Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

РЕШЕНИЕ


№ 105


София, 17.03.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №259/2014 година.


Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.5 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №І-48-228/18.01.2013 г. по гр.д.№39560/2009 г. по Софийският районен съд, І ГО, 48 състав, е отхвърлил като неоснователен предявеният от П. В. П., К. И. П., М. И. П., Л. К. Я., В. К. Ц. и Ц. К. М. против К. Н. Г., иск с правно основание чл.108 ЗС, и е осъдил всеки от ищците да заплати на ответника по исковата молба припадащите му се деловодни разноски.
Срещу влязлото в сила решение на първоинстанционния съд е подадена молба за отмяна, вх.№1026854/08.7.2013 г., от ищците П. В. П., К. И. П., М. И. П., Л. К. Я., М. Г. Р., К. Г. Ц., К. Г. Ц., Г. П. Ц. и Ц. К. М. , на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Твърди се, че е налице посоченото основание, тъй като не са упълномощавали адв. Д. Б. да извършва от тяхно име и за тяхна сметка процесуални действия по първоинстанционното дело. Сочи се, че договорът за правна помощ и съдействие и пълномощното, не се отнасят до извършване на процесуални действия и представителство по гр.д.№39560/2009 г. на СРС. Основават твърдението си на факта, че упълномощаването е станало на 28.4.2009 г., а исковата молба е депозирана на 07.8.2009 г.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждането му от друг състав на СРС.
В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя – адв. М.. Претендират се разноски.
Ответникът по молбата за отмяна К. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Г., е депозирал писмен отговор по чл.306, ал.3, изречение второ ГПК. В съдебно заседание молбата се оспорва от процесуалния му представител – адв. Г.. Претендират се разноски.
Ответницата по молбата за отмяна В. Ц. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид писменият отговор на ответника по молбата, становищата на процесуалните представители на страните в настоящото производство, заявени в съдебно заседание, и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното:
Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения:
За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая.
Доводите на молителя са изцяло относно липсата на упълномощаване на адв. Б.. Доказателствата по делото обаче сочат, че такова упълномощаване е налице, видно от договора за правна защита и съдействие – серия А, №0818437, и пълномощното. От договора се установява, че същият е за процесуално представителство и защита по гражданско дело, а от пълномощното се установява, че адвокатът е упълномощен да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции, както и в производство за отмяна. Освен това част от ищците са участвали в първоинстанционното производство, като са се явявали в съдебно заседание, и са посочвали и водели свидетели за разпит.
Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
На ответника по молбата К. Г. не следва обаче да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна, вх.№1026854/08.7.2013 г., на влязлото в сила решение №І-48-228/18.01.2013 г. по гр.д.№39560/2009 г. по Софийският районен съд, І ГО, 48 състав, подадена от П. В. П., К. И. П., М. И. П., Л. К. Я., М. Г. Р., К. Г. Ц., К. Г. Ц., Г. П. Ц. и Ц. К. М. , на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Н. Г. за присъждане на разноски.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: