Р Е Ш Е Н И Е № 160 С., 29.10.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Боян Балевски Ирина Петрова с участието на секретаря като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2384 по описа за 2013 г.предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Образувано е по подадена на 27.03.2013г. от Н. Т. Н.-Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 10 от 04.01.2013г. по въззивно т.д.№ 542/2012г. на Варненския Апелативен съд в частта за потвърждаването на първоинстанционното решение, с което е признато за установено, че молителката дължи на [фирма]-В. сумата 7 256.37лв. по авалиран от нея запис на заповед от 27.06.2008г. Позоваването е на противоречие с Решение № 712 от 03.05.2012г. по въззивно т.д.№ 6/2012г. на Варненския ОС. Решението, чието отмяна се иска е влязло в сила на датата на постановяването му като необжалваемо. В писмен отговор В. Транс Г. О. оспорва основателността на искането за отмяна по подадената молба. Образувано е и по присъединеното за общо разглеждане в едно производство т.д.№ 2684/2013г. на ВКС, чийто предмет е подадена на 15.04.2013г. от [фирма], [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 712 от 03.05.2012г. по въззивно т.д.№ 6/2012г. по описа на Варненския ОС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърлянето на установителния иск за дължимост на сумата 12 000лв. по издаден на 27.07.2008г. от Л. А. Д. и авалиран Н. Т. Н.-Д. запис на заповед за сумата 12 000лв. Позоваването е на противоречие с решение № 1160 от 06.07.2012г. по т.д.№ 638/2011г. на Варненския ОС, с което е уважен установителен иск на дружеството и е признато за установено, че Н. Т. Н.-Д. дължи сумата 7 256.37лв., като авалист по запис на заповед, издаден от Л. Д. на 27.06.2008г. за сумата 38 000лв., с падеж 01.08.2009г., потвърдено с Решение № 10/04.01.2013г. по в.т.д.№ 542/2012г. на Варненския АС. В писмен отговор Л. Д. и Н. Д., оспорват подадената от [фирма] молба за отмяна на решение № 712 от 03.05.2012г. по т.д.№ 6/2012г. на АС Варна, като твърдят, че тя просрочена като подадена на 15.04.2013г., а решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 28.12.2012г., когато с Определение № 956 по т.д.№ 608/2012г., ВКС, Второ т.о. не е допуснал касационното му обжалване. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С решение № 10 от 04.01.2013г. по въззивно т.д.№ 542/2012г., Апелативен съд В. се е произнесъл по предявения от [фирма] установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във вр.с чл.415 и чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците Л. Д. и Н. Д. дължат солидарно на ищеца сумата 7 256.37лв. по запис на заповед от 27.06.2008г. за сумата 38 000лв. с падеж 01.08.2009г., с издател Л. А. и авалиран от съпругата му Н. А.. Констатирал е, че първоначално искът е бил предявен за сумата, за която е издаден записът- 38 000лв., а в хода на производството ищецът е направил отказ от иска за разликата над 7 256.37лв. Приел е за безспорен между страните факта, че записът е издаден, за да обезпечи пълната имуществена отговорност на издателя за причинените от пътното транспортното произшествие от 20.06.2008г. имуществени вреди вреди на поемателя –негов работодател и че по силата на споразумение по чл.381 НПК Л. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.345б,ал.1 НК /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила/. Посочил е, че това престъпление не включва в изпълнителното си деяние причиняването на вреда, с оглед на което е обоснован изводът, че каузалното правоотношение за обезщетяване на пълната имуществена отговорност по чл.203,ал.2,пр.2 КТ във вр. с чл.45 ЗЗД на Л. Д. не съществува поради липсата на предпоставката „причинена от престъпление вреда“. Прието е, че поради несъществуване на вземане по каузалната сделка, не съществува и такова на основание обезпечителната абстрактна сделка, което е обосновало и извода за потвърждаване на първонистанционното решение за отхвърляне на иска по отношение на издателя. Във връзка с поетото задължение на ответницата Д. като авалист по записа са изложени съображенията, произтичащи от разпоредбата на чл.485,ал.2ТЗ-авалистът не може да се позовава на недействителност на задължението на хонората, а възражения за недобросъвестност или злоупотреба с право /чл.465 ТЗ/ не са доказани. Това е обусловило извода за отмяна на първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на иска по отношение на Н. Д. и постановяването на друго, с което е признато за установено че тя дължи на дружеството сумата 7 256.37лв. като авалист по записа на заповед, издаден на 27.06.2008г. с падеж 01.08.2009г. за сумата 38 000лв. С решение № 712 от 03.05.2012г. по в.т.д.№ 6/2012г. Варненския ОС се е произнесъл по жалбата на [фирма] срещу първоинстанционното решение за отхвърлянето на предявените срещу Н. Д. и Л. Д. установителни искове по чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК за признаване за установено, че дължат солидарно сумата 12 000 лв. по запис на заповед, издаден на 27.06.2010г. за същата сума, с падеж 01.09.2008г. от Л. Д. и авалиран от Н. Д.. Приел е за установена връзката между ценната книга и въведеното от ответниците каузално правоотношение- обезпечаване на пълната имуществена отговорност на издателя за причинени във връзка с изпълнението на задълженията като шофьор във [фирма] вреди от пътно произшествие от 20.06.2008г. Изложени са съображения, че пълната имуществена отговорност по трудово правоотношение възниква с специалната хипотеза на чл.203,ал.2, предл второ ГПК като вредата следва да е елемент от фактическия състав на извършено престъпление, а това, за което работникът е признат за виновен е формално, а не резултатно престъпление. Поради неосъществен фактически състав на ограничената имуществена отговорност- специалната процедура по чл.210 КТ е прието, че не е установено каузалното правоотношение, обезпечено със записа, което е обусловило и извода за неоснователност на предявения установителен иск и потвърждаване на първоинстанционното решение. В хода на производството по това дело не е обсъждан въпросът за самостоятелния характер на задължението на поръчителя по абстрактната сделка. Съгласно разпоредбата на чл.305,ал.1,т.4 ГПК, молбата за отмяна на основание т.4 на чл.303, ал.1 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение. В случая, последното влязло в сила е Решение № 10/04.01.2013г. по в.т.д.№ 542/2012г. на Апелативен съд, [населено място], считано от датата на постановяването му като неподлежащо на обжалване /чл.296,ал.1 ГПК/. С оглед на това, молбата за отмяна, подадена от Н. Д. е допустима, като подадена в преклузивния срок. Молбата, депозирана от [фирма] е с входяща дата 15.04.2013г. и е просрочена. Съставът на ВКС приема, че твърдението за противоречие между решенията на съдилищата не е налице, поради което не съществува и основанието за отмяна по т.4 на чл.303,ал.1 ГПК. Предмет на произнасяне са два самостоятелни установителни иска за съществуване на вземане, за което за проведени отделни заповедни производства за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9, предл. първо ГПК- два отделни менителнични документа: запис на заповед, издаден на 27.06.2008г. с падеж 01.08.2009г. за сумата 38 000лв. и запис на заповед от 27.06.2008г. с падеж 01.09.2008г. за сумата 12 000лв. с един и същ издател, поемател и авалист. Идентитета на страните по сделката обаче не обуславя тъждество на делата-нито по проведеното заповедното производство, нито на неговото продължение- производството за установяване на оспореното от длъжника вземане в исковия процес. Субектите на правоотношението и страните по спора не водят до еднаквост на делата, а оттам до необходимост да бъде дадено еднакво разрешение на правния спор. От обективна страна макар и да имат формално съвпадащо основание - вземане, основано на запис на заповед, самите менителнични документи пораждат отделни и самостоятелни задължения, съответно вземания, което е безспорно между страните. Поетото обещание е за плащане на различни суми с различен падеж, което изключва извод за тъждеството на предмета на спора, породен от неизпълнението на всяко едно от тях. В същия аспект установяването на един и същ факт- каузалното правоотношение за обезпечение на което са издадени записите не води до обективно тъждество на делата. Правните изводи за последиците от наличието на съвпадащ факт- авала също не обуславят идентичност. Делата са водени между едни и същи страни, но имат различен предмет, очертан като основание /вземането по конкретния запис на заповед/ и съответния петитум. По отношение на двете заведени дела не е била нито процесуалната пречка по чл.126 ГПК /висящ процес/, нито забраната за пререшаемост на спора /чл.299,ал.1 ГПК/. Последователна е практиката на Върховния касационен съд, че основанието по чл.303,ал.1,т.4 ГПК предполага кумулативно наличие на пълен обективен и субективен идентитет между две решения- постановени между същите страни, по същото искане и на същото основание, с които противоречиво е разрешен със сила на пресъдено нещо правният спор, постановен е различен правен резултат за съществуването на едно и също право. Противоречието по смисъла на чл.303,ал.1 т.4 ГПК между две решения означава всяко едно от тях да бъде лишено от своята сила на пресъдено нещо, а правният спор да остане неразрешен. Целта на производството по чл.303,ал.1,т.4 ГПК е да бъде отменено неправилното решение, когато въпреки забраната да се води втори процес по висящ между страните спор, са били образувани две самостоятелни дела, по които са а постановени две противоречиви влезли в сила решения, или е бил предявен иск, в нарушение на забраната за пререшаване на разрешен с влязло в сила решение правен спор. Вместо обезсилване на второто по време решение законът предвижда отмяната на неправилното. Сравняването на правилността на влезлите в сила решения може да бъде осъществена само ако те са постановени при тъждественост на делата, каквато в настоящия случай не е налице. Молбата за отмяна, подадена от Н. Т. Н. Д. следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на настоящото производство, разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на Н. Т. Н.-Д. за отмяна, на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК на влязлото в сила Решение № 10 от 04.01.2013г. по въззивно т.д.№ 542/2012г. на Варненския Апелативен съд в частта за потвърждаването на Решение № 1160 от 06.07.2012г. по т.д.№ 693/2011г. на Варненския ОС. Решението не подлежи на обжалване. Оставя без разглеждане молбата на [фирма], [населено място] за отмяна, на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК на влязлото в сила Решение № 712 от 03.05.2012г. по въззивно т.д.№ 6/2012г. на Варнесккия Окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 1020 от 25.03.2010г. по гр.д.№ 4330/2009г. на Варненския РС, което определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ТК на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.