Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 19.09.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 202 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. К. Г., защитник на подсъдимия С. С. Ч. срещу решение № 417/ 07.12.2015 г. по внохд № 868/15 г. на Софийския апелативен съд. Развити са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон, за явна несправедливост на наложеното наказание и незаконосъобразно ангажиране на гражданската отговорност за вреди на подсъдимия. По същество се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и доразвива съображенията си в подкрепа на оплакванията. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Гражданският ищец А. Н. и неговият повереник не се явяват и не вземат отношение по подадената жалба. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 214/ 13.07.2015 г. по нохд № 2481/13 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Ч. за виновен в това, че на 25.04.2012 г. направил опит умишлено да умъртви А. С. Н., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 115, вр. чл.18 ал.1 и чл. 55 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 от НК. Осъдил подсъдимия Ч. да заплати на гражданския ищец Н. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 25 хиляди лева и отхвърлил иска до пълния предявен размер от 50 хиляди лева като неоснователен. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с доводите, че апелативният съд не е изяснил категорично вида и характера на причинените на пострадалия увреждания и неправилно е отказал да допусне допълнителна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която да отговори на неизяснени по делото въпроси. Касационният състав намира посочените възражения за несъстоятелни. Софийският апелативен съд е изпълнил добросъвестно процесуалните си задължения и след собствен анализ на доказателствената съвкупност е мотивирал убедително извода за безспорна установеност на фактите, приети от първата инстанция, в това число и тези, касаещи вида и характера на причинените травматични увреждания. Не почива на данните по делото твърдението на защитата, че нанесените от подсъдимия множество удари с нож не са причинили на пострадалия животозастрашаващи увреждания, тъй като всички са порезни, а не прободни или проникващи. Експертите, изготвили съдебномедицинските експертизи са дали категорично заключение както за броя и местонахождението на уврежданията, така и за техния медико-биологичен характер. Няма никакво съмнение, както правилно е приел въззивният съд, че едно от нараняванията е проникнало в гръдната кухина и е довело до частичен левостранен пневмоторакт поради навлизане на въздух в лявата плеврална кухина. Именно това нараняване е оценено от експертите като животозастрашаващо, тъй като при неоказване на медицинска помощ е възможно да доведе до смъртта на пострадалия. Настоящият касационен състав счита, че защитата преекспонира направената от експертите корекция в изготвеното заключение, че смъртният изход при развилия се частичен пневмоторакс е бил „възможен”, а не „неизбежен”, доколкото това уточнение не променя факта за наличие на нараняване, проникващо в жизненоважна част от човешкото тяло- гръдната кухина, което е създало реална от настъпване на смъртен изход. Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита на подсъдимия поради недопускане на допълнителна СППЕ. Както ВКС неведнъж е посочвал в решенията си, отказът на решаващия съд да събира нови доказателства, съотв. да назначава допълнителни/повторни експертизи сам по себе си не е съществено процесуално нарушение, освен ако това не е довело до неизясняване на факти от съществено значение за правилното решаване на делото. В случая апелативният съд е отхвърлил искането с мотивирано определение, в което е посочил, че както в изготвената СППЕ, така и в подробните разяснения на вещите лица в съдебното заседание пред първата инстанция е даден отговор на въпросите относно психическото състояние на подсъдимия при извършване на деянието, като е съобразено алкохолното му повлияване и провокативното поведение на пострадалия. Категорично е заключението, че Ч. е бил емоционално ангажиран с конфликта, но неговото раздразнение не се е развило до степента, покриваща медицинските аспекти на физиологичния афект. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е до голяма степен бланкетно, тъй като единственият изложен в жалбата довод е, че Ч. е признат за виновен в опит за убийство „без да са налице доказателства за извършено от него деяние, което да изпълва този състав на НК”. Върховният касационен съд намира, че приетите за установени факти правилно са квалифицирани от контролираната инстанция като опит за убийство. Броят и насочеността на нанесените от подсъдимия няколко удара с нож- в областта на шията, ухото и гърдите/ в гръб/, с проникване на един от тях в гръдната кухина, засягащ плеврата и създаващ опасност от настъпване на смъртен изход законосъобразно са отчетени от апелативния съд като обстоятелства, покриващи обективните и субективни елементи на престъплението по чл. 115, вр. чл.18 ал.1 от НК. Развитите от съда съображения по правото са подробни и убедителни и се споделят и от касационния състав. Неоснователни са оплакванията за явна несправедливост на наказанието и за недоказаност на гражданския иск. При извършената проверка на присъдата, въззивният съд обосновано е приел, че всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанието са взети предвид от първата инстанция и са оценени съобразно действителната им тежест. Провокативното поведение на пострадалия, който двукратно е инициирал конфликт с подсъдимия, както и обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита са дали основание за определяне на наказанието по реда на чл. 55 ал., т.1 от НК, доста под минимума на санкцията, предвидена в чл. 115 от НК. Върховният касационен съд счита, че наказанието не е явно несправедливо, тъй като съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно гражданско-правната част на присъдата, възприети изцяло от въззивната инстанция. Лишено от фактическо основание е твърдението на защитата, че пострадалият не е доказал иска си, тъй като не се установило по делото да е налице промяна в живота или работоспособността му. Видно е от мотивите на решението, че съдът е приел от фактическа страна, че пострадалият е изпитвал силни болки веднага след нараняването в областта на белия дроб /обсъдени в контекста на обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 от НК/, че е престоял пет дни в болница, където е претърпял медицински манипулации, след което два месеца е бил на легло в дома си, че се е лекувал около шест месеца медикаментозно и че продължава да изпитва затруднения в движението на лявата си ръка. Тези факти безспорно сочат, че искът по чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание. Той е справедлив и по размер, тъй като е съобразен с факта на провокацията на конфликта от страна на гражданския ищец. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 417/07.12.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 868/15 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: