Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 648/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр.София, 27 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 648/2014 година Производството пред ВКС е образувано по искане /именувано „жалба”/ на В. К. К.-подсъдим по нохд № 306/2013 год. на Пловдивския районен съд и внохд № 1185/2013 год. на Пловдивския окръжен съд-за възобновяване на наказателното производство,предмет на тези дела и отмяна на постановените по тях присъда и решение,след което или К. да бъде оправдан,или делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.В искането се твърди наличието на касационните основания по чл. 348,ал.1,т.1 и 2 НПК:съдът не бил назначил поискана от подсъдимия експертиза за да се установи,че е бил поставен в положение на неизбежна отбрана,с което нарушил негови процесуални права,а като не приел наличието на такова положение,неправилно го осъдил,вместо да го оправдае. В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник,който добавя към писменото изложение още твърдение за проявена от предходните инстанции пристрастност с липсата на мотиви към отказа да се назначи поисканата от страната на подсъдимия експертиза,както и за незаконосъобразност с необсъждането наличието на реторсия след като е прието,че пострадалият е отвърнал агресивно на агресивното поведение на подсъдимия. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на атакуваните съдебни актове и предлага искането да се остави без уважение. ВКС установи: С първоинстанционната присъда- № 241 от 29.VІІ.2013 год.-К. е признат за виновен в това,че на 29.ІХ.2012 год. в П. е отправил към С. П. М. от с.гр. закана с убийство,за което и на основание чл. 144,ал.3 НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода,отложени от изтърпяване за срок от 3 години,както и да заплати на М. 400 лв. за обезщетяване на причинените му с това деяние неимуществени вреди. С въззивното решение-№ 311 от 15.ХІ.2013 год.-горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо като подадено от легитимна страна,в срока по чл. 421,ал.3,изр.първо НПК и целящо отмяната на непроверявани по касационен ред съдебни актове от изброените в чл. 419 НПК,но не и основателно. Неоснователно е възражението за нарушаване процесуалното право на подсъдимия да представя доказателства с отказа на въззивния съд да назначи психиатрична експертиза,която да даде отговор на писмено поставените от защитника на Ч. въпроси:”...предизвикан от...М....,К. бил ли е в силно раздразнение и уплаха...и как следва да се оцени в психологическо отношение проявата на двамата”,както и „предвид неравнопоставеното физическо състояние на двамата-...М. е много по-силен физически”,”как следва да се оцени поведението на...К....и какво е целял” с изваждането на газовия пистолет- като предпазване „от пряко и непосредствено нападение...или като...закана за убийство”.Вярно е твърдяното в искането,че въззивният съд е бил твърде лаконичен в мотивирането на отказа си да назначи исканата експертиза,но не е вярно,че този отказ е ограничил правото на К. да иска събирането на доказателства.Въззивният съд правилно е счел,че установените факти за поведението на подсъдимия и пострадалия подлежат на анализ и оценка от съда,а не от експерт.Що се отнася пък до искането да се установи,дали подсъдимият не се е намирал в състояние на страх и смущение,това искане би било основателно при установяващи наличието на такова състояние факти.Такива факти,обаче,не само не са твърдяни от който и да било свидетел,но не са твърдяни и от самия подсъдим,когато е давал обяснения в края на съдебното следствие в първата инстанция.Дори във въззивната жалба,макар поведението на К. да е коментирано като реакция срещу нападение от страна на М.,няма и намек тази реакция да се дължи на породили се у подсъдимия уплаха и/или смущение.Напротив,казаното и от свидетелите С. и Д.,и от К. сочат на проявено от последния хладнокръвие и пълно отсъствие на твърдяните емоционални изживявания,когато се е навел в автомобила си,извадил е оттам пистолет,заобиколил е автомобила за по-удобна позиция спрямо М. и е демонстрирал произвеждане на изстрел. Неоснователно е възражението срещу правилността на направения от двете съдебни инстанции доказателствен анализ,при който е отхвърлена като необективна версията на К.,че с пистолета целял да се отбрани срещу противоправното нападение на М..Единственият,подкрепящ това твърдение на К.,е свидетелят Т.Д.,очевидец,според него,на целия инцидент между К. и М..Противоречията,обаче,между казаното от двамата,от една страна,и ,от друга,между казаното от тях и от също очевидците Д.С.,Г.М. и от пострадалия Ст.М.,не е позволило кредитирането изцяло на показанията както на Д.,така и на обясненията на К. в частта им,по-специално,че първо М. е взел в ръката си камък,насочвайки се към К.,в отговор на което последния извадил и насочил към М. пистолет,поради което още първоинстанционният съд е отхвърлил лансираната и пред него процесуална фигура на неизбежната отбрана.Що се отнася до направеното в тази инстанция възражения за т.нар. „реторсия”, прилагането й е винаги изрично предвидено /чл. 130,ал.3,чл. 146,ал.2 НК/,а такова в чл. 144 НК несъмнено няма. Съобразявайки изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на В. К. К. за възобновяване на нохд № 3061/2013 год. на Пловдивския районен съд и на внохд № 1185/2013 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: