3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60504
София, 18.06. 2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1944 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Х. Ч., с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. Г., против решение без номер от 27 януари 2021 г., постановено по в.гр.д. № 731/2020 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 260020 от 30 септември 2020 г., постановено по гр.д. № 118/2020 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне като неоснователен на иска на Ч. против М. Н. Р., да бъде изменен режимът му на лични контакти с детето Х. Г. Х., определен по гр.д. № 977/2016 г. по описа на районния съд в [населено място], съгласно спогодба № 75 по делото, като го запазва непроменен – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в съботния ден до 18:00 ч. на неделния ден с преспиване в съботната вечер, без присъствието на майката М. Р., 30 дни през лятото или два пъти по 15 дни през лятото, съответно по време на лятната ваканция на детето, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, първите пет дни от зимната ваканция и първите пет дни от пролетната ваканция, определени ежегодно от министъра на образованието за всяка учебна година след навършване на 7 годишна възраст, както и по време на Коледните празници от 25 декември до 26 декември всяка четна година с преспиване и новогодишните празници за дните от 31 декември на нечетната година до 1 януари на следващата година с преспиване. В тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводството и необоснованост. Подчертава се, че родителите на детето не са били изслушани от коя да е от двете инстанции, като въззивният съд не е констатирал и не е поправил процесуалното нарушение, допуснато от първоинстанционния съд. Съдът не е преценил и не е обсъдил представени за първи път пред него доказателствата, отнасящи се до събития, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение и след депозиране на въззивната жалба; представените доказателства още веднъж потвърждават необходимостта от промяна на досега действащия режим на лични отношения на бащата с детето – установява се възникнал конфликт между родителите, представят се заповеди на министъра на образованието за три учебни години назад; сочените доказателства установяват, че установеният режим не е ефективен. Възприетото, че възрастта на детето е неподходяща за самостоятелно влизане в социалните мрежи на комуникации, е неправилно, защото бащата е искал чрез технически средства да се осигури аудио и видео връзка, а не детето само да влиза в социалните мрежи и мрежи за комуникация; поискано е контактът да е в точно определени дни и часове, за които майката знае, за да се избегне неконтролируем достъп на детето до интернет средата. Подчертано е, че макар по несъмнен начин да е установено, че родителите на детето са в лоши отношения и трудно общуват помежду си, съдът, без да се съобразява с обстоятелствата по конкретния случай, приема, че не са налице основания за промяна в режима. В интерес на детето е режимът да бъде определен така, че да липсва възможност за двоякото му тълкуване от родителите. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата М. Н. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Г., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, а касационната жалба счита за неоснователна.
Въззивният съд в обжалваното решение приема, че в конкретния случай не е налице по-съществено и трайно изменение на обстоятелствата, за да бъде изменен и режимът на лични отношения между бащата и детето Х., родено на 03.03.2013 г.; от подписването на споразумението между страните на 28.02.2017 г. са изминали почти три години, през които детето е пораснало, но страните са предвидили в сключеното споразумение, че след навършване на седемгодишна възраст на детето режимът на лични отношения ще се измени като се разшири – след седмия си рожден ден Х. ще прекарва част от ваканциите с баща си и така времето им заедно ще се увеличи. Отречено е да са установени други съществени изменения на обстоятелствата, които да са от значение за делото. Счетено е, че за възрастта, на която детето се намира, е неуместно то да има възможност да влиза само в различни социални мрежи и мрежи на комуникации като „скайп“, „вайбър“ и др.; на неговата възраст онлайн комуникациите следва да се извършват единствено при контрол от страна на възрастен. Според съда, договореният между страните режим за лични отношения на детето с бащата е сходен с режимите на лични отношения, които обикновено се определят за деца на същата възраст, и не е необходимо той да се изменя. Посочените пред въззивния съд оплаквания касаели изпълнението на договорения режим на лични контакти, а не обстоятелства, които да са се изменили и да водят до необходимост от промяна на самия режим; защитата на правата на бащата в този случай е друга.
Касационният съд приема, че касационното обжалване е необходимо да се допусне по обусловилия изхода на спора въпрос следва ли въззивният съд да поправи допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при разглеждане на иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и да поиска изслушването на двамата родители, за да добие лични впечатления от родителите, и така да прецени основателността на предявената претенция. Касационното обжалване се допуска, за да се провери твърдението за допуснато противоречие със задължителната практика на ВС според ППВС № 1/1974 г., и практиката на ВКС, изразена в решение № 21 по гр.д. № 3657/2015 г., ІІІ г.о., решение № 173 по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., решение № 14 по гр.д. 4575/2014 г., ІІІ г.о.
Въпросите: следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да прецени всички доказателства и доводи на страните, включително и тези, представени за първи път пред въззивната инстанция и касаещи нововъзникнали събития, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение и депозиране на въззивната жалба, както и да обсъди значението им за конкретния случай, по който се твърди противоречие с практиката на ВКС според решение № 218 по гр.д. № 763/2019 г., ІІІ г.о., решение № 147 по гр.д. № 1557/2014 г., ІІІ г.о., решение № 217 по гр.д. № 6857/2014 г., ІV г.о., решение № 36 по гр.д. № 4794/2014 г., ІІІ г.о., решение № 21 по гр.д. № 3657/2015 г., ІІІ г.о., решение № 173 по гр.д. № 4404/2019 г., ІV г.о.; и в интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност да контактува в определени дни и часове чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителските права, по който се твърди противоречие със задължителната практика на ВС според ППВС № 1/1974 г., и с практиката на ВКС, изразена в решение № 51 по гр.д. № 4092/2017 г,. ІV г.о., ще бъдат разгледани от касационния съд като доводи за неправилност на въззивното решение.
Останалите въпроси: в случаите на явно неразбирателство на родителите при прилагането на първоначално определения режим на лични отношения, искането за неговата промяна посредством точна и ясна регламентация, би ли подобрило положението на детето, което няма да става неволен свидетел на лошите отношения между родителите, по който се твърди допуснато противоречие със задължителната практика на ВС според ППВС № 1/1974 г., и практиката на ВКС, опредметена в решение № 36 по гр.д. № 4794/2014 г., ІІІ г.о.; следва ли лошите отношения между родителите, породени от спорове при прилагането на режима на лични отношения, при които родителят, на когото са предоставени родителските права ограничава личните контакти с другия родител да доведат до родителско отчуждение, за да бъде налице изменение на обстоятелствата, необходимо за определяне на нов режим на лични отношения; и порастването на детето представлява ли съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което дава основание за изменение и определянето на нов, по-разширен режим на лични отношения с оглед съхранение и задълбочаване на връзката между детето и родител, на който не са предоставени родителските права (последните два въпроса поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), не водят до допускане на касационното обжалване, доколкото интересът на детето следва да се преценява при съвкупно съобразяване на конкретните обстоятелства, установени по всяко дело, а въпросите в основната си част са хипотетично отправени и не търсят казуално тълкуване на настоящия спор.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 40 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение без номер от 27 януари 2021 г., постановено по в.гр.д. № 731/2020 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
УКАЗВА на касатора Г. Ч. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 40 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателство за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |