еквивалентност на разменените престации. Отпадането на основанието на каузалните сделки е последица от тяхното унищожаване или отмяна, а в случая възникналото правно основание продължава да съществува, по аргумент от нормата на чл.32 ал.4 ЗЕ относно компенсаторните мерки. В допълнение са изложени и съображения за правната невъзможност за преуреждане на надлежно възникнали търговски правоотношения със задна дата. Въззивният съд е заключил, че искът е неоснователен, т.к. отмяната на решението на ДКЕВР само по себе си не може да обоснове извод за отпадане възмездността на договореното изпълнение и да доведе до реституция на разменените престации на претендираното основание. С определение № 31/16.01.2017 г. на настоящия съдебен състав решението на Варненския окръжен съд е допуснато до касационна проверка по въпроса - Дали с отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, представляващо индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл.13 ал.7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови правни последици, респ. дали тази отмяна води до отпадане на задължението за заплащане на цена на достъп за минало време. Становището на съда по този въпрос произтича от следното: Освен с цитираните в определението по чл.288 ГПК съдебни решения по чл.290 ГПК /№ 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о.; № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о.; № 157 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. ІІ т.о.; № 7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., ІІ т.о.; № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о.; № 104/27.06.2016 г. по т.д.№ 1610/2015 г., ІІ т.о.; № 126/16.08.2016 г. по т.д.№ 1592/2015 г., І т.о.; № 58/16.08.2016 г. по т.д.№ 332/2015 г., І т.о.; № 162/04.10.2016 г. по т.д.№ 3245/2015 г., І т.о.; № 136/05.10.2016 г. по т.д.№ 2727/2015 г., ІІ т.о./, обосноваващи тезата за обратната сила на отмяната по реда на АПК на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР и заличаването в резултат на това на правните му последици, по сходни казуси и правни въпроси съставите на ВКС продължават да се произнасят в същия смисъл. Така в решения №№ 175/31.10.2016 г. по т.д.№ 1089/2015 г., І ТО; 254/15.12.2016 г. по т.д.№ 1672/2015 г., І ТО; 206/18.01.2017 г. по т.д.№ 3045/2015 г., ІІ ТО; 220/20.02.2017 г. по т.д.№ 3111/2015 г., І ТО и др. е прието, че с оглед предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР, пряко следващо от закона, същото е породило правни последици преди влизането си в сила. Независимо от това, отмяната му по съдебен ред има обратно действие, с което се заличават всички целени с него последици от момента на издаването на решението /допускането на предварителното му изпълнение/. Отмяната на решението за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа предпоставя възникване на задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени временни цени за достъп в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – на отпаднало основание. Въпреки възмездния характер на услугата „достъп”, размерът на дължимите цени в периода до отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не може да бъде определен по реда, предвиден в чл.32 ЗЕ. К. механизъм, предвиден в закона, намира приложение само при наличие на влезли в сила /т.е. действително и законосъобразно определени/ временни цени за достъп. Настоящият съдебен състав споделя формираната от ВКС съдебна практика относно действието и последиците, настъпили с оглед влязлото в сила съдебно решение за отмяна на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР и се присъединява към нея. С оглед горното, обжалваното решение на Варненския окръжен съд противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено. Т.к. не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, спорът следва да бъде разрешен от касационния съд по същество. По делото е безспорно установено, че касаторът Н.-2004 М О. – производител на ел. енергия от възобновяеми източници /вятърни генератори в землището на [населено място]/ е заплатил фактурираната от ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД цена за достъп до мрежата му по 2 бр. фактури съответно от 11.10.2012 г. и от 05.03.2013 г., на обща стойност 21 795.21 лв., определена въз основа отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г. По съображенията, изложени във връзка с отговора на правния въпрос, посочената сума му се дължи обратно, на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 12.12.2014 г. Основателна е и претенцията по чл. 86 ЗЗД за периода от 05.11.2014 г. до 11.12.2014 г. в размер на 224.68 лв., т.к. ищецът е поканил ответника да му заплати доброволно исковата сума на 28.10.2014 г., като му е дал едноседмичен срок за това. Пред касационната инстанция ответникът представя доказателства /приложени към молбата му с вх.№ 3494/29.03.2017 г./, че е предприел действия по доброволно изплащане на следните суми, предмет на спора: 1/ 21 795.21 лв. – главница, 2/ 224.68 лв. – мораторна лихва, 3/ 5 041.91 лв. – законна лихва от датата на исковата молба до датата на извършеното плащане /22.03.2017 г./, както и съдебно-деловодните разноски, присъдени с първоинстанционното решение на В. по гр.д.№ 15888/2014 г., в размер на 2 111.80 лв. Касаторът с писмена молба потвърждава получаването на сумите, като претендира разноските си по касационното обжалване. Доброволното плащане не може да бъде съобразено от настоящата съдебна инстанция, т.к. нормата на чл.235 ал.3 ГПК не намира приложение относно фактите, осъществени в хода на производството по касация, освен в хипотезата на чл.295 ал.2 ГПК. Същото следва да се вземе предвид при изпълнението на съдебното решение. С оглед изхода от спора, в полза на касатора следва да се присъдят и сторените от него разноски за първата и касационната инстанции, доказани в общ размер на 2 602.70 лв. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1797/03.11.2015 г. по в.гр.д. № 2332/2015 г. на Окръжен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Н.-2004 М О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата от 21 795.21 лв., представляваща заплатена на отпаднало основание цена за достъп до мрежата на ответника по издадени 2 бр. фактури, съответно от 11.10.2012 г. и от 05.03.2013 г., на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 12.12.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата 224.68 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.11.2014 г. до 11.12.2014 г., както и сумата 2 602.70 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за първата и касационната инстанции, на основание чл.78 ал.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: