Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр.София, 19 февруари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 5040 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. М., лично и като майка на Р. М. И. срещу решение № 195 от 16.06.2015 г., постановено по гр.д. № 275/2015 г. на Окръжен съд – Добрич, с което се отменя решение № 86/25.02.2015 г. по гр.д. № 2380/2014 г. на РС-Добрич за отхвърляне на иска по чл.26, ал.2 ЗЗД и вместо това се прогласява нищожността на сключения договор за покупко-продажба от 14.05.2009 г. с нотариален акт № 173, том І, рег.№ 2821, дело № 173/2009 г. между В. Й. Ж. и И. И. Я., от една страна, и М. И. М., от друга страна, поради липса на съгласие за цената на продаваните 5/6 идеалните части от недвижимия имот. С определение № 1360 от 27.11.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 275/2015 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси - одобряването и подписването на нотариалния акт от страните представлява ли съгласие за цената на сделката и непосочването на цената липса на волеизявление ли е. По материалноправните въпроси обусловили допускането на касационно обжалване настоящият състав приема следното: За да има правно действие, договорът за покупко-продажба не само трябва да е сключен в рамките на закона и морала, но и от съдържанието му да става ясно, че между продавача и купувача е постигнато съгласие да се прехвърли право на собственост или друго право върху вещ срещу цена. Липсата на уговорена цена в договора за покупко-продажба е порок, който не може да бъде саниран, тъй като засяга съществените условия в съдържанието му. С разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД се обявяват за нищожни договорите, при които липсва съгласие и всеки заинтересуван може да се позове на нищожността без ограничение във времето поради невъзможността да настъпи правния ефект на сделката. Според чл.20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Прилагането на правната норма на чл.20 ЗЗД означава, че при тълкуване на уговорените клаузи, следва да се преценява дали волеизявленията на страните се покриват за съществените елементи от съдържанието на договора. Договорът за покупко-продажба на недвижим имот има за цел прехвърляне правото на собственост срещу определена цена, а особените изисквания на закона и нотариалната форма гарантират сериозността на изявленията на участващите лица в нотариалното производство. Ето защо волеизявленията на страните по нотариалната сделка трябва да са обективирани по такъв начин, че при тълкуването да няма съмнение, че одобряването и подписването на нотариалния акт е израз на постигнато между тях съгласие да настъпят последиците на договор за покупко-продажба. Предвид гореизложеното, на поставените от касатора въпроси следва да се отговори, че когато от изявленията на участващите в нотариалното производство може да се направи несъмнен извод, че волеизявленията на страните съвпадат по отношение на съществените условия на договора - да се прехвърли правото на собственост върху вещ или друго право срещу цена, одобряването и подписването на нотариалния акт обективира тези изявления пред нотариалния орган и доказват постигнатото съгласие за покупко-продажба. С оглед на дадения отговор, доводите в касационната жалба са основателни. В случая, правилно въззивният съд е приел от фактическа страна, че договорът за покупко-продажба от 14.05.2009 г. с нотариален акт № 173, том І, рег. № 2821, дело № 173/2009 г. между В. Й. Ж. и И. И. Я., от една страна, и М. И. М., от друга страна, има за предмет продажбата на 5/6 идеалните части от правото на собственост на недвижим имот в [населено място], по реда и при условията на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/ и Правилника за прилагане на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ППЗУПГМЖСВ/. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба съдържа само означение на имота, но в него не е посочена цена, с оглед на което договорът е нищожен, тъй като липсва съгласие за съществен елемент от съдържанието му. По делото е установено, че решението за осъществяване на покупко-продажба на наследствените дялове от майката и сестрата на купувача е било взето след смъртта на техния общ наследодател и вписването на М. И. М. като титуляр на жилищно-спестовен влог и спестовни числа. Съгласието за сключване на договор за покупко-продажба се признава както в исковата молба, че е било взето между тримата наследници, като сделката е осъществена с нотариален акт № 173 от 14.05.2009 г. по реда и при условията на ЗУПГМЖСВ и чл.11, т.3 от ППЗУПГМЖСВ, в който са обективирани волеизявленията им, така и от свидетелските показания по делото, според които целта на продажбата е била да се получи паричната равностойност на лихвоточките. Тези фактически обстоятелства са потвърдени от ищците и в открито съдебно заседание на 16.12.2014 г., с уточнението, че уговорената цена не е получена от продавачите. Несъвпадането на насрещните волеизявления по отношение на цената на продаваната вещ, представлява липса на съгласие, съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, за сключването на сделка, която законът свързва с правните последици на договор за покупко-продажба. В случая, обаче, не може да се приеме, че съгласие между страните по договора не е постигнато, тъй като в нотариалния акт не е посочено, че 5/6 идеалните части от недвижимия имот се продават на купувача за определена цена, след като и двете страни по сделката са одобрили и подписали нотариалния акт, с който купувачът е заявил, че е съгласен и купува описания недвижим имот за сумата от 14 000 лева. Когато волеизявленията на продавача и купувача за сключване на договора са били дадени пред нотариалния орган с намерението за обвързване от неговото съдържание, те са постигнали съглашение да се създаде правна връзка между тях по чл.8 ЗЗД, а одобряването и подписването на нотариалния акт обективира това съгласие. Следователно, при съвпадане на насрещните волеизявления на страните, по отношение на съществените условия на договора, неточното им обективиране в нотариалния акт не е основание за нищожност поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД. Предвид гореизложеното, въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. В. Й. Ж. и И. И. Я. са се съгласили да прехвърлят чрез покупко-продажба правото на собственост върху 5/6 идеалните части от наследствения недвижим имот в полза на М. И. М. като титуляр на жилищно-спестовен влог и спестовни числа, тъй като условие за изплащане на дължимите като финансова компенсация суми се изплащат на правоимащите след придобиване на жилище (чл.7, ал.4 ЗУПГМЖСВ). Съществуването на уговорка между тримата съсобственици за сключване на договор за покупко-продажба се признава от ищците по делото, но при уточнението на иска в първото съдебно заседание се твърди, че като продавачи те не са получили полагаемата им се част от цената. В тази връзка, съществува трайна и непротиворечива съдебна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, според която в хипотезите на нищожност на договорите, при които се твърди, че липсва съгласие на страните по сделката, плащането на продажната цена е извън фактическия състав на покупко-продажбата и е основание за търсене на отговорност поради неизпълнение. В касационната жалба се поддържа, че неправилно договорът за покупко-продажба от 14.05.2009 г. е обявен за нищожен, без да се вземат предвид съгласието на страните, обективирано в нотариалния акт и изразената воля за сключване на продажбата, който довод е основателен. Въззивният съд в нарушение на материалния закон е приел, че при тълкуване клаузите на договора за покупко-продажба не се установява насрещните волеизявления на страните да се покриват по съдържание, поради което сделката е нищожна поради липса на съгласие за цената. Ищците са потвърдили наличието на уговорка за продажната цена на собствените им 5/6 идеалните части от недвижимия имот и волята си да ги прехвърлят на купувача, който да придобие собствеността върху цялото жилище и полагащата се от лихвоточки индексация в размер на 13841,44 лева. Обстоятелството, че цената на продаваните идеални части от имота е посочена само в изявлението на купувача, че е съгласен да заплати сумата от 14 000 лева, само по себе си, не е основание да се приеме нищожност на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, след като нотариалният акт обективира постигнато съгласие между страните по сделката да се прехвърли правото на собственост срещу определена цена. Воден от изложеното, предявеният иск за нищожността на договора за покупко-продажба с нотариален акт № 173, том І, рег. № 2821, дело № 173/14.05.2009 г. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Ответниците са поискали присъждане на заплатените от тях разноски пред настоящата съдебна инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени за държавна такса в размер на 70,83 лева и 180 лева за адвокатски услуги. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 195 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 275/2015 г. на Окръжен съд – Добрич и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В. Й. Ж. и И. И. Я. срещу М. Р. М., лично и като майка на Р. М. И. да се обяви за нищожен сключеният между В. Й. Ж. и И. И. Я., от една страна и М. И. М., от друга страна, договор за покупко-продажба на 5/6 идеални части от недвижим имот при условията на ЗУПГМЖСВ с нотариален акт № 173, т.І, рег.№ 2821, дело № 173/14.05.2009 г. на нотариус с рег.№ 535 в регистъра на Нотариалната камара, находящ се в [населено място], [улица] представляващ жилище-апартамент № 4 в блок 15, със застроена площ от 42,75 кв.м, състоящ се от стая, кухненски бокс и килер, ведно с прилежащото избено помещение със застроена площ от 16,50 кв.м, ведно с 25,449 % идеални части от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж, построен в държавен поземлен имот № 72624.388.51, целият с площ 568 кв.м., поради липса на съгласие за цената на продаваните 5/6 идеалните части от недвижимия имот. ОСЪЖДА В. Й. Ж., ЕГН[ЕИК] и И. И. Я., ЕГН [ЕГН], да заплатят на М. Р. М., ЕГН [ЕГН], лично и като майка на Р. М. И., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат М. П., разноските пред настоящата съдебна инстанция в размер на 250,83 (двеста и петдесет лева, осемдесет и три стотинки) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.