Р Е Ш Е Н И Е    № 956                               София, 29.12.  2009 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                          Членове:Маргарита Соколова Т. Г. ева   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 2934/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 121/08 от 22.12.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 13.02.2008 г. по в. гр. д. № 343/07 г. на Окръжния съд гр. М., с което е обезсилено решението от 20.07.2007 г. по гр. д. № 214/07 г. на Районния съд гр. М. и производството по предявения от З. Р. А. отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ да се признае за установено, че Я. М. А. не е собственица на 4/6 ид. ч., а А. С. С. и В. С. С. не са собственици на по 1/6 ид. ч. от недвижим имот, подробно описан, е прекратено като недопустимо. Касационните отменителни основания са за съществени процесуални нарушения и необоснованост, а искането е за отмяна на обжалваното решение. От ответниците по касация Я. М. А. счита жалбата за неоснователна, А. и В. С. С. не са взели становища. Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна и за да се произнесе, взе предвид следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, въззивният съд приел, че предмет на изпълнителното производство не е парично вземане, а изпълнение на съдебно решение, с което имотът е изнесен на публична продан. Затова страните не са изправени пред хипотеза по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./, която допуска предявяването на отрицателен установителен иск само когато изпълнението е за парично вземане. Предявеният иск е с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, който е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като за ищцата, която счита да е съсобственица с един от съделителите, съществува правна възможност да защити претендираното право на собственост с друг иск. По делото е установена следната фактическа обстановка: Ищцата и ответникът А. са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 25.05.1973 г. и прекратен с развод с влязло в сила решение по гр. д. № 203/91 г. на М. районен съд. Ответниците са наследници по закон на С. С. А. , починал на 22.04.1992 г., като Я. М. е преживяла съпруга, а А. и В. - син и дъщеря. С влязло в сила решение от 11.05.1998 г. по гр. д. № 4/98 г. на Районния съд гр. М. е допусната делба на първия етаж заедно с приземен етаж и гараж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV-4914 от кв. 53 по плана на гр. М., при дялове 4/6 ид. ч. за Я. М. и по 1/6 ид. ч. за А. и В. С. . С решение от 07.04.1999 г. по същото дело имотът е изнесен на публична продан. Въз основа на това решение е образувано изп. д. № 1-336/06 г. Ищцата е предявила отрицателен установителен иск с предмет, идентичен с този на делбеното дело, а именно първи етаж от двуетажна жилищна сграда близнак /северен близнак/, заедно с приземния етаж, състоящ се от две мазета и гараж. Твърди, че обектите са построени през 1974 г. по време на брака й с ответника А са владяни от съпрузите до 1991 г., когато бракът е прекратен и съпружеската имуществена собственост е преминала в режим на обикновена съсобственост. Затова иска да се постанови решение, с което да бъдат отречени правата на ответниците, признати с влязлото в сила решение по чл. 34 ЗС. Касационното обжалване е допуснато по определящия изхода на делото въпрос: дали публичната продан на съсобствен недвижим имот е способ за събиране на парично вземане и могат ли трети за делбеното производство лица да се защитят с иска по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ когато считат, че изпълнението е насочено върху имущество, което не принадлежи на всички съделители. Въззивният съд правилно е приел, че предмет на изпълнителното производство е изпълнение на съдебно решение, с което имотът е изнесен на публична продан. Проданта обаче е правно средство за да се осребри общата вещ и да може получената сума да се разпредели между съделителите като сурогат на вещта. С извършването й всеки от съделителите ще получи паричната равностойност на своя дял в съсобствения имот и в този смисъл всеки от тях има в изпълнителното производство парично вземане. Разпоредбата на чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ дава право на всяко лице, което е засегнато от изпълнението, да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не е на длъжника. Изнасянето на публична продан на имот, който ищцата твърди, че не принадлежи на всички съделители, оправдава правния й интерес да установи твърдяното фактическо и правно положение, а това обосновава и активната й легитимация да предяви иска по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./. Затова като е приел, че страните не са изправени пред хипотеза по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./, а искът по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е недопустим поради липса на правен интерес, въззивният съд е постановил неправилно решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по разглеждане на въззивната жалба и на спора по същество, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение от 13.02.2008 г. по в. гр. д. № 343/07 г. на Окръжния съд гр. М.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд гр. М..   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: