Ключови фрази

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
Гр.С., 07.06.2018г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря.............................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2781 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Е.”, [населено място] срещу решение № 1825/21.07.2017г., постановено по т.д.№ 960/17г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 47/07.11.2016г. по т.д.№ 414/14г. на Пернишкия окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата от 40892,40 лв., дължима по фактура № 124/22.07.2014г. на основание чл.2.1.1 на Договор за квалифицирано обучение от 30.01.2014г. съгласно Споразумение за партньорство и утвърден бюджет за партньора по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ESF – 1109-18-08001 „Професионална квалификация и заетост” по проект ВG 051РО001 – 1.1.09 – 0081 на ОП „Развитие на човешките ресурси” и иск за сумата от 284,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 40892,40 лв. за периода от 15.04.2014г. до датата на завеждане на иска – 09.05.2014г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.01.2013г. страните са сключили договор за квалифицирано обучение на 60 безработни лица за определен срок срещу възнаграждение. Според решаващия състав договорът притежава сходни правни характеристики с договора за изработка по чл.258 и сл.ГПК, а възнаграждението следва да се възприема като задължение за заплащане на направените от изпълнителя разходи по реализиране на обучението. По силата на уговорка в договора предпоставка за изплащане на сумите за проведено обучение е верифицирането на извършените разходи от договарящия орган – Агенцията по заетостта, и възложителят не може да бъде поставен в забава за плащане на разходите, ако не се сбъдне условието – утвърждаването им от трето на договора лице. Въззивният съд е отхвърлил претенцията на изпълнителя поради липса на одобряване на разходите, както и с оглед на разбирането на изпълнителя, че той не следва да се разплаща с обучителите, ако не са му преведени от възложителя уговорените в договора суми, в резултат на което не е ангажирал доказателства за действително направени разходи при условията на програмата.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/27.10.2017г.) следния въпрос: „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички, направени от страните доводи и възражения?”. Въпросът е поставен с оглед на заявени в касационната жалба оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил в пълен обем представените доказателства: „Ръководство на бенефициента за изпълнение на проекти по схема ВG 051РО001 – 1.1.09 – 0081 „Квалифицирани услуги и насърчаване на заетостта”, в резултат на което не са изложени съображения относно правната фигура на партньор по сключен договор за квалифицирано обучение и за наличието или липсата на задължение на партньор на бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ да изпълнява поетите си задължения, поемайки разходите за обученията и претендирайки впоследствие от възложителя тяхното верифициране и обратно получаване. Посочени са и необсъдени от апелативния съд писма, протокол за среща и приложения към договора.
Касаторът е въвел и три въпроса за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първият от тези въпроси е относим към тълкуване на договорните клаузи в смисъл дали съдът следва да запази съдържанието на договора или поради спецификата на договора да подмени клаузата, като приеме че задължението за заплащане на възнаграждение представлява задължение за заплащане на направените от изпълнителя разходи по реализиране на възложеното обучение. Вторият и третият въпроси също са от значение за тълкуването на договора по отношение на това дали партньорът има достъп до средствата в бюджета и следва да участва в направените разходи и дали договореното плащане за изпълнение на договора има характер на разход, платим от изпълнителя, и който разхода се възстановява по искане на бенефициента, отправено до договарящия орган.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставените въпроси за тълкуването на договора са във връзка с първия въпрос за обсъждане на доказателствата, възраженията и доводите на страните. Въпросите за от значение за решаващите изводи на въззивния съд, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правомощията и задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и всички, направени от страните доводи и възражения по делото.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 823,53 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1825/21.07.2017г., постановено по т.д.№ 960/17г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Сдружение „Е.”, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 823,53 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.