Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 16.04.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6585 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на А. П. С. от [населено място], К. М. К. от [населено място] и Н. Д. Н. от [населено място], всички чрез пълномощника им адв. В. К. от АК – Р., против въззивното решение от 7.05.2014 год. по гр. д. № 77/2014 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 18.11.2013 год. по гр. д. № 785/2012 год. на Разградския районен съд. С него е допусната делба на описаните поземлени имоти в землището на [населено място] между страните по делото при посочените квоти, като от делбата са изключени Ц. В. Г. и С. В. Г. поради заявени откази от наследство. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поддържат становище за неправилно определяне на квотите от наследството на общия наследодател и необоснованост на извода, че съделителят С. Г. се е отказал от наследството на своя баща, поради което неправилно е изключен от делбата. Неучастието на съделител в делбата обосновава извод за нейната нищожност, а съдът не се е съобразил и с направения във въззивното производство отказ на останалите съделители да приемат дела, от който са заявени отказите на наследниците в коляното на една от наследниците на общия наследодател. Ответниците по касационната жалба не са взели становище по жалбата. С определение № 472 от 29.12.2014 год. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по релевантния за спора въпрос относно увеличението на дяловете по колена на наследниците с дела от едно от тях, при наличие на отказ от наследство в него, както и за възможността в съдебното производство да се заяви отказ от това увеличение от страна на съделителите. Прието е, че е налице противоречие в произнасянето по този въпрос с представеното решение № 310 от 29.05.95 год. по гр. д. № 127/95 год. І г. о. на ВС, в което се приема, че е допустим и устно направен отказ от наследство в хипотезата на чл. 51 ЗН. Поставеният от касаторите въпрос за приложението на чл. 75, ал. 2 ЗН с оглед изключването от делбата на съделителя С. Г. също е приет за релевантен за спора, доколкото предполага изясняване на съдържанието на понятието участие/неучастие в делбата на сънаследник с оглед прилагане на предвидената в тази разпоредба последица – нищожност на делбата при извършването й без участието на някой от сънаследниците. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба на останалите в наследство от общия на страните наследодател П. С. Т., починал на 31.07.1980 год., възстановени по ЗСПЗЗ земеделски земи в землището на [населено място], въззивният съд приел, че делът от коляното на починалата през 1994 год. негова дъщеря Ц. Г. следва да уголеми дяловете на останалите наследници по колена, на основание чл. 53 ЗН, поради направените от съделителите Ц. и С. Г. откази от наследството на техния баща В. Г., син на Ц. Г., починал след нея през 2012 год. Както е предвидено в закона, делът на отказалия се от наследството /какъвто е делът от коляното на Ц. Г./ когато има други наследници, уголемява дела на последните, поради което и доводът, че съдът неправилно е уголемил дяловете на останалите наследници на общия наследодател с този от коляното на Ц. Г. е неоснователен. В чл. 11 ЗН е предвидено, че само когато няма такива наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са загубили правото да го приемат, наследството преминава в полза на државата, каквато не е настоящата хипотеза. При наследяването по трансмисия правото за приемане или отказ от наследство може да бъде упражнено от наследниците на общо основание и в срока по чл. 51 ЗН. Настоящият съдебен състав споделя становището в представената съдебна практика /решение № 310 по гр. д. № 127/95 год. І г. о. на ВС/ за допустимостта на отказ от наследство чрез изрично заявление на наследник в хода на делбеното производство в хипотезата на чл. 51 ЗН. Този въпрос в случая обаче е неотносим за изхода на спора поради следните съображения: Делът от наследството на общия наследодател на починалата след него негова дъщеря Ц. Г. се наследява от сина й В. В., починал след нея на 23.02.2012 год., който е оставил наследници по закон – низходящи Ц. и С. Г.. От данните по делото се установява, че само Ц. Г. се е отказала от наследството на нейния баща с вписан под № 10/13.06.2012 год. в особената книга на съда отказ, а С. Г. е приел наследството по опис, вписан под № 12/17.07.2012 год. /удостоверение от РС – Разград, л. 95 от първоинстанционното производство/. Поради това и неговият дял от наследството се е увеличил с този на отказалата са негова сестра, съгласно чл. 53 ЗН, а не дяловете на наследниците извън това коляно. При тези факти участието на съделителя С. Г. в делбата е обусловено от притежававания от него дял в размер на 1/6 ид. ч. от наследството на общия наследодател /на лично основание 1/12 ид. ч. и толкова, получен от сестра му/. В този смисъл участието на всички сънаследници в делбата следва да се разбира в смисъл на участие в признаването на правата им в съсобствеността, за да не настъпи предвидената в чл. 75, ал. 2 ЗН правна последица – нищожност на делбата. В настоящият случай този съделител е участвал в съдебното производство, но е изключен от делбата поради необоснования извод на съда за направен отказ от наследството на баща му, поради което и въззивното решение е неправилно в частта му относно определените квоти и съделителите, между които е допусната делбата. Последното се отнася и до участието като съделител на С. П. К., която няма такова качество с оглед наследяване на дела на С. М. от наследството на общия наследодател от наследниците й по закон - К. К. /син/ и С. и П. М., като низходящи на починалия преди нея неин син П. К.. Съпругата на последния С. К. в случая не наследява по заместване, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН. Като е допуснал участието й в делбата, въззивният съд е нарушил материалния закон, поради което решението следва да се отмени и в тази му част. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия след отмяната на въззивното решение следва да се постанови друго, с което се допусне делбата на спорните имоти при дялове и съделители, съобразно изложените съображения. Всяко едно от шестте колена наследници на общия наследодател притежава общо по 1/6 ид. ч. от наследството, като във всяко едно от тях този дял се разпределя между наследниците по закон, съгласно чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1ЗН. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 7.05.2014 год. по гр. д. № 77/2014 год. на Разградския окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА ДЕЛБА между А. П. С. от [населено място], ул. Л. К.” № 34, К. М. К. от [населено място], [улица], Н. Д. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ет. 5, ап. 55, Б. П. Р. от [населено място], [улица], К. А. П. от [населено място], [улица], № 1, вх. „В”, ет. 5, ап. 30, П. П. М., С. П. М., двамата от [населено място], [улица], № 97, бл. „П.”, вх. „Г”, ап. 14, В. Н. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 1, ап. 3, М. М. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Н. Г. К., със същия адрес, Р. Д. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ет. 6, ап. 58 и С. В. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ап. 22 на земеделските имоти, останали в наследство от П. С. Т., починал на 31.07.1980 год. и възстановени с решение № 01МП от 14.07.1999 год. на ОбСЗГ- [населено място], а именно: - нива с площ 17.002 дка, ІІІ категория, м. „И. Ч.”, имот с № 027012, - нива с площ 14.999 дка, ІІІ категория, м. „У.”, с № 075006, - нива с площ 6.001 дка, ІІІ категория, в м. „К. с.”, с № 078004, - изоставена нива с площ 7.000 дка, ІІІ категория, м. „К. о.”, с № 101005 по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], Р. област, а по кадастралната карта имоти с идентификатори съответно: 46913.27.12, 46913.75.6, 46913.78.4 и 46913.101.5. при дялове, както следва: за А. П. С. и С. В. Г. – по 1/6 ид. ч. за всеки от тях за К. М. К., Н. Д. Н., Б. П. Р., К. А. П., В. Н. Г., Р. Д. Г.- по 1/12 ид. ч. за всеки от тях, за П. П. М., С. П. М., М. М. К. и Н. Г. К. – по 1/24 ид. ч. за всеки от тях. ОТХВЪРЛЯ иска за делба срещу С. П. К. от [населено място]. ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в частта относно изключване от делбата на Ц. В. Г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.